Тазгодишните Национални есенни изложби са вдъхновени от образите на артистичния Пловдив в миналото, каза пред БТА кураторът Весела Ножарова

Когато започнах да обмислям каква изложба искам да видя в тези къщи, в ума ми изникнаха множество образи от артистичния Пловдив в миналото. Представях си атмосферата на града в онези времена, когато пъстра бохемска компания твореше през деня и се веселеше с музиканти и веселяци през нощта. Това сподели в интервю пред БТА Весела Ножарова, куратор на тазгодишната Национална есенна изложба. Откриването, както обикновено, е на 1 септември.

Според нея проектът „Частица от река“ е не просто съставен от отделни изложби, а обща експозиция с 14 художници. Всички произведения са или специално създадени за определени места, или подбрани с внимание.

Ножарова отбелязва, че при избора на творбите разчита на своя опит като куратор, който практически безпогрешно знае какво да очаква от всеки автор. В изложбените пространства ще бъдат включени видео произведения, инсталации, керамика, пластики от рециклирани материали, класическа (въпреки че абстрактна) живопис, ситопечат, базиран на фотография, дигитален 3D принт и даже скулптура, на която можеш да седнеш и дори да легнеш.

Пред БТА Весела Ножарова разказва за работния си подход, концептуалната рамка на това издание, авторите, изложбените пространства и съвременните тенденции в изкуството:

Тази година Националните есенни изложби ще се проведат под мотото „Частица от река“. Нужно ли е концепцията на изложбите да е исторически свързана с мястото? Каква е причината за избора на този подход?

– Ничие изискване не е било задължително, но самото място – Старият град, с неговите исторически къщи и зелените калдъръмени дворове – ме вдъхнови да подходя точно така. Това не е типично изложбено пространство. Трите къщи с трите двора са активен участник в изложбата. За мен интересното в проекта „Частица от река“ беше да изградя разказ, който обединява мястото и неговия контекст – исторически и визуален.

Каква е концептуалната рамка на тазгодишното издание? На какво акцентира проектът и откъде произлиза вдъхновението?

– Ще отговоря с кратка версия на моя кураторски текст, който е основата на концепцията, с която спечелих кураторския конкурс:

„Изложбата „Частица от река“ изследва взаимодействията между изкуството, мястото, миналото и настоящето, най-вече чрез диалога между Стария град на Пловдив, творчество на Георги Божилов-Слона (1935-2001) и произведения на 14 съвременни български художници. В основата стои фантазия, която поставя легендарната група пловдивски художници и техния бохемски начин на живот на контекста на черно-бялото социалистическо битие.

През 60-те години на 20-ти век, това разнообразно артистично общество е като животворна река, която извира от Небет тепе, тече по старите калдъръми, минава през красивите дворове и отива от къща в къща. Мълчаливата пушеща фигура на Георги Божилов-Слона, чиято изложба, организирана от Начо Културата през 1967 г., поставя началото на изложбите в Стария град, представлява символичната пресечна точка между локалното и глобалното, между миналото и бъдещето.

Изворите са тук и не могат лесно да изчезнат. Нови води продължават да се вливат в реката. В края на лятото, когато пловдивската жега плавно отстъпва, водите започват да бликат отново. Започват Националните есенни изложби!“.

Когато започнах да развивам идеята за изложба в тези къщи, много образи от артистичния Пловдив в миналото нахлуха в съзнанието ми. Опитах се да си представя как е било да съществува пъстра бохемска общност, която рисува през деня и се весели с музиканти през нощта. Хора, които в онези ограничения времена са имали възможността да бъдат колоритни, да носят бради, да се забавляват и да живеят за изкуството. Гледах много документални филми, изучавах книги и спомени за Пловдив от 60-те и 70-те години, за Стария град, за Георги Божилов-Слона, който играе централна роля в концепцията ми. Тази година се навършват 90 години от неговото раждане, а именно с негова изложба през 1967 г. започва традицията на есенните изложби.

Колко автори ще представите на Националните есенни изложби? Как ги избрахте? Авторите са от различни поколения, но всички работят в сферата на съвременното изкуство.

– В изложбата участват 14 художници. Сред тях има утвърдени имена с дълга кариера, както и млади таланти. Със Сияна Шишкова, на 24 години, съм работила още в „Арт старт“. Това, което много ме зарадва, е, че всички артисти се отзоваха с ентусиазъм и почти всички създадоха нови произведения специално за есенните изложби. Изборът на тези автори произлиза от дългогодишната ми кураторска практика, в която почти винаги знам какво да очаквам от различни художници.

Конкретното място може да промени усещането на изложба. Изложбените пространства на Есенните изложби са нетипични и много предизвикателни. Творбите, които ще бъдат представени, ли са специално създадени за това издание или са адаптирани спрямо конкретното пространство?

– Важно е да се отбележи, че моят проект „Частица от река“ е едно единно цяло с 14 художници, а не набор от индивидуални изложби. Всички произведения са създадени за конкретни места или внимателно подбрани за тях. Къщите, стаите, дворовете, настилките, зеленината и кладенците – всичко съставлява част от изложбата. Всички творби са проектирани да взаимодействат с конкретното пространство.

Искам наблюдението да бъде единно и плавно – като плаване по река, от Балабанова къща до Къщата за мексиканско изкуство. Образът на водата, извираща от Небет тепе и спускаща се надолу към града, е в основата на концепцията. Изкуството и всички ние сме част от този безкраен поток. В този смисъл желая изложбата да бъде възприета визуално, тактилно и емоционално, вместо като статична концепция.

Какви медии ще използват авторите за представяне на експозицията? Ще се представят ли с типични за тях произведения или ще има изненади?

– Ще присъстват почти всички възможни медии. Антони Райжеков е създал аудио скулптура, докато Стоян Дечев е направил скулптура, на която можеш да седнеш и дори да легнеш. Очакват ни видео произведения, инсталации, керамика, пластики от рециклирани материали, класическа (въпреки че абстрактна) живопис, ситопечат, основан на фотография, дигитален 3D принт.

Националните есенни изложби в Пловдив са пример за устойчив във времето форум за визуално изкуство и годишен алманах на изобразителното изкуство в страната. Какви са съвременните тенденции в изкуството?

– Съвременното изкуство и неговите автори разискват темите на настоящето – независимо от медията и техниката, която използват. Дори когато правят препратки към творчеството на Георги Божилов-Слона или към историята на Стария град, в произведенията им се усещат размислите, тревогите и вълненията на съвременността. Безпокойството за несигурността, политическите обстоятелства, въпросите за стойността на изкуството и нашите избори – тези актуални теми доминират в изложбата.

Интересно е, че единствената творба, която беше оставена в постоянната експозиция, е „Апокалипсис“ на Слона – картина от 80-те години на XX век. Няколко художници правят алузии към нея, предизвиквайки сходни чувства като тези на нейния автор.

Весела Ножарова е родена през 1974 г. в Благоевград. Тя е изкуствовед, куратор и критик, живееща и работеща в София. Завършила е специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия в София, където в момента подготвя докторска работа. Занимава се със съвременно изкуство с над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия и други европейски държави. През 2007 г. е куратор на българското участие на 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство. Съосновател е на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum.

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук