След като девойките „преминат“ през лазаруването, те започват да посещават седенки и могат да бъдат предложени за жени, съобщи доц. Веселка Тончева, етномузиколог от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Специалистът, проучвал музикалния фолклор на разнообразни български общности, осветли социалното значение на обичая и неговата връзка с християнския празник Лазаровден.
Основното обредно действие в лазаруването се състои в обикалянето на домовете от група девойки, наречени „дружини“, които изпълняват специални обредни песни с благопожелателен характер, обясни тя. Подготовката стартира още „по време на пости“ или „на средопостница“ – в централната част на Великденския пост. След участие в обреда момичетата получават нов статус и вече активно могат да участват в предбрачния живот.
ПЪРВИ СВЕТЛИНИ
Първите документирани сведения за лазаруването като обред са сравнително късни – от XVIII-XIX век, по-активно през втората половина на века, уточни специалистът. Именно в този период започва системното наблюдение и записване на български народни песни от учители и възрожденски дейци. В тези записи се включват и лазарски песни, част от местния песенен репертоар. Такова публикуване на подобни материали става основно чрез издания като „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, основан от Иван Шишманов, чиято първа книга излиза през 1889 г.
ОБИЧАЯТ И ЛАЗАРОВДЕН
Лазаровден, подобно на много други обреди в българската традиционна култура, включва съчетаване и интегриране на по-стари фолклорни елементи с по-късни християнски, които изследователите обозначават като „народно християнство“ и „фолклорно християнство“. В православния календар този ден е посветен на възкресяването на праведния Лазар, което предвещава Христовото Възкресение и подчертава идеята за победата над смъртта. В традиционната култура този ден носи имената Лазаровден, Лазарица, Лазарова събота и е свързан с пролетното възраждане на природата след зимата и активизирането на социалния живот на младите хора в предженитбена възраст.
РИТУАЛИ И СИМВОЛИКА
Според експерта, основното обредно действие е обикалянето на домовете от група девойки, наречени „дружини“, които изпълняват специални благопожелателни песни. Подготовката започва вече „на средопостница“, в средата на Великденския пост. Момичетата се събират, за да научат песните от по-старите – от мома или невеста, която е участвала в лазаруването и знае песните, или от опитна жена. Те усвояват както песните, така и танците, които ще представят на празничния ден, тъй като в много региони лазарките изпълняват специфични стъпки и движения, като например „шетането“ в Шоплука.
На празничния ден те носят специални носии, често с невестински елементи – в Източна Тракия даже булчински премени, а в Западна България украсяват главите си с „копринена“ трева и паунови пера. Лазарките обикалят къщите, пеят за всеки член на семейството – за мома, невеста, овчаря и др. – и отправят пожелания за здраве, плодородие и женитба. На места се изпълняват песни и за домашните животни, нивите и градините, даже може да се пее песен „за трендафилите“.
Проявяването на обредните песни е разделено на две групи – едната „запява“, а другата „отпява“. Това е знак за старинния обреден характер на пеенето, ритуална форма на взаимодействие. Доцент Тончева сподели, че по този начин на изпълнение на лазарските песни е толкова установено, че някои от певиците не могат да изпълнят песента, ако нямат който да им „отпява“. При оцеляването между домовете, лазарките изпълняват песен „за из път“.
СОЦИАЛНО ЗНАЧЕНИЕ
Лазаруването играе важна социална роля като обред на посвещение. След него момичетата получават нов статус и могат активно да вземат участие в предбрачния живот. Този преход се отразява и на външния им вид – те могат да заплитат косите си като възрастните жени, да носят „косичник“ ( специален накит за глава), везана риза, гердани, пръстени и гривни, да се украсяват с венци или китки. След лазаруването, девойките започват да посещават седянки, могат да „либят либовник“ и да бъдат предложени за жени. Счита се, че девойка, която не е лазарувала, няма да сключи брак. Освен това, посещението на лазарките в дома се възприема като благословия.
ТРАДИЦИЯТА ДНЕС
Днес лазаруването се практикува, но предимно в форма на възстановки, подчерта доц. Веселка Тончева. Обичаят може да бъде наблюдаван в различни райони на България, макар и в променен вид. През 30-те години на XX век е позната практиката на т. нар. „училищно“ лазаруване, а днес традицията се поддържа предимно от читалищата. Децата there учат местните песни, облекат носии и пресъздават обреда, като правят усилия да съхранят спомена. Въпреки че е възстановка, празникът продължава да ни свързва, да носи изживяване на общност и празничност.
Специфичен регионален вариант на лазаруването се запазва в Североизточна България, където централният обреден герой е т. нар. буèнец или боèнец. Игрите и песните също носят това име. Боенец наричат и неорганизираното, свободно хоро, което се играе през Великия пост, като това условието се свързва с лазарската družina.
В с. Юпер, Разградско, например, заедно с буенеца винаги присъства малко момиченце, облечено като булка, сподели доц. Тончева. То е значим обреден персонаж – буенеца и булката представляват основните роли в лазарската дружина. След обикалянето на къщите, вечерта у мегдана се провежда надиграване на буенеца, защото всяка махала разполага със собствена дружина и свой буенец. В танца, буенците символично „се борят“ с пръчките си, украсени с кърпи, наречени „върбии“. Едната от тях печели. Типична обредна песен във този момент е „Срещнали са два Буенца“.
Доц. д-р Веселка Тончева е етномузиколог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Тя е изследвала музикалния фолклор на разнообразни общности, включително българи-мюсюлмани в Тетевен и българи зад граница – в Румъния, Австрия, Албания. Автор е на монография за фолклориста Николай Кауфман и на три книги, както и на два сборника, посветени на традиционната музика и култура на българите в Албания. Има над 150 публикации и студии за различни аспекти на фолклорната музика от различни райони на България и Балканите.
