Трагедията от Петрохан, която прерасна и към Врачанския балкан, доведе до смъртта на общо шестима души. Темата коментираха в студиото на „Денят започва“ бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов и бившият директор на Националната следствена служба Бойко Найденов.
За характера на случая и липсата на публичност
Емануил Йорданов: „Според мен би трябвало да има комплексен подход към този случай. Неслучайно много хора използват израза, че подобно убийство не е имало до този момент в България. Странното обаче е това, че никой не вижда кой да отиде от ръководството на МВР. А именно в този момент трябва човек от най-високо ниво да се появи и да обясни на обществото това, което може да се каже. Има случаи, в които си длъжен да излезеш и да кажеш какво се случва. Една седмица хората са оставени в някаква каша, разделили са се на два отбора като на футболен мач Не знаем кога е станало второто убийство или самоубийство, но може би можеше да се предотврати. Ние една седмица потънахме в мъглата и накрая намерихме шест трупа.“
За разследването и следствената тайна
Бойко Найденов: „Още с първия оглед могат да се установят голяма част от фактите – времето на настъпване на смъртта, начинът по който е извършено прострелването, къде точно се е случило, откъде са проектилите. Голямата липса е липсата на публичност, липсата на становище, липсата на информация към обществеността. Каква точно следствена тайна щеше да бъде нарушена, ако беше казано – тук са намерени тези хора, другите трима ги няма и ги търсим.“
За възможността трагедията да бъде предотвратена
Бойко Найденов: „Ако бяхме информирали обществеността и бяхме потърсили помощ от хората, можеше да се предотврати второто нещо.
За отношението към жертвите и публичния наратив
Емануил Йорданов: „Не може да се говори така за хора, които не са между живите и не могат да се защитят. Имаме масирана атака срещу хора, които не могат да отговорят, а в същото време се появяват техни близки, които говорят съвсем други неща. Децата останаха най-незащитени – и приживе, и в престъплението, което коментираме.“
За институционалните пропуски и контрола
Бойко Найденов: „Очевидно някой не е работил така, както би трябвало. При положение, че тези хора са разполагали с огнестрелно оръжие, трябва да се провери кой е дал разрешение и при какви мотиви. Не мога да разбера как никой не се е заинтересувал какво се случва в една хижа на отдалечено място.“
За сигнали, проверки и отговорност
Бойко Найденов: „Има сигнал отпреди две години, който е бил в ДАНС. Трябва да се установи кой конкретно не си е свършил работата. Аз съм противник на теории на заговори. По-скоро става дума за безхаберие и липса на контрол.“
За децата и ролята на държавата
Емануил Йорданов: „Всеки ли в тази държава може да бъде учител и да възпитава деца без контрол? Как е възможно да се организират лагери и никой да не се интересува какво се случва там? Има институции, които трябва да защитават правата на децата, и те не са го направили. Почти нищо не знаем. Но дано този случай поне отприщи проверки и реален контрол.“
Очаква се разследването и експертизите да дадат повече яснота по случая и да покажат дали институциите ще поемат отговорност за допуснатите пропуски.
