Американските въздушни сили нанесоха удари по цели на „Ислямска държава“ в северозападната част на Нигерия, което бележи нов етап в борбата срещу терористичната организация, но и повдига въпроси, които далеч надхвърлят рамките на една конкретна антитерористична операция. Макар Белият дом да представи атаките като целенасочен отговор на насилието срещу християнски общности, анализът на ситуацията показва значително по-сложна картина, в която се преплитат вътрешнополитически мотиви, регионална нестабилност и пренастройване на американската външна политика.
Нигерия като нов фокус в борбата срещу „Ислямска държава“
През последните години Нигерия се утвърди като един от ключовите фронтове на джихадисткото насилие в Африка. Освен добре познатата групировка „Боко Харам“, която дълго време доминираше в североизточната част на страната, „Ислямска държава в Западна Африка“ (ISWAP) разшири присъствието си и започна да действа и в други региони, включително в северозападните щати като Сокото.
За САЩ това развитие е тревожно по няколко причини. Първо, Африка все по-често се разглежда от американските военни като пространство, в което „Ислямска държава“ и свързани с нея мрежи се адаптират и оцеляват след пораженията си в Близкия изток.
Второ, нестабилността в Нигерия – най-многолюдната държава в Африка – има потенциал да дестабилизира целия регион, който вече е уязвим от преврати, слаби държавни институции и трансгранична престъпност.
Религиозният наратив и политическото послание на Тръмп
Президентът Доналд Тръмп представи ударите като пряка защита на християнските общности, които според него са подложени на „клане, невиждано от векове“. Този език не е случаен. Той резонира силно сред консервативната и религиозната база в САЩ, за която темата за преследването на християни по света отдавна е централен политически и морален въпрос.
Западните анализатори обаче отбелязват, че подобно рамкиране опростява реалността в Нигерия. Страната е религиозно разделена, но насилието там рядко може да бъде сведено единствено до религиозен конфликт.
В много случаи става дума за смесица от джихадистки идеологии, криминални мрежи, борба за ресурси и локални междуобщностни напрежения.
Самото нигерийско правителство последователно отхвърля тезата за системно религиозно преследване, подчертавайки, че жертви на насилието са както християни, така и мюсюлмани.
Защо ударите се случват именно сега
Таймингът на американските удари е ключов. Те идват на фона на засилена активност на „Ислямска държава“ в региона и след седмици на публични изявления от страна на Тръмп, в които той критикува нигерийските власти за „неспособност“ да защитят християнските общности.
Това създава впечатление, че военната операция е не само реакция на конкретна заплаха, но и демонстрация на решителност – както към вътрешната публика в САЩ, така и към партньорите в Африка.
Фактът, че ударите са извършени в координация с нигерийските власти, подсказва и друго: Вашингтон не действа едностранно, а използва вече съществуващите канали за военно и разузнавателно сътрудничество. Това позволява на САЩ да се намесят, без формално да поемат отговорност за дългосрочно военно присъствие.
Противоречието с образа на „кандидат на мира“
Един от най-големите парадокси в тази ситуация е разминаването между предизборния образ на Тръмп като „кандидат на мира“ и реалната му външнополитическа практика.
Макар да обещаваше край на „безкрайните войни“, първата му година след завръщането в Белия дом беше белязана от серия военни удари – в Йемен, Иран, Сирия, а сега и в Нигерия.
Анализаторите виждат в това не толкова отказ от изолационизма, колкото промяна в подхода: по-малко мащабни интервенции, но повече целенасочени, високотехнологични удари, които демонстрират сила без ангажимент за дългосрочно присъствие.
Макар американските удари да са представени като „прецизни“ и ограничени, те носят и значителни рискове. Военната намеса може да засили антиамериканските настроения, да бъде използвана от джихадистките групи за пропаганда и да усложни и без това крехкия баланс в Нигерия.
Освен това, без паралелни усилия за стабилизиране, развитие и реформи в сферата на сигурността, въздушните удари трудно могат да доведат до трайно отслабване на екстремистките мрежи.
Ударите на САЩ срещу „Ислямска държава“ в Нигерия са симптом на по-широка тенденция – пренасочване на глобалната борба с тероризма към Африка и използване на военна сила като инструмент за бързо политическо послание.
Зад реториката за защита на християните обаче стои сложна комбинация от стратегически интереси, вътрешнополитически съображения и реална загриженост за регионалната сигурност.
Въпросът, който остава отворен, е дали този подход ще доведе до устойчиво подобрение на ситуацията – или ще се превърне в поредния епизод от цикъл на насилие без ясно политическо решение.
По публикации на The Guardian.
