На фона на нарастващото напрежение в трансатлантическите отношения и нова вълна от американски протекционизъм, Европейският съюз ускорява усилията си за диверсификация на външната търговия. Последните седмици очертават ясен геоикономически завой: Брюксел задълбочава диалога с Индия, Китай и страните от Южна Америка, търсейки нови пазари, стратегически партньорства и по-голяма автономия.
Индия: стратегическият пробив след 20 години преговори
Най-ясният сигнал за тази промяна дойде от подписването на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия – сделка, финализирана след почти две десетилетия трудни преговори.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи споразумението като „най-голямата от всички сделки“, създаваща зона за свободна търговия с близо два милиарда души.
Споразумението предвижда мащабно намаляване на митата – от автомобилите и машините до фармацевтичните продукти и виното. Индия ще намали митата върху вносните автомобили от 110% до 10%, а ЕС получава по-широк достъп до една от най-бързо растящите икономики в света.
Целта е двустранната търговия, която през 2024–2025 г. възлиза на 136,5 млрд. долара, да достигне 200 млрд. долара до 2030 г.
Сделката е сключена в момент, когато САЩ налагат високи мита както на Индия, така и на ЕС – ход, който нарушава традиционните търговски потоци и подтиква големите икономики да търсят алтернативи.
За Брюксел това е не само икономически, но и стратегически ход. Сделката дава на ЕС разширен достъп до една от най-бързо растящите големи икономики в света, като помага на европейските износители и инвеститори да намалят зависимостта си от по-нестабилни пазари.
Сделката е сключена в момент, когато Вашингтон налага високи мита както на Индия, така и на ЕС, като с това нарушава установените търговски потоци и подтиква големите икономики да търсят алтернативни партньорства.
Китай: прагматичен диалог въпреки напрежението
Паралелно с това ЕС демонстрира готовност за прагматично задълбочаване на икономическия диалог с Китай, въпреки политическите разногласия. Срещата между китайския президент Си Цзинпин и финландския премиер Петери Орпо в Пекин е показателна за този подход.
Си заяви, че Китай желае да разшири взаимното доверие и да задълбочи сътрудничеството не само с Финландия, но и с ЕС като цяло. Финландският премиер от своя страна подчерта, че Китай остава жизненоважен търговски партньор и експортен пазар за страната му.
По време на Китайско-финландския форум за иновативно бизнес сътрудничество бяха подписани редица търговски споразумения, съсредоточени върху иновации, зелени технологии и дигитализация.
Този диалог показва, че Европа не се отказва от критичния си подход към Пекин, но същевременно не е готова да жертва икономическите си интереси в условията на глобална несигурност.
Меркосур и Южна Америка: алтернативният ресурсен и пазарен хоризонт
На този фон Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) остава ключов елемент от стратегията на ЕС за диверсификация. Споразумението ЕС–Меркосур, което от години среща политическа съпротива в Европа, придобива нова тежест в контекста на разрива със САЩ и необходимостта от сигурни доставки на суровини, храни и енергийни ресурси.
Южна Америка предлага не само пазар, но и геостратегическа алтернатива в момент, когато глобалните вериги на доставки се пренареждат.
Общият знаменател на тези процеси е промяната в отношенията между Европа и Съединените щати. Американските мита, индустриалните субсидии и все по-едностранният подход на Вашингтон подкопават доверието в трансатлантическото икономическо партньорство.
За ЕС това не означава скъсване със САЩ, но означава ясно усилие за намаляване на зависимостта.
Новата стратегия на Брюксел се основава на идеята за „отворена стратегическа автономия“ – търговия с всички, но зависимост от никого.
Нова икономическа география
Сделката с Индия, активният диалог с Китай и възобновеният интерес към Меркосур очертават нова икономическа география на Европа. Това е опит за адаптация към свят, в който глобализацията вече не се движи от един център, а от конкуриращи се блокове.
За ЕС залогът е ясен: да запази икономическата си тежест и политическата си автономия в условията на разпадащ се стар ред. В този смисъл засилването на диалога с Индия, Китай и Южна Америка не е временна реакция, а **дългосрочна стратегическа преориентация.
