Предупреждение от „Газпром“: Европейската енергийна сигурност е под въпрос

Европейският енергиен пазар може да бъде изправен пред сериозен натиск тази зима, ако температурите паднат рязко. За това предупреди главният изпълнителен директор на руската държавна енергийна компания „Газпром“ Алексей Милер, като отбеляза, че газовият баланс на континента остава уязвим на фона на усилията на Европейския съюз (ЕС) да прекрати зависимостта си от руския газ, предава Turkiye Today.

„Наличните данни вече показват потенциалната нестабилност. Студената зима може да предизвика сериозни сътресения на пазара на природен газ в Европа“, заяви Милер в интервю за държавния телевизионен канал „Россия-24“.

Коментарите му идват в момент, когато ЕС напредва с приемането на законодателството, което предвижда пълната забрана на вноса на руски тръбопроводен и втечнен природен газ (LNG) до края на 2027 г. Инициативата е част от стратегията REPowerEU, насочена към преодоляването на дългогодишната енергийна зависимост от Москва, особено след началото на войната в Украйна.

На срещата на министрите на енергетиката в Люксембург в понеделник, страните от ЕС одобриха предложението на Европейската комисия за постепенното премахване на руския газ. Макар санкциите срещу Русия да изискват единодушие, този път предложението беше прието с квалифицирано мнозинство: 15 от 27 държави го подкрепиха. Унгария и Словакия обаче бяха против.

„Този ход ще убие енергийната сигурност на Унгария“, заяви унгарският външен министър Петер Сиярто, като подчерта, че страната му разчита на тръбопроводните доставки.

Съгласно новия регламент забраната за новите договори с Русия ще влезе в сила от 1 януари 2026 г. Краткосрочните доставки ще са разрешени до 17 юни 2027 г., а дългосрочните договори ще могат да се изпълняват до 1 януари 2028 г.

В отговор на ограниченията в Европа, Русия засилва енергийните си отношения с Китай. Алексей Милер обяви, че страната планира да достави над 38 милиарда кубически метра природен газ на Китай тази година чрез тръбопровода „Силата на Сибир 1“. Той заяви: „Русия и Китай са ключови играчи, които оформят новата архитектура на световния газов пазар. Русия е най-големият производител, а Китай – най-големият потребител.“

Милер разкритикува и европейската стратегия за зелената енергия, като заяви, че високата зависимост от възобновяемите източници показва слабите места при неблагоприятните климатични условия. По думите му скорошен арктически антициклон, съпроводен от ниски температури, слабо слънчево греене и почти никакъв вятър, е довел до рязък спад в производството на възобновяемата енергия в Европа. Това е принудило редица държави отново да се обърнат към традиционните въглеводороди, като въглища и природен газ.

„Това ясно показва границите на зависимостта от възобновяемите източници при екстремните атмосферни условия“, подчерта Милер. Преди избухването на войната в Украйна, Русия доставяше около 45% от газа, използван в ЕС. В момента този дял е паднал до около 13%, но някои страни – като Унгария, Франция и Белгия – продължават да внасят втечнен природен газ (LNG) от Русия. Въпреки спада на тръбопроводните доставки, търговията с руски LNG продължава, което е една от причините Европейската комисия да настоява за неговото прекратяване.

Още международни новини – четете тук