След оттеглянето на Виктор Орбан от власт ролята на основен „дестабилизатор“ в Европейския съюз остава вакантна – и вниманието се насочва към нови политически фигури, сред които и българският президент Румен Радев.
Радев напусна поста си през януари, за да създаде партия и да участва в парламентарните избори, като според обобщени проучвания има сериозни шансове за победа. Подобно развитие може да се окаже проблем за Украйна и съюзниците ѝ в ЕС, пише изданието.
През 2025 г. той заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и подчерта, че увеличаването на военната помощ от ЕС не е решение. Европейските лидери, според него, носят отговорност за насърчаването на украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.
Тези позиции му донесоха остра реакция от страна на Володимир Зеленски по време на публичен сблъсък в София през 2023 г. „Бихте ли казали: Путин, моля, вземи българска територия?“, попита украинският президент.
Оттеглянето на Орбан след 16 години управление означава, че ЕС ще има ново правителство в Унгария. Досегашният премиер беше известен с честото използване на правото на вето и блокиране на ключови решения, особено по отношение на помощта за Украйна. Новият премиер Петер Мадяр дава сигнали за по-тясно сътрудничество с Брюксел, което поражда надежди за по-лесно постигане на консенсус.
„Моето впечатление е, че политическият модел на системен и структурен дестабилизатор се разпадна със сериозната изборна загуба на Фидес“, заяви европейски дипломат.
Въпреки това Европейският съвет, където се събират лидерите на 27-те държави, все още включва съюзници на Орбан и потенциални нови „вето играчи“.
Словашкият премиер Роберт Фицо често действаше в синхрон с Орбан, включително при блокиране на санкции срещу Москва и настояване за изключения при европейската помощ за Украйна.
„Интересува ме да бъда конструктивен играч в ЕС, но не за сметка на Словакия“, заяви Фицо.
Той вече предупреди, че може да наложи вето върху пакета от 90 милиарда евро за Киев, ако Унгария отстъпи. Остава въпросът дали ще изпълни заплахата или ще се съобрази с общата линия на ЕС.
Чешкият премиер Андрей Бабиш, често наричан „чешкия Тръмп“, също демонстрира сходни позиции. Той настоя за изключения от европейската помощ за Украйна и призова за намаляване на подкрепата за Киев. Бабиш е остър критик и на климатичните политики на ЕС, като твърди, че те вредят на индустрията.
Десните лидери в ЕС по-скоро няма да блокират всичко, но ще създават трудности по конкретни въпроси, особено когато се разминават с основния европейски консенсус.
Италианският премиер Джорджа Мелони води внимателна политика, съчетаваща националистически позиции с прагматично сътрудничество с Брюксел.
Тя работи за затягане на миграционната политика чрез консенсус, а не чрез блокиране. Един дипломат я определи като „напълно различен тип политик“ от Орбан, но друг предупреди, че идеологическата близост между двамата остава.
Бившият словенски премиер Янез Янша, известен с популистките си позиции и симпатии към Доналд Тръмп, може да се върне на власт след оспорвани избори.
Той обаче се различава от Орбан по отношение на Украйна, като открито подкрепя членството ѝ в ЕС и посети Киев още в началото на руската инвазия.
Напускането на Орбан не означава край на напрежението в ЕС. Съюзът остава изправен пред предизвикателството да запази единството си по ключови въпроси като санкции, бюджети и външна политика – в момент, когато нови лидери могат да поемат ролята на основни опоненти на общите решения.
Още международни новини – четете тук
