На днешното заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ) се прогнозира повишение на основните лихвени проценти, след като членове на институцията изразиха намерение да увеличат ставките в отговор на нарастващата инфлация в еврозоната, предизвикана от високи енергийни разходи.
Лихвите на ЕЦБ, свързани с депозитите, основните рефинансиращи операции и пределните кредити, не са променяни през последната година. През юни 2025 г. централната банка намали лихвите с 25 базисни пункта (0,25%), вследствие на което депозитната лихва спадна до 2%, основните рефинансиращи операции до 2,15% и пределното кредитно улеснение до 2,4%.
Тези лихвени равнища са били запазени на следващите седем поредни заседания.
Съществуващият конфликт между САЩ и Израел с Иран, който трае повече от три месеца, промени икономическите условия, блокирайки доставките на енергия и суровини от Персийския залив. В резултат на това световните цени на енергията, включително в еврозоната, рязко се покачиха.
Годишната инфлация в еврозоната постепенно се снижи до целевото ниво от 2% през миналата година и дори през първите месеци на 2026 г. падна под него. През януари инфлацията се сви до 1,7%, а през февруари леко се увеличи до 1,9%, показват данните на Евростат по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Обаче, войната в Близкия изток, започнала в края на февруари, покачи цените на енергоносителите и помрачи инфлационните перспективи.
Независимо от това, че цените на енергията в еврозоната паднаха през предходните месеци, през март нараснаха с 5,1% на годишна база, през април с 10,8%, а през май с 10,9%.
Сходно, темпът на потребителските цени следва подобна тенденция – през март той достигна 2,6%, през април – 3%, а съгласно предварителните данни на Евростат, инфлацията в еврозоната за предходния месец стигна 3,2% – най-високото ниво от септември 2023 г.
Членовете на ЕЦБ изразиха загриженост относно инфлацията, като някои от тях подкрепят идеята за увеличение на лихвите.
Ценовият шок на петрола, породен от конфликта с Иран, и произтичащият инфлационен натиск вероятно скоро ще повлияят на монетарната политика на ЕЦБ, коментира миналата седмица управителят на Австрийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартин Кохер.
Според него, при непроменена ситуация в региона, е сложно да се избегне повишение на лихвите. Той отбеляза, че банката може да увеличи лихвите с 0,25% на днешното заседание, но не изключва и по-сериозно покачване.
По-рано членът на Изпълнителния съвет на банката Изабел Шнабел заяви, че ЕЦБ трябва да повиши основните си лихви през юни, дори в случай на постигане на мирно споразумение между САЩ и Иран.
„С оглед на мащаба и продължителността на текущата криза, вече не можем да я пренебрегваме“, изтъкна Шнабел. „Сега смятам, че е належащо повишение на лихвите през юни“, добави тя.
Междувременно губернаторът на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) Йоахим Нагел намекна, че може да се очаква повишаване на лихви.
Нагел отбеляза, че властите „не могат да пренебрегнат високите цени на енергията“.
„Повишаването на лихвите става все по-вероятно, освен ако не настъпи значителна промяна в инфлацията“, смята управителят на „Бундесбанк“.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви миналия месец, че ситуацията с инфлацията трябва да бъде внимателно преценена, за да не се действува нито твърде рано, нито твърде късно по отношение на лихвите. Въпреки това, тя отказа да коментира дали ЕЦБ ще повиши лихвите, както очакват много анализатори.
Губернаторът на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев заяви в края на май, че Централната банка в Франкфурт не трябва да изчаква твърде дълго, за да реагира на последствията от конфликта с Иран.
„В момента компромисът не е симетричен, когато съществува риск инфлационните очаквания да загубят стабилност. Цената на забавеното действие може да надмине цената на това да действаме малко по-рано“, поясни Радев.
На днешното заседание се предполага, че ЕЦБ ще преразгледа и прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната.
Според главния икономист на финансовата институция Филип Лейн, вероятно ще има повишаване на прогнозите за инфлацията в еврозоната заради напрежението, произтичащо от конфликтите в Близкия изток.
„Вероятно ще увеличим прогнозите си за инфлацията през юни“, отбеляза Лейн, без да изразява конкретна позиция относно повишаване на лихвите.
В пролетните си икономически прогнози, обявени миналия месец, Европейската комисия увеличи прогнозите си за растежа на инфлацията в еврозоната – до 3% през 2026 г. и 2,3% през 2027 г., след като в предишната си прогноза предвиждаше 2% за двете години.
Касателно икономическия растеж в еврозоната, Европейската комисия намали прогнозата си – до 0,9% през 2026 г. и 1,2% през 2027 г., в сравнение с предишните очаквания от 1,2% и 1,4% съответно.
„Сравнително с март, очакваме експертите на ЕЦБ да намалят прогнозите си за растежа за 2026–2027 г. и да повишат прогнозите си за инфлацията като цяло, както и за основната инфлация, отразяваща по-дългосрочния енергиен шок и усилено косвено влияние върху цените“, обясни главният икономист за Европа на „Голдмън Сакс“ (Goldman Sachs) Свен Яри Стен, както беше цитирано от Си Ен Би Си.
„Прогнозите за основната инфлация ще бъдат особено важни, най-вече за 2027 г.“, изтъкна Анатоли Анненков, старши икономист за Европа в „Сосиете женерал“ (Societe Generale).
„Тази прогноза ще предостави полезна информация за убедеността на екипа на ЕЦБ относно вторичните ефекти, особено на фона на спада на данните за икономическата активност от март насам“, добави той.
