Комисията по бюджет и финанси в парламента одобри на първо четене изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, които предвиждат 33% еднократен данък върху свръхпечалбите на компании в определени сектори. Гласуването приключи с 13 гласа „за“, 8 „против“ и 1 „въздържал се“.
Данъкът ще се прилага за банки, застрахователни компании, търговци на храни с нетни приходи от продажби не по-малко от 5 милиона евро през 2026 г., телекомуникационни фирми, обменни бюра и компании за бързи кредити.
Тези сектори представляват около 60% от свръхпечалбата, натрупана в страната, заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова при представянето на законопроекта.
Предложените промени не променят действителния режим на корпоративното облагане и не влияят на облагането на обичайната печалба.
Според Людмила Петкова, временното решение цели да преразпредели извънредни печалби, натрупани от компании в условия на икономическа несигурност.
Законодателните промени предвиждат, че 30% от данъка може да бъде преотстъпен за конкретни цели, като инвестиции или резерви.
Очакваният ефект за бюджета е 800 милиона евро след преотстъпването на 30% от данъка, посочи Петкова. Еднократният данък ще важи за финансовата 2027 година.
Асен Василев информира, че „Продължаваме промяната“ няма да подкрепи този законопроект, като подчерта, че механизмът за определяне на свръхпечалбата е погрешен и такъв данък може да отблъсне инвеститори. Той добави, че е необяснимо защо енергийният сектор не е включен в обхвата му.
Мартин Димитров от „Демократична България“ коментира, че предложените текстове представляват не данък върху печалбата, а по-скоро данък върху оборота на определени компании.
Людмила Петкова уточни, че енергийният сектор не е включен, защото в референтния период, определящ свръхпечалба (2020 – 2025), компаниите вече са били обложени с временна солидарна вноска върху свръхпечалбата.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС коментира, че печалбата е нормална цел за бизнеса, а терминът „свръхпечалба“ прозвучава противоречиво. Според него управляващите предлагат мерки, тъй като не могат да контролират бюджетните разходи и разчитат на „еднократен акт“, за да убедят Европейската комисия в усилията си за намаляване на дефицита.
Цончо Ганев от „Възраждане“ подчерта, че корпоративният данък у нас е нисък и облагането на свръхпечалбата би помогнало на бюджета. Той изрази несъгласие с прага от 5 милиона евро, тъй като твърди, че поставя малките търговци наравно с големите вериги. Ганев ще предложи да се увеличи прага за малкия бизнес и предложи двойно увеличение. Людмила Петкова посочи, че е възможно това да се разгледа между двете четения.
Владислав Панев от ДБ изрази становище, че базовият период 2020-2025 е неправилен, тъй като включва години на пандемия.
Атидже Алиева-Вели сподели, че ДПС няма да подкрепи законопроекта, смятайки го за паническа мярка, и изрази критика относно изключването на енергийния сектор.
Румяна Петрова от „Прогресивна България“ отбеляза, че енергийният сектор в България вече внася в фонд „Сигурност на електроенергийната система“, във връзка с въпросите на опозицията.
Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара, заяви, че организацията не одобрява предложението за облагане на свръхпечалби. Той изтъкна, че въвеждането на извънредния данък точно преди началото на годината, в която той ще се прилага, е проблематично. Попдончев добави, че механизмът за определяне на свръхпечалба трябва да бъде преработен, тъй като представлява облагане на оборота и концептуално БСК не може да го подкрепи.
Боян Митракиев от КРИБ също критикува налога, убеждавайки, че това всъщност е данък върху оборота. Предложи прагът за търговците на храни да бъде повишен на 25 милиона евро, за да не се натоварват малките търговци.
Нина Колчакова, генерален директор на Асоциацията на българските застрахователи, се учуди на включването на застрахователите в обхвата на данъка. Тя подчерта, че секторът не генерира свръхпечалби и предложените мерки дават негативен сигнал към потребителите. Колчакова предложи на законодателите да предвидят облекчения за работодатели, които застраховат служителите си.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ цитира доклади на Международния валутен фонд и ОИСР, които потвърждават, че облагането на свръхпечалбите е оправдано. Той отбеляза, че други държави в ЕС, включително Испания, Италия, Чехия и Латвия, също са приложили подобни мерки. „Ние не създаваме новини“, заяви той.
Одобрените от бюджетната комисия изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане предвиждат увеличаване на максималната стойност на ваучерите за храна от 102,26 евро на 200 евро. Сумата над 102,26 евро ще бъде обложена с 7% данък. Максималната годишна квота за ваучери за храна ще бъде увеличена на 1,5 милиарда евро от 1 януари 2027 година.
Асен Василев коментира, че ПП не одобрява облагането на ваучерите, тъй като това може да отврати работодателите от осигуряването им. Цончо Ганев от „Възраждане“ също критично се отнесе към предложението за облагане на част от ваучерите.
Законопроектът предвижда повишаване на стойностния праг за данъчни дълготрайни активи от 700 лева на 1000 евро. Срокът за погасяване на данъчни загуби ще се удължи от 5 на 10 години, с ограничение до 70% на положителния финансов резултат. Разходите в натура, свързани с активи за лични нужди, също ще бъдат актуализирани, за да се осигури по-справедливо данъчно третиране.
Законопроектът въвежда ускорена амортизация за технологии за изкуствен интелект и високоизпълнителни компютърни системи, позволявайки на компаниите да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма, но не повече от 100%.
Законопроектът, предложен от Мартин Димитров от „Демократична България“ за ускорена амортизация на машини и апаратура, не бе одобрен от бюджетната комисия с 9 гласа „за“, 0 „против“ и 11 „въздържал се“.
Комисията също така отхвърли законопроект от служебното правителство, който предвижда данъчни облекчения за дарения, свързани със спорта.
