Защо Асоциацията на организациите на българските работодатели отказа да участва в НСТС?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) отказа да участва в извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, насрочено за днес, 13 ноември. Това стана известно от становище на организацията относно проектите на държавен бюджет, бюджет на ДОО и бюджет на НЗОК за 2026 г. Ето какво пишат от Асоциацията:

АОБР не заема политически позиции и се разграничава от всякакви политически инициативи. Водещ за нас е подходът на откритост, ангажираност и намирането на дългосрочни, устойчиви решения, пише Асоциацията, обединяваща национално представените работодателски организации Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

От АОБР припомнят, че нееднократно са декларирали, че с настоящия проект на държавен бюджет за 2026 година се отстъпва от заявената от управляващото мнозинство позиция за запазване на данъчно-осигурителния модел на България. Напротив, предвижда се увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (което води до над 10 на сто ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд „Пенсии“) и двукратно повишаване на данъка върху дивидента. Така ежемесечно от всеки зает в реалния сектор ще се изземват допълнителни средства, за да се финансират неефективни разходи в бюджетната сфера, включително ново двуцифрено увеличение на възнагражденията в секторите „Сигурност и отбрана“ и „Висше образование“. Всичко това прехвърля сметката за политическия популизъм върху бизнеса и работещите, обезсърчава инвестициите, забавя икономическия растеж, разширява сивата икономика и в крайна сметка ще редуцира бюджетните приходи. Поради тази причина, АОБР не подкрепя представения проект на Закон за бюджет за 2026 г., пише в становището.

Според Асоциацията развитието на бюджетната процедура не предполага реален дебат, търсене и намиране на оптимални решения в настоящия момент. По тази причина организациите, обединени в АОБР, няма да участват в предстоящото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) утре.

„Ние не приемаме да бъдем участници в процес, който подменя социалния диалог с формално обсъждане на най-важния закон в държавата. След извършен опит миналата седмица за формална консултация на проекта за държавен бюджет в НСТС, на следващ етап за обсъждане ни се предлага същият документ, без корекции по съдържанието. Това не е държавнически подход, а имитация на консултации, лишена от истински дебат и отговорност“, пише още в становището.

АОБР заявява, че няма да легитимира подобно решение. Нашата отговорност е да защитим конкурентоспособността на българската икономика, а не да участваме в процес, който игнорира реформи и продължава неефективното харчене, включително на финансови средства, взети на заем, се казва в становището.

Предложеният проект на бюджет не е единствено възможния, заявяват от АОБР.

Виждане им е, че е необходимо да бъдат положени усилия за намиране на консенсус за оптимизиране на разходната част и изброяват част от конкретни мерки, които освобождават ресурси в бюджета:

• Отмяна на автоматичните механизми за определяне на работната заплата – съвкупната спестена сума е над 742 млн.евро;
• Съкращаване на поне 5 500 трайно незаети щатни бройки в държавната администрация и въвеждане на лимити на бонусите – с общ ефект над 138 млн.евро;
• Задържане на разходите за издръжка на държавния апарат (това са текущите общи разходи, без тези за персонал) на нивото от 2025г. – спестеният ресурс е над 480 млн.евро;
• Запазване на размера на бюджета на съдебната система на ниво 2025г., в т.ч. бюджета на ВСС – спестява над 108 млн.евро;
• Намаляване на размера на капиталовата програма с 234 млн.евро (около 3%);
• Съкращаване разходи на „Централен бюджет“ – в проекта са заложени над 990млн.евро без конкретизиране на програми и политики – предлагаме да се запази буфер от 660млн. евро и така да се спестят поне 300 млн.евро

Сред мерките, които могат да генерират допълнителни приходи посочват и:

• Актуализация на данъчните оценки на имоти – дори консервативното удвояване на настоящите стойности ще генерира поне 1,1 млрд.евро, в т.ч. приходи от ДДС над 140 млн.евро. Тази мярка има стимулиращ ефект за общините, ще стабилизира състоянието им и ще минимизира дефицити в общинските бюджети, с което ща се отрази и на сборния дефицит в КФП. Мярката е и силен инструмент за изсветляване на бизнеса в България.

Общо горните мерки ще се отразят положително на бюджета с над 3,1 млрд.евро без да се засягат данъци и осигурителни права

Още новини от деня – четете тук