Дзукеро, символът на италианския блус, днес, на 25 септември, отпразнува своя 70-ти рожден ден. Той ще чества юбилея си по уникален начин: с поредица от концерти в Арена ди Верона.
С повече от 60 милиона продадени албума, Дзукеро не е само изключителен соло артист, а и важен посланик на италианската музика по света. Неговото изпълнение в четвъртък на сцената във Верона, точно на рождения му ден, ще бъде не само интересно събитие, но и възможност да се върнем назад към една удивителна кариера, коментира австрийската агенция АПА в материал, посветен на юбилея на рок звездата.
Забележително е, че Дзукеро е първият западен музикант, изнесъл концерт в Кремъл след падането на Берлинската стена – шоу, излъчвано на живо в цяла Европа през 1990 г. Освен това, той е единственият италианец, участвал в новото издание на легендарния фестивал Удсток през 1994 г.
Важността на Дзукеро се корени, вероятно най-вече, в музикалните мостове, които строи. Неговото участие в събитието Pavarotti & Friends през 1992 г., с италианската оперна звезда Лучано Павароти, остава незабравимо. Това благотворително събитие, което за пръв път съчетава поп и опера, се предава на живо по целия свят и се провежда ежегодно в продължение на десетилетие.
БТА напомня, че Дзукеро е имал пет концерта в България, като първият му концерт у нас е през 2002 г.
Роден през 1955 г. в Ронкочези, в регион Емилия-Романя, Северна Италия, Аделмо Форначари получава артистичния си псевдоним от учителка от началното училище, която го нарекла „сладък като захар“ (на италиански: zucchero). Тази прякор става основа за името на бъдещата световна звезда.
Като дете, Аделмо начално свири на различни инструменти, пее в хор и открива страстта си към американския соул и блус. Като тийнейджър, той става част от тосканската група Le Nuove Luci. Когато основният певец напуснал изненадващо, Дзукеро поел неговото място – неочаквано дори за него, както съобщават журналистите от немския музикален портал Mucke und Mehr.
Първите му оригинални песни, с класически външен вид и скромно присъствие, го отвеждат на фестивала Кастрокаро през 1981 г., където печели с песента Canto Te, а по-късно участва и в известния конкурс Санремо. Неговият дебютен албум Un po’ di Zucchero не постига успех, но той започва да включва повече блус елементи в музиката си, работи с Randy Jackson Band и през 1985 г. се завръща на Санремо с песента Donne. Въпреки че заема 14-то място, изпълнението става голям радиохит, прокарвайки пътя за бъдещите му успехи. На фестивала Санремо през 1986 г. Дзукеро завършва на предпоследна позиция (21-во място), но кариерата му вече се развива бързо. През 1991 г. той ще постигне успех с Senza Una Donna с Пол Йънг. Сингълът достига първото място в повечето европейски страни и в Съединените щати, ставайки един от глобалните хитове на артиста.
Дзукеро, известен със своя неповторим микс от блус и рок на италиански и с уникалния си глас, преминава през труден период в личен аспект: след раздялата със съпругата си, той изпада в дълбока депресия. След като сменя обстановката и се мести край морето, постепенно успява да се възстанови и отново да заеме мястото си в музикалния свят, равносметка от Mucke und Mehr. Мрачният албум Miserere (1992), създаден с Павароти и Боно от U2, отразява тази тъмна фаза и първите стъпки към светлината. Имението Lunisiana Soul в тосканското градче Понтремоли, с прекрасната си природа и спокойствие, Дзукеро описва като мястото, което спасява живота му. Там той по-късно записва албума „Spirito DiVino“ (1995) и много други нови проекти.
Действията на Дзукеро в сферата на хуманитарността също заслужават внимание. Музикантът е участвал в концерти в подкрепа на Нелсън Мандела, изнасял е трибутен концерт за Фреди Меркюри (1992), подпомагал е инициативата Net Aid на Боно в Ню Йорк (1999), както и два концерта за фондацията на Стинг за дъждовните гори.
Името на Дзукеро е свързано с множество емблематични колаборации със световноизвестни артисти като Майлс Дейвис, Ерик Клептън, Рей Чарлз, Би Би Кинг, Стинг, Боно, Джо Кокър, Питър Гейбриъл, Марк Нопфлър и Queen, наред с много други. Сред най-впечатляващите моменти в кариерата му са концертът в лондонската Royal Albert Hall през 2004 г. с Ерик Клептън, Брайън Мей и Павароти, номинацията за „Грами“ през 2007 г., както и концертът в Хавана през 2012 г., който с над 80 000 зрители е сред най-великите концерти на интернационален артист в Куба, допълва АПА.
