За втори пореден ден управляващото мнозинство не успя да придвижи промените в Изборния кодекс, предвиждащи преминаване от машинно гласуване към гласуване с хартиени бюлетини и машинно отчитане чрез т.нар. оптични скенери. След бойкот от страна на опозицията и част от депутатите на БСП, Народното събрание отново не събра необходимия кворум, а законодателните промени останаха извън дневния ред.
Какво предвиждат предложенията за скенери
Предложените изменения, внесени основно от ДПС и ИТН, предвиждат хартиената бюлетина да стане водеща, а машините да бъдат използвани не за гласуване, а за преброяване – чрез сканиране на подадените бюлетини.
Управляващите аргументират идеята с по-голяма прозрачност, контрол и намаляване на съмненията около машинния вот.
Опозицията обаче предупреждава, че подобна промяна на практика връща ръчното броене и отваря врата за манипулации, особено при липса на достатъчно време за подготовка и тестване на новата система.
Още вчера заседанието пропадна, след като 11 депутати от БСП отказаха да се регистрират. В левицата преобладава позицията, че евентуалното въвеждане на скенери трябва да бъде отложено поне до 1 януари 2027 г., тъй като времето до следващите парламентарни избори е крайно недостатъчно за подобна мащабна реформа.
Останалите управляващи формации не приемат този аргумент, но фактът, че част от БСП де факто се присъедини към бойкота, се оказа решаващ за липсата на кворум.
Междувременно изборите се очакват още в края на март или през април, което прави всякакви законодателни промени в изборните правила изключително рискови от гледна точка на организацията и легитимността на вота.
Вторият провал и демонстративният бойкот
Тази сутрин управляващите направиха нов опит да включат промените в дневния ред, но цялата опозиция – ПП–ДБ, „Възраждане“, АПС, МЕЧ и „Величие“ – отказа да се регистрира за заседанието.
От „Възраждане“ обявиха във „Фейсбук“, че са спрели „промените в Изборния кодекс, предложени от ДПС и ИТН, които създават условия за подмяна на вота“.
ПП–ДБ от дни предупреждават, че ще организират протести, ако управляващите прокарат реформата. Днес от „Демократична България“ заявиха, че „явно липсва мнозинство за каквото и да било, особено за оптичните скенери“, и обявиха темата за приключена.
Радостин Василев от МЕЧ лансира различна интерпретация, като заяви, че „ръчната е дръпната от Борисов“ – според него лидерът на ГЕРБ-СДС не желае приемането на промените, тъй като те създават силно обществено напрежение.
Кворумът не стигна, дори без опозицията
Управляващите направиха три опита да съберат кворум, но всеки път стигнаха до 119 регистрирани депутати при необходими минимум 121.
Стана ясно, че дори в редиците на мнозинството имаше сериозно отсъствие – девет депутати от БСП, петима от ГЕРБ-СДС и един от ДПС не се регистрираха.
След провала на заседанието Тошко Йорданов от ИТН хвърли вината изцяло на ПП-ДБ, които подписали споразумение за изчистване на избирателните списъци. Сценаристът от шоуто на Слави Трифонов и колегите му предлагат за „изчистване“ на списъците да се ползват данните от последното преброяване на населението. И НСИ, и експерти по изборно законодателство предупредиха, че от последното преброяване досега са починали близо 500 хил. души, а тези, които сега са навършили 18 години, на практика ще бъдат заличени от списъците за гласуване.
Йорданов заяви, че на следващите избори обществото ще стане свидетел на „всички лоши моменти от миналото“ – надписване и унищожаване на бюлетини, пренаписване на протоколи и съмнения за фалшификации, включително и при сегашните машини за гласуване.
Йорданов насочи вината към ПП–ДБ, въпреки че при пълна мобилизация на управляващите кворумът би могъл да бъде осигурен и без опозицията.
От „Демократична България“ реагираха остро, като определиха предложението на ИТН като „неграмотно“.
Двата поредни провала ясно показват, че към момента липсва стабилно парламентарно мнозинство за промени в изборните правила. На фона на предстоящи избори и силно обществено напрежение, темата за скенерите се превръща не само в технически, но и в дълбоко политически проблем, който може да остане нерешен поне до следващия парламент.
