През последните години българското общество многократно беше убеждавано, че страната се нуждае преди всичко от стабилност, ред и редовно правителство, за да започне реална борба с корупцията и институционалния разпад. Тези послания бяха водещи в реториката на партиите от утвърденото политическо статукво – ИТН, ГЕРБ, БСП и ДПС – НН, които представяха себе си като гаранти за предвидимост и управление. Реалните резултати обаче показват рязко разминаване между заявките и действителността. Вместо укрепване на институциите и ефективни антикорупционни политики, България продължи да затъва в системна корупция, което днес ясно личи от международните оценки.
България e с рекордно нисък резултат в Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г., като пропада до 40 точки от 100 възможни тази година. Страната заема 84 място в класацията от 182 държави и територии и показва най-лош резултат от 2012 г. Това показва годишният Индекс за възприятие на корупцията през миналата година, публикуван на сайта на международната организация „Трансперънси Интернешънъл“ (Transparency International).
В доклада пише, че само за последните две години резултатът на България се влошава с пет точки – статистически значима промяна, която демонстрира ефекта от липсата на решителни действия срещу клептократски кръгове, дългогодишните фасадни усилия за противодействие на корупцията, набиращите сила атаки срещу гражданското общество и отзвука от първите в съвременната демократична история частично касирани избори. Закриването на Комисията за противодействие на корупцията и забавянето при избора на ръководства на ключови регулатори допълнително задълбочават проблемите с управлението и отчетността.
В рамките на ЕС напредъкът в борбата с корупцията остава в застой, като средният резултат за региона е 62 точки. България отново се нарежда на последно място сред страните членки, заедно с Унгария. Липсата на напредък по ключови реформи, неизпълнените международни препоръки и неефективното прилагане на антикорупционното законодателство поставят страната в неблагоприятна позиция както в ЕС, така и в процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Индексът за възприятие на корупцията се публикува ежегодно от 1995 г. и оценява 182 държави и територии въз основа на възприятията за корупция в публичния сектор. Той използва данни от 13 независими източника, включително Световната банка, Световния икономически форум и др. Оценките се основават на анализи от експерти и представители на бизнеса.
Според Индекса за възприятие на корупцията за 2024 г., глобалните нива на корупция в България бяха тревожно високи, а усилията за нейното ограничаване – неуспешни.
Данните от Индекса за възприятие на корупцията ясно показват, че многократно повтаряните заявки за „стабилност“, „ред“ и „редовно правителство“ не доведоха до реални резултати. Управлението на партиите от т.нар. статукво – ИТН, ГЕРБ, БСП и ДПС – НН не само не прекъснаха дългогодишните корупционни практики, но и създадоха условия те да се задълбочат. Липсата на решителни реформи, имитацията на антикорупционни мерки и блокирането на ключови институции показват, че „стабилността“, за която се говори, е стабилност на стария модел на безнаказаност. Вместо реална борба с корупцията, България отчита най-лошите си резултати от над десетилетие, което доказва, че статуквото не е решение на проблема, а негова основна причина.
