Българският авиационен пазар продължава възстановяването си след турбулентните години на пандемия, война и инфлационен натиск. През 2025 г. международните пътници по търговски полети са нараснали с 8,1% спрямо предходната година и вече надвишават с 3,9% нивата от рекордната 2019 г.
Общият брой пътници по всички търговски полети се увеличава със 7,9% на годишна база. Данните бяха представени от Асоциацията на българските авиокомпании и нейния председател Йовко Йоцев.
Зад позитивната статистика обаче стои пазар, който продължава да работи под натиск – високи цени на горивата, екологични такси, недостиг на самолети, променено потребителско поведение и силна конкуренция от големите европейски превозвачи.
София остава безспорният център на пазара
Близо 70% от целия пътнически трафик в България преминава през софийското летище. Столичното летище отчита ръст от 6,4% спрямо 2024 г., като 89% от пътниците използват редовни линии.
Това потвърждава дългосрочната тенденция София да се утвърждава не само като най-големия вход към страната, но и като основен регионален хъб за бизнес, туризъм и транзитни пътувания.
Растежът на столицата идва и за сметка на вътрешните полети, които в България остават ограничени, както и на част от сезонния трафик към Черноморието.
Летището във Варна бележи силен ръст от над 36%, движен основно от редовни международни линии и индивидуални туристически пътувания. Това показва промяна в модела на летния туризъм – все повече туристи резервират сами полет и настаняване, вместо пакетни почивки.
Бургаското летище отчита по-скромно увеличение от около 2%.
И двете черноморски летища обаче все още не са достигнали нивата от 2019 г. Причината е продължаващият спад при чартърните полети – сегмент, който традиционно беше двигател на летния сезон по българското Черноморие.
Кои са основните играчи на пазара
Българският авиационен сектор функционира в напълно либерализиран европейски пазар. Това означава, че местните превозвачи се конкурират директно с гиганти като Ryanair, Wizz Air, Lufthansa, Austrian Airlines, Turkish Airlines и Aegean Airlines.
Сред българските оператори водещо място заемат Bulgaria Air като редовен национален превозвач, както и компании с чартърен и ACMI модел като Electra Airways, European Air Charter, Cargo Air и други лицензирани оператори.
През 2025 г. в страната са работили 13 авиокомпании с валиден лиценз, с общо 81 самолета – 60 пътнически и 21 товарни.
Значителна част от българския флот лети на външни пазари – Европа, Близкия изток, Азия, Африка и Северна Америка. Това е характерен модел за сектора: българските компании често печелят повече от чуждестранни договори, отколкото от вътрешния пазар.
Големите трудности: скъпото гориво и екологичният натиск
Най-сериозният разход за авиокомпаниите остава горивото. След войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток цените останаха високи и силно волатилни.
Допълнително натоварване идва от европейската система за въглеродни емисии. Според сектора цената на квотите достига около 75 евро на тон, което оскъпява сериозно всеки полет.
Натиск идва и от изискването за използване на устойчиви авиационни горива (SAF), които струват между три и седем пъти повече от стандартния керосин и все още са в ограничени количества.
За малки пазари като българския това е особено тежко – компаниите трябва да поемат същите регулации като големите западни превозвачи, но с по-малки мащаби и по-тесни маржове.
Световният авиационен сектор продължава да страда от проблеми във веригите за доставки. Производителите Airbus и Boeing изостават с хиляди доставки.
По оценки на индустрията около 5000 самолета по света се бавят. Това означава, че авиокомпаниите експлоатират по-дълго старите си машини, а поддръжката става по-скъпа и сложна.
За българските оператори това е сериозен проблем, защото обновяването на флота е ключово за конкурентоспособността.
Една от силните страни на страната не е само превозът на пътници, а индустрията около авиацията.
София постепенно се утвърждава като регионален център за техническа поддръжка и ремонт на самолети тип Airbus A320 и Boeing 737. Капацитетът на българските бази надвишава многократно нуждите на местния флот, което превръща сектора в експортен бизнес.
Добре развит е и пазарът за обучение на пилоти, кабинен състав и инженери. България разполага със симулатори и центрове за подготовка, които обслужват и чужди клиенти.
Основният проблем остава първоначалното обучение на пилоти – то е скъпо, а достъпът до финансиране е ограничен.
България се намира между Европа, Близкия изток и Азия – позиция, която дава възможност страната да се развива като транзитен център.
Но за да стане това, са нужни последователна държавна политика, по-добра свързаност, стимули за нови линии и модерна летищна инфраструктура.
Пазарът расте, но изпитът предстои
Данните за 2025 г. показват, че българската авиация отново расте. Пътниците се връщат, компаниите летят активно, а инфраструктурата има потенциал.
Но секторът влиза в нов период, в който успехът няма да зависи само от броя туристи, а от това дали компаниите могат да издържат на скъпо гориво, зелени регулации и ожесточена конкуренция.
След кризата на оцеляването идва кризата на конкурентоспособността – и тя може да се окаже по-трудният тест за българската авиация.
