Законът за Българската народна банка не противоречи на Правото на ЕС по отношение на изискванията към членовете на националните банки, както и във връзка с основанията за тяхното освобождаване. Това най-общо е становището на генералния адвокат Николас Емилиу (Nicholas Emiliou), изразено днес пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по казуса, свързан с отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на Българската народна банка (БНБ).
Становището на генералния адвокат е в следната насока:
- Член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 7 от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да се тълкуват в насока, че допуска национално законодателство, което изисква член на орган за вземане на решения на националната централна банка (НЦБ), като например заместник-управител, да подава на компетентния национален орган декларация, разкриваща неговия или нейния интерес, като участие като акционер в компания или участие в управителен орган на нестопанска организация;
- Член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкува като приложима по силата на правото на ЕС само към управителите на НЦБ. Въпреки това, тази разпоредба трябва да се тълкува така, че допуска национално законодателство, което поставя същите съществени условия за предсрочно освобождаване на заместник на управителя (подуправител);
- Член 130 от ДФЕС и член 7 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкуват в насока, че допускат национално законодателство, което не забранява на подуправител на национална централна банка да има дял в дружество с ограничена отговорност, при условие че това законодателство включва механизъм, който позволява да се определи дали в конкретни обстоятелства притежанието на такъв дял води до конфликт на интереси, който може да засегне независимото функциониране на НЦБ или доверието на обществеността в тази независимост. Ако такъв конфликт на интереси е идентифициран и има възможност той да бъде отстранен в определен срок след назначението, член 14.2 от Устава трябва да се тълкува така, че ако лицето не е успяло да отстрани този конфликт в този срок, той или тя може да се счита за лице, което вече не отговаря на условията за изпълнение на задълженията, при условие че срокът е адекватен и моментът, за който започва, е ясно дефиниран;
- Член 130 от ДФЕС и член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва също да се тълкуват като допускащи националното законодателство, което забранява участието на подуправител в управителен орган на юридическо лице с нестопанска цел без разрешението на компетентния орган. Националното законодателство трябва да позволява такова несъвместимо занятие да бъде прекратено в даден срок след назначението, като член 14.2. от Устава трябва да се тълкува така, че ако лицето не е прекратило тази дейност в този срок, то или тя може да се счита за лице, което вече не отговаря на изискванията за изпълнение на задълженията по смисъла на тази разпоредба, при условие че срокът е адекватен и моментът, за който започва, е ясно дефиниран;
- Член 130 от ДФЕС и членове 7 и 14.2 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ трябва да се тълкуват като изискващи компетентният орган, който трябва да установи основанията за отстраняване на управител на НЦБ, да бъде овластен да извърши преценка дали това лице е било признато за виновно за сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 от този Устав.
Делото пред СЕС беше образувано след преюдициално запитване с осем въпроса на Върховния административен съд, който разглежда жалба на Андрей Гюров срещу решението на Управителния съвет на БНБ, че са налице основания за освобождаването му като подуправител. Според УС той „не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения“ и е „признат за виновен за извършено сериозно нарушение“ – две от основанията в Закона за БНБ за освобождаване на подуправител.
До решението се стигна, след като вече закритата Комисията за противодействие на корупцията (КПК) изпрати на БНБ свое решение, в което установява несъвместимост при Андрей Гюров. Тази несъвместимост се обосновава, с „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“, без решение на Управителния съвет УС на БНБ по чл.12, ал.5, изр. 2-ро от Закона за Българската народна банка“.
Гюров обжалва не само решението на УС на БНБ, но и това на КПК, на което стъпи Централната банка. В края на 2024 г. Административен съд София-град (АССГ) прие, че решението на КПК е нищожно, тъй като тя не е конституирана съобразно установените в закона ред и условия и съответно е некомпетентен орган без възложен мандат. Освен това АССГ констатира и серия от процесуални нарушения, както и прие, че КПК въобще не е компетентна да се произнася за наличието на основания за освобождаване на член на УС на БНБ (пълния текст на решението виж тук). Това решение обаче не е влязло в сила, тъй като беше оспорено пред ВАС, който пък спря делото, защото чака произнасянето на съда в Люксембург във връзка с жалбата срещу решението на БНБ.
Днешното заключение на генералния адвокат не обвързва СЕС, но практиката показва, че заключенията често биват възприети от съда и стават основа за неговото решение.
Междувременно Андрей Гюров се съгласи да бъде служебен премиер и с издаването на указа за назначаването му за такъв, той подаде оставка от БНБ. Това е следствие на новия Закон за БНБ, който влезе в сила на 1 януари 2026 г. и който предвижда, че ако управителят или подуправител на банката изрази изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател, трябва да подаде оставка. Съгласно чл. 13, ал. 8 от Закона за БНБ, в този случай правомощията се прекратяват с назначаването за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията.
Преди заключението на генералния адвокат, БНБ поиска Върховният административен съд да прекрати делото по жалбата на Гюров. От разпореждане на председателя на състава Георги Чолаков става ясно следното: „На 24 февруари 2026 г. по делото е постъпила молба от ответника по делото, с което се правят следните искания: да се възобнови производството по делото; да се оттегли отправеното до СЕС преюдициално запитване, по което е образувано дело С-611/2024 год.; да се остави без разглеждане жалбата на Андрей Гюров срещу решение № 340 от 16 юли 2024 г. на УС на БНБ и да се прекрати производството по делото„.
ВАС разпорежда препис от молбата да се връчи на Гюров, който може да изрази становището по нея. Освен това съдът задължава Народното събрание да представи препис от оставката на Гюров като подуправител на БНБ. Едва след това тричленният състав на ВАС ще се произнесе по молбата на Централната банка.
Съдържанието на заключението на генералния адвокат няма отношение към легитимността на Андрей Гюров като служебен министър-председател.
Адвокатът на Андрей Гюров – Христо Христев, разпространи позиция след огласяването на заключението на генералния адвокат.
Становището е публикувано във Фейсбук профила на Христев:
По повод на страстите около заключението на генералния адвокат по дело С-611/24 пред Съда на ЕС, трябва да бъдат ясни няколко неща.
- Генералните адвокати пред Съда на ЕС имат задачата да правят заключения по делата, които поставят значими правни въпроси, като предлагат тълкуване на правото на ЕС. Тяхното заключение не е задължително за Съда, не е решението на Съда. Съдът често заимства елементи от предложеното тълкуване в заключение на генералния адвокат, но невинаги и не всичко.
- Генералният адвокат по никакъв начин не е изразил отношение към законността или „правилността“ на решенията на КПК или УС на БНБ, с които беше направен опит за противоправно отстраняване на Андрей Гюров от длъжността подуправител на БНБ. В частност, генералният адвокат не е казал, че: „България е имала право да отстрани Андрей Гюров като подуправител на БНБ“. Подобно твърдените е откровена и злонамерена манипулация. Или е резултат от четене при неспособност за разбиране.
- В заключението на генералния адвокат се анализира правото на ЕС в контекста на спора пред националния съд, излагат се доводи как според генералния адвокат то би следвало да се прилага в хипотеза като тази, която стои по делото пред националния съд. По никакъв начин обаче не се изразява отношение как трябва да бъде решен главният спор от българските съдилища, защото това е в тяхната компетентност.
- В защитата на Андрей Гюров пред българските съдилища и Съда на ЕС по никакъв начин и никога не се е твърдяло, че Законът за Българската народна банка нарушава правото на ЕС. Твърди се, че този закон се изопачава и се прилага превратно от УС на БНБ, който приема, че е обвързан от решението на КПК и на тази основа следва автоматично да отстрани подуправителя на БНБ, без да прави собствена преценка за тежест на нарушение или за това доколко то е достигнало прага на „сериозно нарушение“ по уредбата на ЕЦБ и ЕСЦБ. Накратко, не твърдим, че ЗБНБ противоречи на правото на ЕС, а че разпоредби, свързани с правото на ЕС, се тълкуват превратно, поради което решението на УС на БНБ е незаконосъобразно.
- Според заключението на генералния адвокат, не съществува пречка държавите членки да предвидят по отношение на членовете на управата на националните централни банки задължение за деклариране на обстоятелства, свързани с участие в търговски дружества или юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), с оглед преценка на несъвместимост или конфликт на интереси. Подобни задължения обаче трябва да са установени в ясни правни норми и свързани с разумни срокове за тяхното приложение. Нашето мнение е, че българската правна уредба не отговоря на това изискване, а Андрей Гюров е изпълнил всички задължения, които са ясно и точно определени в закона.
- Според генералния адвокат не съществува пречка членовете на управата на НЦБ да имат участие в капитала на търговски дружества и това не може да влече автоматично отстраняване, но може да се прави преценка, дали подобно участие не представлява конфликт на интереси в една или друга конкретна хипотеза. Една от причините за „несъвместимостта“, която КПК констатира и БНБ преписва от КПК, касае именно участието с 2% в капитала на ООД, което не се забранява нито от правото на ЕС, нито от вътрешното право. И именно това е една от причините, поради които решенията на КПК и на УС на БНБ са порочни. Подобно правно ограничение в ЗБНБ не съществува. Наред с това в решението на КПК или на УС на БНБ всъщност не се твърди и не се установя наличие на конфликт на интереси.
- Според генералния адвокат държавите членки могат да ограничат членовете на управата на НЦБ да участват в юридически лица с нестопанска цел, но това трябва да стане с ясни и точни правни норми. Не е такава хипотезата на българското законодателство, което не установява изрично такова ограничение, а от друга страна Аднрей Гюров е извършил зависещите от него действия, за да излезе от двете ЮЛНЦ преди да встъпи в длъжност. За това има неоспорими доказателства, които КПК и УС на БНБ са игнорирали, но АССГ събра и анализира в решението, с което в първото дело, което се води за казуса на Андрей Гюров, на първа инстанция обяви за нищожно решението на КПК
- Според заключението на генералния адвокат предсрочното отстраняване на член на управата на НЦБ предполага констатирането на конкретно сериозно нарушение на задълженията за заемане на длъжността/на несъвместимост, като преценката дали е налице „сериозно нарушение“ по член 14.2 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ трябва да се извършва самостоятелно от компетентния орган на националната централна банка, а не да се извлича автоматично въз основа на констатации на друг орган, както е в българския казус. Генералният адвокат смята, че Управителният съвет на БНБ може да бъде сезиран от решение на КПК, но е длъжен сам да прецени дали констатирана от КПК „несъвместимост“ достига прага на „сериозно нарушение“ по смисъла правото на ЕС, като събере достатъчно доказателства и формира собствена оценка. Това изискване произтича от необходимостта да се гарантира независимостта на централната банка и ефективното прилагане на критерия за освобождаване от длъжност, установен в правото на ЕС. Подобна преценка УС на БНБ не е направил в казуса с Андрей Гюров, защото е решил, че е обвързан от решението на КПК, което автоматично предполага установяване на достатъчно сериозно нарушение.
- Според генералния адвокат, предсрочното освобождаване на подуправител на НЦБ предполага ефективна защита и ефективен съдебен контрол. В случая с опита за противоправното отстраняване на Андрей Гюров, на него не му е дадена никаква възможност за защита, нито пред КПК, нито пред Управителния съвет на БНБ. Нито да даде обяснения, нито да представи или иска събирането на доказателства. Доколко на края на деня в производствата пред административните съдилища ще бъде осигурен ефективен съдебен контрол, предстои да видим. Засега в първото дело пред АССГ относно законността на акта на КПК, съдът беше на висотата на своята мисия и отговорност да гарантира спазването на правото и да не позволи произволното упражняване на публична власт. Какво ще се случи във ВАС е друг въпрос.
- И накрая, в настоящия момент УС на БНБ се опитва да прекрати делото срещу Андрей Гюров пред ВАС, което би довело и до прекратяване на делото пред Съда на ЕС. Тези действия всъщност целят окончателно да лишат Андрей Гюров от възможност за защита и справедливо решаване на спора, дали той е бил в условията на несъвместимост, която представлява достатъчно съществено нарушение на изискванията за независимост на НЦБ или не. Превратното четене на заключението на генералния адвокат по дело С-611/24 е част от същия сценарий.
