Канадката Ан Карсън е тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за литература, съобщи Ингрид Карлберг, която е постоянен секретар на Шведската академия. Пресконференцията бе излъчена на живо на официалния сайт на Нобеловите награди Nobelprize.org.
Нобеловата награда за литература се присъжда от Шведската академия в Стокхолм. Карсън е отличена „за нейното смело и новаторско творчество, което в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми за съвременната литература“.
През цялата си кариера Ан Карсън съчетава писането на поезия с преводаческа дейност и преподаване в различни университети. Тя определя етимологията на думите като отправна точка за цялото си творчество, се казва в прессъобщението на Нобеловия комитет.
Припомняме, че германското издание „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ постави вчера българския писател Георги Господинов сред фаворитите за спечелването на тазгодишното отличие.
Любопитни факти за Нобеловата награда за литература
Нобеловата награда за литература се присъжда от Шведската академия в Стокхолм, като досега отличието е връчвано 118 пъти, пише сайтът Nobelprize.org.
Номинациите и мненията, написани от членовете на Нобеловия комитет за литература всяка година, се пазят в тайна в продължение на 50 години.
Първата Нобелова награда за литература получава френският поет Рьоне Сюли Прюдом през 1901 г.
Двама души са отказвали Нобеловата награда за литература. Това са Борис Пастернак (Нобелова награда за литература за 1958 г.), като първо я приема, но по-късно е принуден от властите на своята страна (Съветския съюз) да я откаже.
Другият е Жан-Пол Сартр (Нобелова награда за литература за 1964 г.), като отказва отличието, тъй като последователно отклонява всички свои официални отличия.
Жените, получили Нобеловата награда за литература, са 18. Първата жена, удостоена с отличието, е Селма Лагерльоф. Тя печели наградата през 1914 г. Следващата в престижния списък е италианката Грация Деледа през 1926 г. Третото признание за жена писател идва почти двадесет години по-късно, през 1945 г., и е за латиноамериканската поетеса Габриела Мистрал.
Само четири пъти в историята на наградата – през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Досега никой автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.
Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за „Книга за джунглата“, когато е 41-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг. През 2007 г. тя получава наградата на 87-годишна възраст.
През 1931 г. Нобеловата награда за литература е присъдена посмъртно на шведския поет Ерик Аксел Карлфелт. От 1974 г. Уставът на Нобеловата фондация предвижда, че Нобелова награда не може да бъде присъдена посмъртно, освен ако смъртта е настъпила след обявяването на Нобеловата награда.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г., когато е министър-председател на Великобритания. През периода 1945-1953 година той е номиниран за приза за литература 21 пъти, като два пъти е кандидат и за Нобелова награда за мир.
Въпреки че Нобеловата награда за литература се присъжда за цялостно творчество на даден писател, има девет лауреати, за които Шведската академия изрично посочва конкретно произведение за специалното признание. Това са Михаил Шолохов („Тихият Дон“, 1965 г.), Ърнст Хемингуей („Старецът и морето“, 1954 г.), Роже Мартен дю Гар („Семейство Тибо“, 1937 г.), Джон Голсуърти („Сага за Форсайтови“, 1932 г.), Томас Ман („Буденброкови“, 1929 г.), Владислав Станислав Реймонт („Селяни“, 1924 г.), Кнут Хамсун („Благодатта на земята“, 1920 г.), Карл Спителер („Олимпийска пролет“, 1919 г.) и Теодор Момзен („Римска история“, 1902 г.).
Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език – 29. Следва френският – 15, немски – 13, испански – 11, шведски – 7, италиански – 6, руски – 5.
Нобеловата седмица започна на 5 октомври
Носителите на приза за физиология или медицина станаха американецът Карл Дайсерот и германците Петер Хегеман и Георг Нагел. Те са отличени от Кралския Каролински институт за открития в областта на управляваните от светлина йо̀нни канали и оптогенетиката.
На 6 октомври беше съобщен лауреатът на Нобеловата награда за физика – белгийският учен Франсис Халзен. Той получава приза „за решаващия принос към Обсерваторията за неутрино „Айскюб“ (IceCube) и откриването на високоенергийни неутрино от астрофизичен произход“.
В сряда, 7 октомври, Нобеловата награда за химия беше присъдена на французина Анри Б. Каган и японеца Кенсо Соаи за работата им да разкрият загадката на огледалните образи в химичните молекули.
В петък, 9 октомври, в Осло ще бъде обявена Нобеловата награда за мир, а на 12 октомври в Стокхолм ще бъде огласен и носителят на приза за икономика за 2026 г.
По желание на Алфред Нобел (1833-1896) учредените от него награди са за най-важните открития в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир.
Първата Нобелова награда е връчена през 1901 г. – пет години след смъртта на Алфред Нобел. Церемониите в Стокхолм и Осло, на които лауреатите получават отличията, по традиция са на 10 декември, когато се отбелязва годишнина от смъртта на Нобел.
Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима души. Тя се състои от златен медал, диплом и парична сума.
