Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители, бе приет на първо четене със 17 гласа „за“, 2 „въздържал се“ и 2 гласа „против“ от временната комисия по бюджет и финанси към парламента.
Законопроектът предвижда забрана на „прекомерно високи продажни цени“, като новото понятие се отнася както за фирмите в господстващо пазарно положение, така и за предприятията, намиращи се в съвместно господстващо положение.
Според текстовете, съвместно господстващо положение е налично когато две или повече предприятия притежават пазарна сила, която им позволява да действат в значителна степен независимо от своите конкуренти, доставчици, клиенти или потребители и да възпрепятстват ефективната конкуренция на съответния пазар. Предвижда се „прекомерно висока цена“ да бъде тази цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумната норма на печалба.
При определяне на прекомерност на цената се предвижда Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да прилага един или повече критерии, включително сравнителен критерий, исторически критерий и критерий за икономическа стойност. Методиката и показателите за прилагането на тези критерии ще бъдат определени с наредба на Министерскиs съвет, приета след становище на КЗК, като срокът за приемане е до 3 месеца след влизането в сила на закона.
Предвижда се предприятията да имат възможност да доказват наличие на обективни икономически причини за формирането на цените, ако бъде счетено, че цените им са прекомерно високи.
При съмнение за наличие на прекомерно високи цени КЗК образува производство в срок до 7 дни от решението си, което приключва в срок до 3 месеца, освен в случаите на фактическа и правна сложност. Предвижда се КЗК да може да налага временни мерки до приключването на производството, сред които задължение за преустановяване или изменение на прилагани търговски условия, включително условия на ценообразуване и задължение за изменение на ценовата политика.
При нарушение на забраната за прилагане на прекомерно високи цени КЗК ще може да налага имуществена санкция до 10 на сто от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.
Според текстовете предприятията, извършващи търговия на дребно с бързооборотни стоки и достигащи до определен оборот или пазарен дял (праговете предстои да бъдат определени с наредбата на Министерски съвет), ще подлежат на специален режим на прозрачност, включително да предоставят при поискване информация за структурите на цените и да съхраняват данни за ценообразуването за срок не по-кратък от 5 години.
Предлаганите мерки срещу инфлацията могат да доведат до напрежение и ново поскъпване
Предложените от управляващите мерки срещу инфлацията създават грешни обществени очаквания и могат да доведат до допълнително повишаване на цените. Това каза Мартин Димитров от „Демократична България“ пред журналисти след заседание на Временната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание.
Според него обществото очаква мерките да имат антиинфлационен ефект, но нищо от предложеното няма да влезе в сила в кратки срокове, тъй като предстои приемането на наредби и методики.
„Дадоха се грешни очаквания и обществото ще бъде много недоволно, когато разбере, че действащи антиинфлационни мерки няма“, заяви Димитров.
По думите му в предложенията има „скрити ценови контроли“ и „скрити ценови тавани“, които ще доведат до напрежение и допълнителни разходи за бизнеса, а това може да стане причина за ново покачване на цените.
От „Демократична България“ са предложили алтернативни мерки, насочени към цените на горивата, тъй като според формацията именно там е източникът на инфлационния натиск.
„Оттам трябваше да се тръгне, за да не се пренася инфлацията към други сектори“, каза Димитров.
Той изрази опасения, че управляващите са поели в „погрешна посока“ и добави, че единствената мярка, която реално може да заработи през юни или юли, е идеята за интернет сайт, който ежедневно да публикува информация за ценовите промени при хранителните вериги.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев заяви пред журналисти, че текстовете в Закона за защита на потребителите вече са били предложени от ГЕРБ миналата година при промените в Закона за въвеждане на еврото и до момента не са дали резултат. „Това, което се видя, е, че не спряха увеличението на цените“, заяви Василев.
Той посочи, че „Продължаваме промяната“ ще подкрепи на второ четене две конкретни разпоредби в законопроекта за защита на конкуренцията, свързани с разширяване на дефиницията за нелоялни практики в договорите между търговските вериги и производителите.
Според Василев обаче останалите текстове в проекта са „много притеснителни“. Той критикува предложенията, които според него премахват презумпцията за невинност и поставят компаниите в ситуация сами да доказват, че не са виновни.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ коментира още, че се въвежда нов подход за определяне на „липса на конкуренция“, при който компании могат да бъдат третирани като картел, без да има координация между тях.
Той изрази съмнения и относно възможността държавата да определя „справедливата цена“ за огромен брой стоки. По думите му Комисията за защита на потребителите и Министерството на икономиката няма как ежедневно да анализират милиони артикули и да определят реалната им себестойност.
„Това е анализ, който обикновено отнема месеци и се прави за ограничен брой продукти. Абсурдно е да се прави ежедневно за милиони артикули“, каза Василев.
Според него въвеждането на административна тежест обикновено води до обратен ефект и може да предизвика допълнително увеличение на цените.
Той допълни, че ако предложенията бъдат приети в този вид, единственият реален положителен ефект ще бъде по-добра норма на печалба за българските производители спрямо търговските вериги.
