Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г., съобщи Шведската академия. Лауреатът на престижното отличие бе обявен от Матс Ман, който е постоянен секретар на Академията.
Краснахоркаи е отличен „за неговото завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас потвърждава силата на изкуството“, казват от Шведската академия.
На българските читатели носителят на Нобеловата награда за литература Ласло Краснахоркаи е познат с книгата си „Сатанинско танго“.
Първата Нобелова награда за литература получава френският поет Рьоне Сюли Прюдом. През 1901 г. той получава отличието „като специално признание за неговото поетично творчество, което свидетелства за възвишен идеализъм, артистично съвършенство и рядко съчетание на качествата на сърцето и интелекта“.
Първата жена, носителка на Нобелова награда за литература, е Селма Лагерльоф. Тя печели отличието през 1914 г. Следващата жена в престижния списък е италианката Грация Деледа през 1926 г. Третото признание за жена писател идва почти двадесет години по-късно, през 1945 г., и е за латиноамериканската поетеса Габриела Мистрал.
Относно езиците, най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски. Следва френският, немският и испанският.
Нобелова награда за литература през този век са печелили:
- 2024 г. – Хан Канг, Република Корея
- 2023 г. – Юн Фосе , Норвегия
- 2022 г. – Ани Ерно , Франция
- 2021 г. – Абдулразак Гурна, Занзибар/ Великобритания
- 2020 г. – Луиз Глук, САЩ
- 2019 г. – Петер Хандке, Австрия
- 2018 г. – Олга Токарчук, Полша
- 2017 г. – Казуо Ишигуро, Великобритания
- 2016 г. – Боб Дилън, САЩ
- 2015 г. – Светлана Алексиевич, Беларус
- 2014 г. – Патрик Модиано, Франция
- 2013 г. – Алис Мънро, Канада
- 2012 г. – Мо Ян, Китай
- 2011 г. – Томас Транстрьомер, Швеция
- 2010 г. – Марио Варгас Льоса, Перу
- 2009 г. – Херта Мюлер, Германия
- 2008 г. – Жан-Мари Гюстав льо Клезио, Франция
- 2007 г. – Дорис Лесинг, Великобритания
- 2006 г. – Орхан Памук, Турция
- 2005 г. – Харолд Пинтър, Великобритания
- 2004 г. – Елфриде Йелинек, Австрия
- 2003 г. – Джон М. Кутци, Република Южна Африка
- 2002 г. – Имре Кертеис, Унгария
- 2001 г.- Видядхар Сураджпрасад Найпол (В.С. Найпол), Тринидад/Великобритания
- 2000 г. – Гао Синдзян, Китай/Франция
Нобеловата седмица
Нобеловата седмица започна на 6 октомври с обявяването на носителите на наградата за физиология или медицина – американците Мери Бранкоу и Фред Рамсдел и японецът Шимон Сакагучи. Престижното отличие им се присъжда за открития в областта на периферната имунна толерантност.
На 7 октомври станаха ясни и лауреатите на Нобеловата награда за физика – американците Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис. Тримата си поделят отличието „за откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“.
В сряда, 8 октомври, Нобеловата награда за химия беше присъдена на Сусуму Китагава от Япония, Ричард Робсън от Австралия и Омар Яги от САЩ за „разработването на метало-органични рамки“ ,които могат да играят роля в решаването на някои от най-големите предизвикателства пред човечеството.
В петък, 10 октомври, в Осло ще бъде обявена Нобеловата награда за мир, а на 13 октомври в Стокхолм ще бъде огласен и носителят на приза за икономика за 2025 г.
По желание на Алфред Нобел (1833-1896) учредените от него награди са за най-важните открития в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир.
Първата Нобелова награда е връчена през 1901 г. – пет години след смъртта на Алфред Нобел. Церемониите в Стокхолм и Осло, на които лауреатите получават отличията, по традиция са на 10 декември, когато се отбелязва годишнина от смъртта на Нобел.
Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима души. Тя се състои от златен медал, диплом и парична сума.
Още любопитни новини – четете тук
