При обсъждането на кибершпионажа и инцидентите в киберпространството е важно да знаем кой стоят зад тях и коя инфраструктура е засегната. Въпреки това, най-важният аспект остава реакцията на държавата и какви мерки предприе и ще предприеме занапред, за да предотврати подобни случаи. Това подчерта Велизар Върбанов, национален координатор по киберсигурност и директор на дирекция „Киберсигурност и защита“ в Министерството на иновациите и цифровата трансформация (МИДТ) по време на предаването „Тази събота и неделя“ на bTV.
Министърът на иновациите и цифровата трансформация Иван Василев обяви на брифинг тази седмица, че е успял да прекрати най-дълготрайното известна кибершпионска операция срещу българската администрация. Тази операция е довела до незаконно изтегляне на минимум 130 гигабайта държавни документи, което се равнява на над 62 милиона страници. Засега няма установени доказателства за компрометиране на лични данни на български граждани, увери министърът. Той е стартирал проверка и в зависимост от нейните резултати е изпратил сигнал до прокуратурата относно действията и бездействията на държавните органи в последните пет години, припомня БТА.
Благодарение на изгражданата в момента национална система по киберсигурност в Министерството на иновациите и цифровата трансформация, успяхме да идентифицираме киберинциденти от миналото – те са оставали недостъпни за наблюдение, тъй като това е цел на подобни хакерски групи. Те се занимават с кибершпионаж и са мотивирани да останат незабележими, за да осигурят неоторизиран достъп до информация, каза Велизар Върбанов. Той определи случилото се като най-значимата кибератака в България досега.
По отношение на атаките, Върбанов посочи, че съществуват само технически предположения за извършителите. Основната цел е да се прекратят действията на хакерските групи и да се спре тяхната комуникация, тъй като години наред информация е била извличана и експортирана. Освен това, е нужно да се отстранят зловредните програми, тъй като, дори и да блокираме комуникацията, те могат да запазят възможността да се активират отново, добави той.
Върбанов уточни, че атаката не е дело на финансово мотивирани хакери, които целят агресивен достъп до системите, криптиране на данни или искане на откуп. Вместо това става въпрос за хакерски действия, насочени към събиране на информация – не толкова лични данни, а информация за функционирането на държавата. Първите индикации за злонамерена дейност датират от 2021 г.
При обсъждане на компрометиране на държавна инфраструктура е необходимо да се анализират проблемите не само на стратегическо, но и на оперативно и техническо ниво, подчерта Върбанов. Той акцентира на факта, че България никога не е имала централизиран модел за киберсигурност. Всеки отделен орган е опитвал да се справи сам с предизвикателствата, търсейки средства за софтуер, хардуер и персонал. В България, където сме малка нация, експертите по киберсигурност са ценни както за частния, така и за публичния сектор, и нито едно ведомство не е в състояние да осигури самостоятелно необходимата екосистема за киберсигурност. Затова се изгражда централизираната национална система, с цел да се гарантира, че важните обекти от националната сигурност ще функционират и ще продължат да действат.
Относно предприетите мерки, Върбанов посочи, че започват процеси за разширяване на обхвата на националната система за киберсигурност и към още критични администрации, важни за функционирането на българската държава. Към момента системата следи 27 администрации, а с решение на Министерски съвет бяха идентифицирани 49, като целта е разширяване на този обхват. По думите му, стана ясно, че силно фрагментирания модел не е ефективен. Всяко ведомство притежава информация за себе си, но не вижда цялостната картина. При централизиран подход, може да се установи, че става въпрос за мащабен киберинцидент, и индикаторите могат да бъдат разпространени в сродни ведомства, което да предотврати инцидент преди той да се е случил, т.е. държавата преминава от реакция на инцидента към превенция преди его възникване, заключи Върбанов.




