Президентът на САЩ Доналд Тръмп предприе нова стъпка в дългогодишната си политика спрямо Куба, подписвайки изпълнителна заповед, която позволява налагането на мита върху стоки от страни, които продават нефтопродукти на карибския остров. Това съобщиха от Белия дом, а новината вече предизвика остра реакция от Хавана и засили международните критики.
Със своя указ Тръмп обявява, че Куба представлява „необичайна и извънредна заплаха“ за националната сигурност на САЩ, което според текста оправдава въвеждането на допълнителни мита върху стоки, внасяни от държави, които доставят нефт на Куба.
Указът не фиксира конкретен размер на митовете, а оставя на държавния секретар и на търговския министър правомощия да определят какъв точно ще бъде натискът и условията за неговото прилагане.
Нова фаза на санкционен натиск – задкулисни намерения и последствия
Официалната аргументация на администрацията е, че кубинският режим подкрепя враждебни към САЩ държави и организации, включително Русия, Иран, Хамас и Хизбула, и че Хавана „поддържа безопасни убежища за транснационални заплахи“.
В указа се посочва дори, че на острова има разположени чужди разузнавателни обекти, които представляват заплаха за американски интереси.
Това действие идва в контекста на засилено американско военно и икономическо присъствие в региона след операцията по задържането на венецуелския лидер Николас Мадуро, което според висши американски представители е първа фаза от стратегия за ликвидиране на ключови съюзи на „комунистическите режими“ в Западното полукълбо.
Анализатори в САЩ и чужбина отбелязват, че прекъсването на потоците от нефт и финансови средства от Венецуела към Куба вече е предизвикало сериозен енергиен недостиг и страна е на ръба на пълен икономически колапс.
Особено тревожно е, че последните данни показват, че Куба разполага само с 15–20 дни петролни резерви при настоящото потребление, след като доставките от Венецуела спряха и натискът върху други потенциални доставчици като Мексико се засили.
Риториката на Тръмп към Хавана – „сделка“ или срив
В средата на януари Тръмп отправи директно предупреждение към кубинските власти:
„Няма да има повече петрол или пари за Куба – никакви! […] Предлагам им да приемат сделка, преди да е станало твърде късно“, написа той в социалната си платформа.
Това беше част от усилията му да принуди режима в Хавана да преговаря или да започне процес на постепенно „отваряне“ под американски контрол – често интерпретиран от наблюдатели и анализатори като форма на натиск за смяна на режима.
Администрацията на Тръмп вече се е ангажирала с твърди мерки срещу Куба през последните години, включително повторно обозначаване на страната като държавен спонсор на тероризма, рестрикции върху пътувания и парични преводи, както и санкции, насочени към финансовия и транспортния сектор на острова.
Реакцията на Хавана и позициите на съюзници
Куба реагира остро и категорично, като говорителите на правителството определиха новите мита и подхода на Тръмп като „брутален акт на агресия“ и политически натиск, който цели „тотална блокада“ на външните доставки на нефт и хуманитарна помощ.
Кубинският външен министър Бруно Родригес Париля заяви, че действията „нарушават всички принципи на свободната търговия“ и представляват опит за икономическо задушаване на острова, вече подложен на ембарго от над 65 години.
Мексико, който дълго време беше сред ключовите доставчици на петрол за Куба, засега временно е спрял доставки, представяйки това като суверенно решение, но под американски дипломатически натиск, който очевидно цели да изолира Хавана напълно. Президентката Клаудия Шейнбаум подчерта, че решенията по доставките са въпрос на договори с държавната петролна компания, но ситуацията остава неясна и уязвима.
Контекст: векове на враждебни отношения
Отношенията между САЩ и Куба имат дълга и сложна история, белязана от санкции и конфликти още от Кубинската революция през 1959 г., когато лидерът Фидел Кастро установи социалистически режим и се сближи със Съветския съюз.
През десетилетията Вашингтон поддържа търговско ембарго, което официално започна през 1962 г. и значително ограничава икономическите връзки между двете страни.
Периодът на относително подобрение по време на администрацията на Обама бе прекъснат отново при Тръмп, който през своя първи мандат възстанови част от строгите ограничения и разшири санкциите.
Администрацията на Байдън не отмени всички мерки, а Тръмп продължи да ги затяга, особено през 2025–2026 г., когато геополитически промени – включително военни действия срещу режима в Венецуела – предизвикаха нов епизод на конфронтация с Куба.
Възможни последици и геополитически измерения
Последните действия на Тръмп могат да имат по-широк геополитически ефект. Анализатори предупреждават, че ограничаването на нефт и други ресурси към Куба може да предизвика социално-икономически колапс, вълни от миграция и увеличаване на риска от регионална нестабилност.
Въпреки различни спекулации в публичното пространство, не е потвърдено, че има разположени руски военни части в Куба; официалното позоваване в американския документ на „разузнавателни обекти и засилено сътрудничество“ се интерпретира като част от реториката за заплаха, а не като публично признат факт от международни независими източници.
Политиката на Доналд Тръмп към Куба през 2026 г. бележи ясен връщане към твърди рестрикции и ескалация на натиска, с цел да се отслаби комунистическият режим, да се изолира Хавана икономически и да се принуди за преговори или смяна на режима.
Новата заповед за мита срещу държави, които доставят нефт на Куба, е част от по-широка стратегия за намаляване на външните ресурси на острова, която включва блокиране на доставките от Венецуела и дипломатически натиск върху други правителства.
Реакциите от Куба и международната общност подчертават напрежението и риска от задълбочаване на кризата за енергия, икономика и социална стабилност в една страна, която исторически е била икономически уязвима и политически изолирана.
