Кремъл заплаши „колективния Запад“ с ядрено оръжие. Колко реална е заплахата?

След активните „совалки“ на шефа на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва, както и на специалните пратеници на американския президент Доналд Тръмп – Джаред Къшнър и Стиф Уитков, се наблюдава зачестяване на руската активност спрямо „колективния Запад“. Заедно с поредица от инциденти с навлизане на руски летателни апарати на територията на НАТО-овски държави и след няколко диверсионни атаки срещу критична инфраструктура, от Москва за пореден път отправиха предупреждение за удари с ядрено оръжие. Това става и на фона на продължаващите предупреждения, както от ЦРУ, така и от други национални разузнавателни служби, че Русия подготвя удар държава от източния фланг на НАТО.

Русия предупреди НАТО, че е готова да прибегне до използването на ядрено оръжие, ако отбранителният алианс опита да откъсне Калининград – руски ексклав на брега на Балтийско море.

В документ, изпратен до НАТО, Москва отправя обвинения към алианса за „опасен и безразсъден курс“, който „рискува да прерасне в директен въоръжен конфликт“, съобщава „Ройтерс“, позовавайки се на свои източници.

В документа се почва и възможността за „руски удари срещу центрове за вземане на решения в държави членки на алианса“.

„Русия ще е в готовност да използва целия си арсенал от способности, включително и ядрено оръжие, за да защити територията си, в случай че страните от НАТО предприемат опит за изолиране на Калининградска област от останалата част на страната“, се посочва в дипломатическата нота.

Предупреждението подчертава сериозната загриженост на Москва относно това, което тя възприема като нарастваща заплаха от страна на НАТО за Калининград – силно милитаризирана руска територия, разположена между Полша и Литва, чиято площ е малко по-голяма от тази на американския щат Кънектикът.

В отговор от Алианса излязоха призоваваха Русия да се „въздържа от все по-безразсъдно поведение спрямо съюзниците и да преустанови безотговорната си ядрена реторика“, както и да прекрати войната в Украйна.

Риск от погрешна преценка

Ядреният експерт Николай Соков, който е и бивш дипломат, заяви пред „Ройтерс“, че за западните държави става все по-трудно да продължават да засилват подкрепата си за Украйна, без това да доведе до пряка конфронтация с Москва.

Те (Русия) очакват още действия, включително блокада на Балтийско море – нещо, което според европейските сметки е под прага на войната, но за самите тях би означавало открита война. Виждам риск от взаимна грешна преценка“, заяви Соков.

Той отбеляза, че Русия и Европа се движат към сблъсък, което изисква предпазливост и премереност и от двете страни.

Вместо това европейците оказват натиск по целия фронт, а Русия отправя сериозно предупреждение, че това е изключително рисковано, добави Соков.

Освен отправеното предупреждение, през последните три дни руските посолства в поне три европейски държави излязоха с изявления, в които обвиняват НАТО в ескалиране на напрежението чрез военни учения и сценарии за планиране, засягащи Калининград.

Отношенията между Москва и държавите от ЕС и НАТО се влошиха рязко през тази година, тъй като поредица от европейски правителства обвиняват Москва в засилване на „хибридната война“ на континента чрез действия като саботажи и палежи.

Русия отрича това и отхвърля многократните твърдения на западни политици, че се подготвя за евентуално военно нападение срещу страна от НАТО.

„Бих казал, че писмото от Русия е поредният руски опит за сплашване на европейците, а реакцията на НАТО е твърда и отговорна. То потвърждава, че няма да се откажем от подкрепата си за Украйна“, е заявил дипломат от НАТО.

Високопоставен представител на европейските отбранителни структури отбеляза: „За първи път от Студената война насам Русия ни отправя подобни заплахи. Така че ситуацията е сериозна.“

Лидери от Европа и НАТО изразиха пълна подкрепа за Естония и Украйна, след като балтийската държава обяви, че извършеният през август палеж в завод за дронове, доставящ продукция за Киев, е акт на саботаж, поръчан от руските служби за сигурност.

Във вторник НАТО осъди „безотговорната ядрена реторика“ на Русия, след като Москва предупреди, че ще „разгърне целия си арсенал“, ако Алиансът застраши ексклава ѝ Калининград.

„Мога да потвърдя, че Русия изпрати неофициален документ до НАТО и че ние изпратихме отговор, в който се посочва, че НАТО е отбранителен съюз и нито една от нашите дейности или учения не представлява риск за която и да е част от Русия“, заяви Алисън Харт, говорител на НАТО.

Категорично осъждаме заплахата със сила, включително всякаква безотговорна ядрена реторика. Призоваваме Русия да прекрати непредизвиканата си война в Украйна“, допълни той.

Русия засили дневните удари по Киев, използвайки реактивни дронове, които украинските сили срещат трудности да прехванат. Във вторник украинските военновъздушни сили съобщиха, че Русия е изстреляла балистични ракети и десетки реактивни дронове срещу Киев, докато Москва се опитва да принуди Украйна да се пречупи под натиска на денонощните бомбардировки над столицата и други градове.

Русия използва нови реактивни дронове, които летят твърде бързо и твърде високо, за да бъдат свалени от украинските наземни системи за противовъздушна отбрана

Русия нанесе удари по два центъра за данни в Киев през нощта, както и по свързан с военните товарен кораб в Черно море и друг плавателен съд с военен товар в украинското пристанище Одеса, съобщи във вторник руското министерство на отбраната. В по-късно изявление министерството посочи, че силите му са извършили атака с дрон срещу кораб в Черно море, превозващ, по данни на ведомството, товар за украинските въоръжени сили.

През седмицата стана ясно, че Русия ще съкрати разходите за социални дейности, образование и здравеопазване в държавния бюджет за следващата година, за да покрие рязко нарасналите военни разходи. Русия планира да похарчи 17,1 трилиона рубли (202,58 милиарда щатски долара) за отбрана през 2027 г. – сума, която е с около 27% по-висока от първоначално заложените 13,5 трилиона рубли и представлява най-високия показател от началото на войната в Украйна през 2022 г.

Финансирането за социалната сфера, включващо разходи като държавни пенсии, плащания за ветерани от войната и помощи за майчинство, ще намалее със 7%, докато средствата за образование ще спаднат с 6%, а тези за здравеопазване – с 6,8%.

През седмицата руски стратегически бомбардировач, способен да носи ядрено оръжие, се разби по време на тренировъчен полет в Далечния изток на страната, като при инцидента загинаха шестима членове на екипажа, съобщи Министерството на отбраната. В изявление на ведомството се посочва, че бомбардировачът Ту-95 е паднал в ненаселен район в Амурска област, като се добавя, че един член на екипажа е оцелял при катастрофата и е настанен в болница с наранявания.

На фона на изострените отношения между Москва и ЕС САЩ и Русия обсъждат

бъдещи енергийни проекти. Кирил Дмитриев, руският представител по въпросите на чуждестранните инвестиции, се срещна във Вашингтон с американски официални лица за разговори относно бъдещи руско-американски енергийни проекти, планирани за периода след войната на Москва срещу Украйна – това съобщи за АФП представител на американското правителство.

В понеделник Дмитриев и представителите на САЩ са провели „конструктивни дискусии относно мирното разрешаване на руско-украинския конфликт и възможни руско-американски енергийни инициативи след края на войната“, заяви служителят във вторник.

„Посещението е продължение на неотдавнашната среща на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър с президента Путин в Москва, както и на разговорите им от миналата седмица с украински представители в Ню Йорк“, посочи служителят, пожелал анонимност.

Според публикация в списание „Атлантик“, президентът на САЩ Доналд Тръмп подкрепя предложение, предвиждащо САЩ да отменят част от санкциите, ако Русия освободи определен брой политически затворници. Белият дом не коментира пряко информацията. Запитан за статията, американски представител заяви пред АФП, че Тръмп е „решен да продължи да играе конструктивна роля за прекратяване на войната между Русия и Украйна и остава оптимист, че в крайна сметка ще бъде постигнато мирно споразумение“.

Изглежда, че ескалацията в противопоставянето на Москва срещу Европа навлиза в нова фаза, а провалът за прекратяване на войната в Украйна чрез посредничеството на САЩ, само подхранва руската агресия.