Според мен, в сравнение с други държави от Източна Европа и Европейския съюз (ЕС), България разполага с трудово законодателство, което предоставя значителна защита на работниците. Това изказване направи президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на отбелязването на 36-ата годишнина на синдиката на 17 февруари. През този период от 36 години, КНСБ е работила за завоюване на доверието на гражданите и е стремяла да взема решения, които са в тяхна полза, особено в икономически и социален аспект, обясни Димитров.
Имало е както положителни, така и отрицателни моменти, допълни той относно усилията за защита правата на работещите и подобряване на трудовото законодателство в страната. За съжаление, България остава най-бедната страна в ЕС, въпреки че за по-малко от пет-шест години доходите се удвоиха. Димитров подчерта ръста на минималната работна заплата, която от 1 януари 2026 г. ще е 620,20 евро, докато след пандемията тя беше малко над 600 лв. Той също отбеляза сериозното увеличение на средните доходи.
Очаквания за редовен бюджет и повече средства
Пламен Димитров сподели, че КНСБ очаква процесът за съставяне и приемане на редовен държавен бюджет за 2026 г. да започне, за да бъдат предявени искания за по-високи възнаграждения на служителите в бюджетната сфера. Според него, редовният бюджет трябва да бъде приет до средата на годината, а до тогава, през март, трябва да се удължи вече съществуващият бюджет.
Димитров каза, че не е имало нищо притеснително в втория изменен вариант на редовния бюджет, който беше значително коригиран и договорен в партньорство със синдикатите и работодателите. Той припомни събитията около първоначалния предложение за редовен бюджет, който след това беше оттеглен, след което парламентът прие удължаване на предишния бюджет. Президентът на КНСБ подчерта, че колкото по-скоро се приеме редовен бюджет, толкова по-добре.
Нашето минимално искане беше увеличение от 10% на доходите, което би означавало около един милиард евро допълнително, поясни Димитров. В момента увеличението е 5%, но това не важи за всички. Учителя, научните работници, хората от общинското здравеопазване и културата няма да получат необходимото увеличение, добави той.
Поради отсъствието на увеличение на заплатите, повишените сметки за електрическа енергия в началото на годината и увеличаването на цените на стоките, Димитров прогнозира, че напрежението сред населението ще расте.
Президентът на КНСБ коментира и възможността за допълнителни средства за пенсионерите чрез предложението коледните и великденските добавки да бъдат предпазени от законодателството. Той сподели, че ако има законова гаранция, тези добавки трябва да се отнасят за пенсионерите под линията на бедност и да бъдат финансирани конкретно от държавния бюджет, а не от осигурителните средства.
Приемането на еврото
КНСБ от самото начало подкрепя членството на България в еврозоната, като основната причина е увеличението на заплатите в страните, които са приели еврото, отбеляза Пламен Димитров. Важно е обаче да се има предвид какво можеш да си позволиш с увеличените заплати и какво е ценообразуването, добави той. Според КНСБ, малката потребителска кошница е нараснала с 3,6%, като включва най-необходимите 20 стоки. Той посочи, че млекопродуктите в България често са по-скъпи от тези в останалите европейски страни, и според него това не е свързано с еврото, а с други нелоялни практики. Според него, проверките относно неправомерното увеличение на цените трябва да продължат и санкциите трябва да бъдат засилени, за да се върне доверието на гражданите към регулаторите.
Димитров коментира, че Българската народна банка и търговските банки справедливо се справиха с процеса по смяната на валутата.
За пазара на труда и работната сила
На последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, Пламен Димитров предложи да се обсъди изменение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който беше предоставен за обществено обсъждане. Димитров подчерта, че предложенията са направени без консултация с консултативния съвет по трудова миграция и са одобрени от междуведомствена работна група, ръководена от вицепремиера в оставка Гроздан Караджов, без социалното министерство да е водещо. Увеличаването на квотите създава условия за либерализация, но определени механизми позволяват внос на работници без постоянна работа, уточни Димитров.
Не сме против вноса на работници, когато бизнесът наистина има нужда от тях, каза президентът на КНСБ. Въпреки това, тази либерализация не трябва да застрашава защитата на местния трудов пазар и да води до нарушения в целия европейски трудов пазар, добави Димитров. Той изтъкна, че работниците от трети страни трябва да имат постоянни работни места, за да се гарантират правата им и да се избегне дъмпинг на заплатите. Димитров сподели, че едно от предложенията на КНСБ е да се използват потенциалите на българските общности в Украйна и Молдова. Хора с български произход биха могли да дадат устойчив демографски и икономически импулс, заключи президентът на КНСБ.
