Новото, 32-ро, издание на Индекса на икономическа свобода 2026 на фондация „Херитидж“ подрежда 176 държави по степента на икономическата свобода, която са постигнали. Скалата на индекса е от 0 (пълна липса на свобода) до 100 точки (най-голяма свобода), а първото място е заето отново от Сингапур с 84,4 точки. Групата на най-свободните държави се допълва от Швейцария, Ирландия, Австралия – всички с по над 80 точки, а Люксембург, Норвегия, Дания, Тайван и Естония са с над 78 точки. На дъното на класацията са Северна Корея с едва 3,0 точки и Венецуела и Куба с по под 30 точки.
С резултат от 68,9 т. България заема 38-ма позиция в световната класация, след Коста Рика и преди Оман. В европейския регион, включващ 45 държави, страната е на 22-то място.
Позицията на България е обусловена от резултатите на страната в четири категории, съставени от 12 изследвани индикатора. Данните за тях са за втората половина на 2024 г. и първата половина на 2025 година.
Върховенство на закона — традиционно най-слабата категория за България, с обща оценка от 61,6 точки средно за трите показателя в нея. Защитата на правото на собственост получава относително добра оценка (75.8), надвишаваща глобалната средна стойност, но ефективността на съдебната власт остава сред слабите места (58,5). Най-критичен е показателят за почтеност на правителството — 48,4 точки, единствената оценка под 50 в целия профил на страната. Докладът изрично посочва, че корупцията и руското проникване в енергетиката и медиите продължават да са сериозни предизвикателства, а слабото върховенство на правото увеличава разходите за правене на бизнес.
Размер на правителството — най-силната категория за България с две от трите най-високи оценки в целия индекс. Фискалната стабилност достига 90,4 точки, подкрепено от нисък публичен дълг (24,1% от БВП) и средногодишен бюджетен дефицит от -2,3% от БВП. Данъчната тежест е оценена на 89,1 точки — пряк резултат от плоския данък от 10% върху доходите и корпоративните печалби, сред най-ниските в ЕС, при обща данъчна тежест от 29,9% от БВП. По-умерен остава показателят за правителствени разходи (58,4), отразяващ правителствени разходи от средно 37,2% от БВП.
Ефективност на регулациите — категорията отбелязва смесени резултати. Бизнес свободата (78,2) е значително над средната оценка за всички страни, а оценката за стабилността на парите (75,8) отразява сравнително ниската инфлация от 2,6%. Свободата на пазара на труда (62,4) е над средното, но остава ограничена — производителността на труда изостава, а работната сила продължава да намалява поради демографския натиск.
Отворени пазари — резултатите на България в тази категория са пряко обвързани с членството в ЕС. Свободата на търговията е оценена високо (79,4), отразявайки общата търговска политика на ЕС. Чуждестранните и местните инвеститори се третират еднакво от закона (инвестиционна свобода 60,0), но финансовата свобода остава сред по-слабите показатели (50,0), което отразява ограниченото развитие на капиталовите пазари и умерената намеса на държавата във финансовия сектор.
Напредъкът на България в икономическата свобода през годините е бавен и колеблив. За последната година например резултатът на страната се е повишил с едва 0,1 точка.
Индексът на икономическата свобода се основава на разбирането, че икономическата свобода е преди всичко свободата на хората да придобиват и използват икономически ресурси без ненужна държавна намеса. Докладът доказва ясни зависимости – в държавите с по-голяма икономическа свобода доходите са по-високи, бедността е по-ограничена, продължителността на живота е по-дълга, образованието е по-силно, има повече иновации, и така нататък.
Динамика на икономическата свобода по света, измервана от няколко десетилетия с този и други индекси потвърждава, че по-свободните страни постигат по-висок икономически растеж и, най-общо, по-добро качество на живот. За България това означава, че реформи за подобряване на най-слабите показатели — започвайки от интегритета на управлението и ефективността на съдебната власт — могат не просто да подобрят мястото в поредната международна класация, а да доведат до действително и измеримо повишаване на доходите и шансовете за успех и просперитет на всички граждани.
*Текстът е част от месечния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
