Според изпълнителния директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова, българската металургия проявява интерес и има потенциал да участва в проектите на местната отбранителна индустрия. Асоциацията вече е започнала преговори с държавните органи и фирми от сектора относно възможностите за доставка на метали от български производители за военна продукция. Идеята е в новия проект на ВМЗ – Сопот да се използват български метали за производството на нови снаряди, добави Паунова. Тя подчерта, че браншът разполага с технологична подготовка и опит в производството на изделия за отбранителната индустрия. При осигурен пазар не би имало затруднения за фирмите да разработят нови продукти, отговарящи на НАТО стандартите.
В навечерието на Деня на металурга – 5 ноември, индустрията продължава да идентифицира стари проблеми, които съществуват вече години и остава неразрешени. Един от тези проблеми е нерегламентираният внос на метална продукция от трети държави и от бранша се надяват, че от началото на следващата година ще бъде въведена нова търговска мярка за защита на стоманения пазар. Индустрията е насочена към износ, и търговската политика на Европейската комисия (ЕК) оказва директно влияние, отбеляза Паунова.
Създаденият през последните десет години излишен производствен капацитет, не само в Китай, предизвика глобална криза. Нелоялните търговски практики и растящият протекционизъм допълнително изкривяват стоманения пазар и провокират масов внос в Европа от Азия, Северна Африка и Близкия изток. В момента тази криза се задълбочава, коментира експертът.
След наложеното от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп 50-процентно мито върху стомана, Европейският съюз трябва да сключи търговско споразумение със САЩ, за да запази 3,8 милиона тона безмитен износ на стомана от ЕС за САЩ и да предотврати отклоняването на стоманата от трети страни към ЕС, изтъкват от Еврофер.
Представеният преди месец Европейски план за действие за стоманата и металите отразява промяна в политиката на ЕС, включително в търговията. Най-значимата инициатива в този план е въвеждането на нова „високоефективна търговска мярка“, която да спре десетгодишния спад. В началото на октомври 2025 г. Европейската комисия представи предложение, което ще замести сегашната защитна мярка, валидна до юни 2026. Включени са важни предложения от страна на европейските производители, което е положителен знак за бъдеща промяна, счита изпълнителният директор на БАМИ.
Регламентът продължава да допуска внос на стомана в Европа, но без да бъде „наводнен“. Ще бъдат определени квоти по държави и при запълване на тези квоти вносът ще бъде облаган с 50 процента мито. Количествата по тези квоти ще бъдат съобразени с пазарните условия от преди 2013 година, когато бяха внесени над 18 милиона тона безмитна стомана, основно от Китай – обем, равен на производството на стомана от Франция, Белгия и Люксембург обединено.
Ключово е новата мярка да влезе в сила от 1 януари 2026 година. Решението за това трябва да бъде взето от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Надеждата е българското правителство да подкрепи предложението, тъй като всеки ден е от значение, заяви Паунова.
Размерът на щетите
Докато светът увеличава производствените мощности за стомана, ЕС намалява капацитета си – със около 25 милиона тона между 2018 и 2023 година и още 9 милиона тона през 2024, отчитайки спад от 25 процента в пряката работна сила (около 100 000 работни места), коментира Политими Паунова. Според нея, като гранична страна, България страда сериозно и вносът нараства, докато националното производство намалява. Нямам точни данни за размера на щетите за индустрията в този критичен период, но ако вземем предвид спрените мощности и намалено производство, става дума за милиарди евро, посочи изпълнителният директор на БАМИ.
Вносът, реализиран в България по един от кодовете за първото полугодие на 2025 г., представлява около 30 процента от общото годишно потребление на арматурни пръти, и той е осъществен без прилагане на защитни мерки, каза Паунова. Тя добави, че въпреки ниските митнически тарифи, те често се заобикалят, както е при вноса на арматурно желязо, който влиза под различен тарифен код, за да се избегне плащане на мито след изчерпване на квотите.
Годишният внос на арматурно желязо от трети държави може напълно да бъде покрит от местните производители, което означава, че те биха могли да удвоят производството си, коментира експертът, добавяйки, че исканията на бизнеса са вносът да представлява не повече от 20-25 процента от пазарното търсене.
От Асоциацията подчертават, че вносът в ЕС нараства преди новите правила да влязат в сила, което умишлено затруднява бъдещото приложение на новия инструмент. Само до 10 октомври 2025 г. количествата по много категории от действащите квоти вече са изчерпани и дори надвишени. Например, вносът на стоманени изделия от Индия нараства до 677 процента от квотата, органично покритие на стомана от Виетнам – с 423 процента, студено валцувана плоска стомана от Турция – с 188 процента, а от Китай – с 173 процента. В сравнение с последното (трето) тримесечие, общото използване на квотите е увеличено с 371 000 тона.
Секторът също така настоява да се подхожда амбициозно към реализирането на другите части от Плана за металите – намаляване на цените на енергията, създаване на водещи пазари за европейски зелени продукти, ефективност на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите – МКВЕГ (CBAM), и ограничаване на износа на скрап.
Новата схема, предназначена да спре вноса на други продукти, е прилагането на данък на границата (СВАМ). Неговият размер ще бъде определен на базата на разходите за изпълнение на климатичните политики, обясни Паунова, добавяйки, че се разчита той да замести както защитните мерки, така и схемата за търговия с въглеродни емисии. Бизнесът обаче не приема това и настоява безплатните квоти да останат до доказване на ефективността му. Както българските, така и европейските производители от инициативни сектори не са убедени в полезността на механизма, особено в начален етап, поради наличност на опции за заобикаляне, сложни административни процедури и недостатъчен капацитет за прилагане. За България проблемите са много сериозни, тъй като този процес трябва да бъде управляван от Изпълнителната агенция по околна среда, която няма нужните кадри и е натоварена, подчерта експертът.
Какви данни има за България
Българският пазар е особено уязвим към вноса на арматурно желязо – основен продукт на нашите стоманопроизводители, а също така и на плоски продукти и стоманени топки. Внесените количества са значителни и често сме отправяли молби към съответните държавни органи за ограничаване и спиране на нарушенията, но до момента няма решения, заяви изпълнителният директор на БАМИ.
През 2024 г. вносът на арматурно желязо от Турция заема 63 процента дял от целия внос, а от Египет – 33 процента. Тези две страни, благодарение на по-ниските си цени, доминират на вътрешния пазар, отбеляза Паунова.
Според нея, увеличаването на вноса води до спад в вътрешното търсене на българската продукция, което съответно намалява производството. По време на активните строителни сезони – второ и трето тримесечие на годината, местните компании отчитат до 10 процента спад в производството на дълги изделия (арматурни пръти), а произведените количества са съответно 90% и 93% за третото и второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същите периоди на 2024 г. Тази тенденция остава постоянна, като за цялата 2024 г. също се отчита спад в производството на арматурно желязо, което намалява до 95 процента спрямо 2023 г. и тази ситуация продължава вече години, каза изпълнителният директор на БАМИ.
Дори инженери внасяме от трети страни
Кадровият проблем в металургията продължава и той се разрешава или чрез подготовка на кадри от самите фирми, или чрез внос на работници и дори инженери от Пакистан, Казахстан и Узбекистан. Общо работещите в сектора са между 13 000 и 14 000 души, а косвено свързаните достигат до 50-70 000. Заплатите в сектора отдавна са над средните за страната, предлагат се допълнителни материални придобивки, но кадровият недостиг остава, подчерта Паунова.
