Отличията са част от проекта за създаване на каталог с добри практики, който да подчертае ефективните модели на сътрудничество между образованието, научните изследвания и реалния сектор. Основната цел е да се постави акцент върху успешните примери, да се вдъхнови въвеждането на иновации в обучението и да се стимулира активното участие на студенти, докторанти и млади учени в практически и изследователски дейности.
В първото издание на инициативата участваха 14 висши учебни заведения и четири научни институции, които представиха 137 практики. Оценката беше извършена от Консултативния съвет на НАОА на базата на критерии като обществена значимост, иновативност, устойчивост и ангажираност на бизнеса и студентите.
Награди бяха раздадени в шест категории, всяка от които акцентира на специфичен аспект на връзката между науката, образованието и обществото.
В категорията „Партньорство между висше училище и бизнес“ наградата получи Софийският университет „Св. Климент Охридски“ за проекта „Био-бизнес“. Плакетът бе връчен от Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Второ и трето място заеха практиките на Университета за национално и световно стопанство „Борд на съветниците за обучението по логистиката“ и Югозападния университет „Неофит Рилски“ за проекта „Подкрепа на обучаемите за участие в модни ревюта“.
В категорията „Внедряване на научни резултати в полза на бизнеса и обществото“ бе отличен Националният институт по метеорология и хидрология за системата „ARDAFORECAST“ – интегриран инструмент за ранно предупреждение при наводнения. Наградата връчи вицепремиерът Атанас Зафиров, който акцентира на необходимостта от тясно сътрудничество между науката и бизнеса. На второ и трето място бяха отличени практиките на УНСС „Форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия“ и на Техническия университет във Варна за „Мониторинг на агрономически параметри“.
В третата категория „Инициатива за учене през целия живот“ наградата получи Университетът за национално и световно стопанство за програмата „Обучение за учители по логистика“, насочена към въвеждането на казусния метод в образованието. Плакетът бе връчен от Юлияна Матеева, заместник-председател на Народното събрание. На второ и трето място се класираха практиките на Югозападния университет и Селскостопанската академия.
В категорията „Социално значима практика“ бе наградена Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ за проекта „Консорциум изкуство и образование“. Наградата връчи Иван Кръстев, заместник-министър на труда и социалната политика. Втора и трета позиция заеха практиките на Шуменския университет и Софийския университет.
В категорията „Практика за ангажиране на студенти и млади учени“ наградата бе присъдена на Югозападния университет „Неофит Рилски“ за инициативата „Форум българска граматика“. Наградата връчи доц. Николета Кузманова, заместник-председател на Народното събрание. Второ и трето място заеха практиките на УНСС и Техническия университет в София.
В шестата категория „Институционална инициатива за устойчиво развитие“ първото място получи Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ за системната политика за равнопоставеност между половете. Наградата бе връчена от Цончо Ганев, заместник-председател на Народното събрание. На второ и трето място бяха оценени практиките на Югозападния университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.
С наградата „Най-добра практика – наука – висше образование – бизнес и общество“ за 2025 г. е удостоен Медицинският университет в Пловдив за инициативата „Социално партньорство за дентално лечение на възрастни хора“. Проектът съчетава обучение, социална отговорност и здравни грижи, осигурявайки безплатно дентално лечение и предоставяйки реално практическо поле за студентите. Наградата бе връчена от проф. д-р Елиза Стефанова, председател на НАОА.
„С тези награди НАОА подчертава значението на диалога между науката, висшето образование, бизнеса и обществото. Това е стъпка към инвестиции в доверие, качество и устойчиво развитие. Убедена съм, че признанието на добрите практики ще мотивира повече висши учебни заведения и научни организации да създават модели с обществено влияние“, заяви проф. д-р Елиза Стефанова. Тя добави, че Агенцията ще продължи традицията на инициативата всяка година, а всички отличени практики ще бъдат добавени в публичния каталог. През 2026 г. ще бъдат обособени нови категории – за най-активни работодатели и медии, ангажирани с популяризацията на българското висше образование.
На събитието присъстваха представители на академичната сфера, научните среди, бизнес общността и държавните институции.
