Финансовите пазари стартират новата седмица след период на интензивни колебания, като основни фактори остават конфликтът в Близкия изток, движенията на цените на енергията и променените очаквания за лихвената политика. В последните дни акциите в САЩ и Европа бяха под натиск, доходността по облигациите се увеличи, а пазарите все още се влияят от новинарския поток, свързан с Иран и Ормузкия проток. Според анализ на Оанда, пазарите са в режим на стабилна несигурност, като рисковите периоди са кратки, а доминира настроението за избягване на риска. Индексите S&P 500 и Nasdaq спаднаха до шестмесечни дъна, а увеличението на индекса на волатилността VIX е ясен индикатор за растящата тревожност сред инвеститорите.
Ройтерс подчертават, че конфликтът в Иран и неговото влияние върху енергийните пазари остават приоритет за инвеститорите на Уолстрийт. Според тях, американският суров петрол е поскъпнал с над 70% от началото на годината, достигайки около 100 долара за барел. Това поскъпване неизменно се отразява на цените на бензина в САЩ, създавайки опасения, че потреблението може да намалее. Джим Бейрд от „Плант Моран Файненшъл Адвайзърс“ посочва, че всеки напредък в преговорите с Иран „може значително да успокои инвеститорите и да подобри нагласите“, докато всеки знак за забавяне на конфликта „ще окаже натиск върху пазара“.
През последните седмици централните банки оставиха лихвите стабилни, но точно техните съобщения предизвикаха ново пренареждане на пазарните очаквания. Крис Уилямсън, главен икономист в „Ес енд Пи Глоубъл Маркет Интелиджънс“, подчертава, че пазарите сега се фокусират не толкова върху самите решения, колкото върху начина, по който централните банки оценяват рисковете от войната за инфлацията и икономическия растеж. Според него, Федералният резерв, Европейската централна банка и „Банк ъп Ингланд“ трябва да изберат дали да „игнорират“ краткосрочния инфлационен ефект от енергийния шок, за да подкрепят растежа, или да вземат по-рестриктивни мерки, за да предотвратят ново увеличение на инфлацията.
Така новата седмица ще бъде значима не само за статистиката, но и поради предоставянето на първоначални индикации за влиянието на дългосрочния конфликт върху бизнеса. Според Джинги Пан и Крис Уилямсън от “Стандард енд Пуърс”, индексите на мениджърите по поръчките за март вече са предоставили „първите индикации“ за отражението на войната в Близкия изток върху глобалните компании. Те акцентират, че фокусът е върху инфлацията, като покачването на цените на енергията бързо засегна транспортните и горивните разходи, а пазарите ще следят колко успешно фирмите могат да прехвърлят тези разходи на клиентите.
Според Райфайзен Рисърч, четири седмици след началото на конфликта в Близкия изток, ситуацията за глобалните акции остава напрегната, а възможно продължително затваряне на Ормузкия проток увеличава риска от по-високи и устойчиви цени на петрола, както и ускорена инфлация. В седмичния си обзор анализаторите отбелязват, че събитията в Залива продължават да задават ритъма на глобалните борси и че на horizon се очертава по-неблагоприятен сценарий, тъй като дългосрочното затваряне на Ормуз предполага устойчиво повишение на цените на петрола и придружаваща инфлация, която ще натежи върху корпоративните печалби.
Сходно становище изразява „Хелаба Рисърч енд Адвайзъри“, които посочват, че пазарите продължават да реагират на всяко ново изказване на Доналд Тръмп за евентуално примирие или ескалация, а цената на барел петрол изменя стойността си с до 10 долара в рамките на един ден. От банката предвиждат, че конфликтът с Иран вероятно ще продължи още няколко седмици и променят прогнозите си за икономиката на Германия, САЩ, лихвите, петрола и златото. „Хелаба“ подчертава, че високите цени на петрола задълбочават инфлационните опасения, което повишава доходността на облигациите, а 10-годишните германски облигации вече преминават границата от 3%.
В еврозоната предстоящата седмица е важна главно заради информацията за инфлацията и индикаторите за икономическо доверие. „Райфайзен Рисърч“ очаква целевата инфлация в еврозоната през март да нарасне до 2,7%, докато основната остава около 2,4%. Тези данни ще илюстрират „първото осезаемо ценово влияние“ от конфликта между САЩ и Иран върху потребителските цени. Банката добавя, че цените на бензина вече са започнали да се покачват на месечна база и че трудностите в Ормузкия проток засягат не само петрола и газа, но и множество индустриални суровини, което увеличава натиска по веригите за доставки.
Съгласно анализа, в вторник се очакват предварителни данни за инфлацията за март. „Райфайзен Рисърч“ предвижда, че индексът на икономическото доверие в еврозоната (изучаван от Европейската комисия) ще се свие до 96,8 пункта от 98,3 пункта, доверието в услугите – до 3,9 пункта от 5 пункта, а промишленото доверие вероятно ще остане малко под нулата, около минус 7 пункта. В сряда следват PMI за промишлеността в Испания и Италия, заедно с данните за безработицата в еврозоната.
В Германия, която остава чувствителна към ценовите изменения на енергията, ключови са предварителните данни за инфлацията и индексът „Ифо“ (Ifo) за бизнес климата. „Хелаба“ предвижда, че германската инфлация за март ще се увеличи до 2,8% на годишна база, което ще бъде първият официален показател, който ясно отразява влиянието на повишените цени на петрола. Банката вече е понижила прогнозата си за растежа на германската икономика през 2026 г. до 1% от предишните 1,5% и предупреждава, че нарастващите разходи за енергия ще ограничат частното потребление, производството и инвестициите.
В САЩ акцентът ще бъде върху поредицата от данни, които ще информират за дали икономиката навлиза в забавяне. Според Ройтерс, най-значимото за инвеститорите ще бъде докладът за заетостта, публикуван в края на седмицата, за който се очаква ръст от около 55 000 работни места и безработица от 4,4%. Джеймс Рейгън от „Ди Ей Дейвидсън“ (D.A. Davidson) коментира, че в контекста на предишните слаби данни „всяка положителна цифра вероятно ще бъде оценена положително от пазара“. В същото време, Дейвид Бианко от Ди Дабълю Ес предупреждава, че акциите следят внимателно нарастващата доходност по облигации, която влияе на ипотеките, устойчивостта на държавния дълг и оценките на акциите.
„Комерцбанк“ (Commerzbank) изтъква, че седмицата ще бъде натоварена за американските пазари. Банката отбелязва, че в началото на периода ще се следят продажбите на дребно в САЩ, като след спада през януари се прогнозира ръст от 0,4%. Досегашните данни за индустриалното производство ще покажат дали подобреният икономически климат се трансформира в реална активност. Що се отнася до пазара на труда, „Хелаба“ предвижда увеличение на заетостта с около 75 000 работни места през март след слабия резултат от февруари, подчертавайки, че това вероятно е корекция след предходния слаб месец, а не сигнал за нова силна тенденция.
В Азия, също така, основният акцент ще бъде върху първоначалните индикации дали енергийният шок вече влияе на региона. Анализ на „Ес Енд Пи Глоубъл“ сочи, че в Япония конфликтът е и инфлационен шок, и шок по отношение на предлагането, тъй като страната е силно зависима от петрола от Близкия изток. Следователно, инвеститорите ще следят внимателно данните за инфлацията, продажбите на дребно и индустриалното производство, както и индексите PMI. В Китай, освен PMI, важни ще бъдат данните за индустриалното производство и търговията на дребно. „Комерцбанк“ отбелязва, че се очаква лек спад на китайското производство на годишна база, но консенсусът за търговията на дребно предвижда умерено увеличение, което може да подобри настроението относно Китай.
Отделно от страните, в Азиатско-тихоокеанския регион, наблюдение ще има и в Австралия, където данните за инфлацията ще покажат дали натискът върху цените остава силен, достатъчно за оправдаване на допълнително затягане на политиката. Крис Уилямсън напомня, че Австралия вече реагира на енергийните покачвания с увеличаване на лихвите, а пазарите започват да отразяват подобни очаквания и за други основни централни банки.
От Хаспа коментират, че пазарите все още изпитват колебание, тъй като редуването на оптимистични и негативни новини от Близкия изток е почти ежедневно. Банката посочва, че след значителния спад на индекса Цет Е Ве (ZEW) през миналата седмица, германският индекс „Ифо“ е показал осезаемо влошаване, особено по отношение на прогнозите, тъй като компаниите отчитат рисковете от по-високи енергийни разходи, повишени лихви и възможни смущения в веригите на доставки. Според оценката на „Хаспа“, всичко, което не води до „осезаемо покачване“ на инфлацията през март, би било изненада, макар банката да смята, че пазарните очаквания за увеличаване на лихвите от ЕЦБ през 2026 г. са прибързани.
Общо взето, новата седмица ще се определя от три основни въпроса. Първият е дали предварителните PMI индекси ще потвърдят, че конфликтът вече вреди на поръчките, производството и бизнес доверието. Вторият е дали данните за инфлацията в Европа ще покажат по-осезаемо влияние от енергийния шок върху потребителските цени. Третият въпрос е дали данните от САЩ за продажбите на дребно, производството и заетостта ще успеят да убедят пазарите, че икономиката остава устойчива въпреки повишените разходи за енергия и нарастващата несигурност.
В момента тонът остава предпазлив. Както отбелязват от „Райфайзен Рисърч“, колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-силно ще се усещат щетите за реалната икономика и печалбите на компаниите. Според „Хелаба“, пазарите все още не показват паника, но вече са в период, в който всяка нова новина за войната, петрола, инфлацията или централните банки може бързо да повлияе на настроението.
Европа, Близък изток и Африка
В Европа, основният акцент ще бъде върху инфлационните данни, които ще покажат първите ясни ефекти от енергийния шок. Очаква се инфлацията в еврозоната да се ускори значително през март, с прогнозирани повишения на потребителските цени до около 2,6%.
Данните ще включват национални отчети от Германия, Франция и Италия, както и предварителна оценка за целия валутен съюз. Изказванията на представители на Европейската централна банка през седмицата ще бъдат внимателно наблюдавани за сигнали относно бъдещата монетарна политика.
Икономически данни за инфлацията ще публикуват и страни извън еврозоната. В Полша се очаква значително ускорение на темповете на растеж на цените, докато в Швейцария прогнозите сочат умерено увеличаване.
В Обединеното кралство ще бъде публикуван протоколът от заседанието на Комитета за финансова политика на „Банк ъв Ингланд“, който може да предостави допълнителен контекст относно напрежението на пазара на държавни облигации.
В Близкия изток, вниманието ще бъде насочено към решенията на централните банки. Очаква се централната банка на Израел да остави основната лихва на равнище 4%, а Египет вероятно също ще запази разходите по заемите без промяна, предвид валутния натиск и повишените цени на горивата.
Северна Америка
Заетостта в САЩ вероятно се е възстановила през март след един от най-значителните спадове в броя на заетите от началото на пандемията, като данните продължават да показват нестабилно развитие на пазара на труда.
Очакванията на икономистите, според средните оценки от анкета на „Блумбърг“, проведена преди публикуването на официалния доклад в петък, се очаква увеличение от около 60 000 работни места за месеца след спад от 92 000 през февруари. Прогнозите предвиждат нивото на безработицата да остане на 4,4%.
Броят на заетите не е нараствал в два последователни месеца от май миналата година, което подчертава пазара на труда без ясно отчитащ се импулс за наемане, но и без видими признаци за рязко влошаване. В същото време конфликтът в Близкия изток допълнително засилва инфлационните опасения сред домакинствата, главно поради поскъпването на горивата.
Икономистите предвиждат частично възстановяване през март след неуспешните резултати през февруари, когато неблагоприятни метеорологични условия повлияха на строителството и секторите на развлеченията и хотелиерството. Допълнителен ефект може да дойде от възстановяването на заетостта в здравеопазването след края на стачката на над 30 000 служители на „Кайзер Пърманенте“.
Комбинацията от бавен растеж на заетостта и нарастващ ценови натиск поставя под въпрос устойчивостта на потребителите. Очаква се данните за продажбите на дребно, които ще бъдат публикувани в сряда, да покажат, че търсенето остава стабилно през февруари, с подобрение в покупките на автомобили. Без да включваме автокъщите и бензиностанциите, икономистите прогнозират увеличение от 0,3%.
Членовете на Федералния резерв продължават да балансират между устойчивото потребление и умереното наемане на работна ръка от една страна и нарастващия риск от ново ускорение на инфлацията, предизвикано от повишените разходи за енергия – от друга. В това отношение вниманието ще бъде насочено към участието на председателя на УФР Джером Пауъл в дискусия в Харвардския университет в понеделник, където се очаква той да коментира влиянието на войната върху инфлацията и заетостта.
„Блумбърг икономикс“ предвиждат увеличение на заетостта извън селското стопанство с около 80 000, което би било достатъчно за стабилизиране на безработицата при текущите демографски тенденции и растеж на работната сила.
Сред важните данни за седмицата е индексът на производствената активност на „Института за управление на доставките“, който се очаква да покаже трети пореден месец на разширяване – за първи път от 2022 г.
В Канада данните за брутния вътрешен продукт за януари, заедно с предварителната оценка за февруари, могат да сигнализират за слаб икономически растеж. Резюмето на обсъжданията на „Банк ъв Канада“ ще даде допълнителна яснота за решението по отношение на запазването на лихвените проценти, а данните за външната търговия вероятно ще покажат продължаващ дефицит в контекста на търговските напрежения със САЩ.
Министрите на енергетиката и финансите от Г-7 ще проведат виртуална среща в началото на седмицата, като темата за енергийните пазари и инфлацията ще бъде в централната част на дискусиите.
Азиатско-тихоокеанският регион
Икономическият календар за Азия ще предостави ранна оценка на търсенето и икономическата активност в региона на фона на нарастващите цени на енергията и глобалната несигурност.
Седмицата стартира с публикуването на обобщение на мненията от последното заседание на централната банка на Япония. Индия ще обяви данни за промишленото производство за февруари, заедно с информация за фискалния дефицит от началото на годината.
Във вторник интересът ще бъде насочен към инфлацията в Токио, както и към данни за пазара на труда и търговията на дребно в Япония, които ще предоставят индикации за ценовия натиск и потреблението в страната.
„Резервната банка на Австралия“ ще оповести протокола от последното си заседание, на което е било прието второ поредно повишение на лихвените проценти.
Сряда ще бъде критичен ден с публикуването на проучването „Танкан“ и серия от PMI индекси за производството в региона, включително данни за Китай, Южна Корея и страните от Югоизточна Азия. Тези данни ще покажат до каква степен енергийният шок вече влияе на индустриалната активност.
Австралия ще обяви данни за разрешителните за строеж, а Индонезия – за инфлацията и търговския баланс. В края на седмицата Южна Корея ще отчете инфлацията за март, а Индия – PMI за производството.
Латинска Америка
В Латинска Америка, Централната банка на Колумбия може да увеличи основния лихвен процент за втори пореден път, като консенсусът е за ръст от 100 базисни пункта.
В Бразилия ще бъдат публикувани важни икономически данни, включително за промишленото производство, пазара на труда, бюджетния баланс и инфлацията.
Чили ще обяви данни за икономическата активност, производството на мед и протокола от последното заседание на централната банка. Страната се сблъсква с двойно предизвикателство – повишена инфлация поради растящите цени на горивата и риск от по-ниски цени на медта в контекста на глобалното забавяне.
В Перу се очаква инфлацията да нарасне за пети пореден месец, след като енергийният натиск и глобалните ценови покачвания влияят на ценовите нива.
Общо казано, седмицата ще бъде важна за оценка на това дали глобалната икономика започва да усеща влиянието на енергийния шок. Данните за инфлацията, заетостта и корпоративната активност ще бъдат основни ориентири за инвеститорите и централните банки на фона на продължаваща геополитическа несигурност.
