Ръкопис на романа „Старецът и морето“, съдържащ послание от Хемингуей, написано дни преди неговото самоубийство, е предаден на Нобеловия музей в Стокхолм, съобщава електронното издание на в. „Ню Йорк таймс“.
Ърнест Хемингуей е подложен на лечение през 1961 г. в клиниката „Майо“, поради мании, параноя и депресия. За него се грижи екип от католически медицински сестри, оглавяван от сестра Имакулата.
Детайли за тяхната връзка са загубени във времето, но явно тя е внушително важна, тъй като Хемингуей, вече известен писател, решава да подари на сестрата копие от своето знаково произведение „Старецът и морето“ с личен и надежден текст, написан на 16 юни 1961 г., посочва „Ню Йорк таймс“.
„На сестра Имакулата: тази книга, с надеждата да напиша друга, също изключителна, когато късметът ми в творчеството се върне. А той ще се върне“.
За съжаление, това не се сбъдва. Шестнадесет дни по-късно, на 2 юли 1961 г., Хемингуей слага край на живота си в дома си в Айдахо, САЩ.
Сестри от ордена „Свети Франциск“ в Рочестър, Минесота, държат книгата с последното послание на Хемингуей в продължение на над 60 години. Сега те я даряват на Нобеловия музей в Стокхолм, който излага произведенията и идеите на повече от 900 носители на Нобелова награда.
Книгата, предадена на церемония в Швеция, е първото свързано с Хемингуей произведение в музея.
„Този том е прекрасно допълнение към нашата колекция, защото разказва истории. Ще го изложим на показ при първа възможност“, казва Улф Ларсон, старши куратор в музея, пред „Ню Йорк таймс“.
Ръководството на религиозния орден подчерта, че е време книгата да бъде достъпна за по-широка публика. „Жалко е, че беше заключена в трезора на манастира, където никой не можеше да я види“, споделя сестра Мариса Макдоналд, член на управителния съвет на Францисканския орден.
Хемингуей получава Нобелова награда за литература през 1954 г., а в мотивацията за наградата е посочено „мощното и новаторско майсторство в изкуството на разказа, най-защитено в „Старецът и морето“.
През 1960 г. писателят преминава през тежък период. Работи върху мемоарите си за Париж, които ще бъдат издадени след смъртта му като „Безкраен празник“, но е разочарован от неспособността си да пише качествено. През ноември постъпва в психиатричното отделение на болница „Сейнт Мерис“, част от клиниката „Майо“, и остава там почти до края на януари 1961 г. Преминава през терапия с електрошок и се връща в болницата през април 1961 г. за допълнителни грижи.
Сестра Имакулата работи в психиатричното отделение през това време. Тя е на 37 години, когато среща известния писател. Към този момент, вече натрупал репутация на самохвалко и тиранин, той сякаш разкрива своята нежна страна, поне в посвещението, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
„Мисля, че е било невероятно мило и внимателно от негова страна да избере позитивно послание за човек, който се е грижил за него“, коментира Сандра Спаниър, професор по английски език в Университета на Пенсилвания и редактор на проекта „Писма на Хемингуей“. „Очевидно той е имал специална връзка с нея, ценил я е и е проявил достатъчно грижа, за да й напише нещо толкова лично. Това показва топлотата на характера му, за която не винаги е известно“.
Сестра Имакулата умира през 1992 г., а книгата с посланието на Хемингуей остава дълги години на рафтовете в библиотеката на болница „Сейнт Мерис“, достъпна за всяка от около 100-те сестри от ордена, живеещи там.
Все пак, изглежда, че е била почти забравена, докато преди пет години една от сестрите не я споменава на Къртис ДеБерг, пенсиониран професор, който е написал книга за Хемингуей и провеждал изследвания в клиниката „Майо“.
ДеБерг е автор на „Пътуване по света с Хемингуей“, описваща пътуванията на писателя из Европа, Африка, САЩ и Карибите. В момента той работи върху друга книга за писателя, „Борба с демоните“, както и върху сценарий.
Той споделя, че словата в посвещението му звучат зловещо.
„Може би си е мислел, че ще успее да пише отново след всички тези електрошокови терапии?“, размишлява ДеБерг. „Или може би, във вътрешността си, е осъзнавал: „Никога повече няма да напиша книга като тази“?
ДеБерг се чуди дали оптимистичният тон на бележката е бил опит да убеди лекарите от „Майо“ в способността си да бъде изписан. Д-р Хауърд Роум, началник на психиатричното отделение в „Майо“, изписва Хемингуей на 26 юни 1961 г., шест дни преди писателят да посегне на живота си, като заключава, че пациентът му „е достатъчно възстановен от депресията“.
През септември миналата година, след посещение в Нобеловия музей, ДеБерг предлага на францисканците да дарят книгата, след като разбира, че там няма артефакти, свързани с Хемингуей.
Улф Ларсон от музея коментира пред „Ню Йорк таймс“, че надписът в книгата „уловява Хемингуей в края на неговия живот – все още изпълнен с надежда, все още пишещ, търсещ нова история. Това е интимен момент в литературната история, който става още по-забележителен благодарение на състраданието на францисканските сестри“.
