Рядко един иначе рутинен процедурен избор – от кой район да влезе в парламента даден лидер – успява да оголи толкова ясно вътрешните напрежения в една коалиция. Случаят с Асен Василев и пловдивската листа на ПП-ДБ обаче направи точно това: превърна аритметиката на преференциите в политически и морален казус.
Напрежението възникна заради риска Манол Пейков, втори в пловдивската листа на коалицията, да изпадне от НС заради първоначалното решение на лидера на ПП Асен Василев да влезе в парламента от Пловдив, където е взел най-много преференции. Василев е и водач в 29 МИР Хасково. Традиционно досега той избираше да представлява родния си хасковски район, но не и този път.
С решението да избере Пловдив, Асен Василев щеше да осигури депутатско място от Хасково за бившия съпредседател на „Зелено движение“ Владислав Панев, който е втори в хасковската листа, а там ПП-ДБ имат два спечелени мандата. Панев учреди нова дясна партия заедно с Трайчо Трайков на 7 март и я нарекоха „Ускорение“ на името на неговия идеен клуб. В социалната мрежа привърженици на ДБ коментираха, че по този начин в парламента ще влезе човек от формация, която не е част от коалицията ПП-ДБ.
В крайна сметка вълна от реакции от страна на ДБ, общественици и фигури от демократичната общност, принуди лидера на ПП Асен Василев да отстъпи и да се откаже да влезе в парламента от Пловдив. Той заяви това чрез пост. Така Владислав Панев ще остане извън парламента.
Формално погледнато, аргументите на Василев са трудно оспорими. Той се позовава на числа, легитимност и уважение към избирателя. Ето какво написа той:
„С изумление и малко тъга наблюдавам бурята в чаша вода по повод Манол Пейков.
1. Манол Пейков беше поставен на избираемото второ място в листите. Изместен е на трето от друг кандидат на “Да България”. Тази гражданска активност може само да ни радва.
2. Личните ми преференции в Пловдив са 5 126. Повече от преференциите на двамата кандидати на “Да България” взети заедно и повече от личните ми преференции в Хасково.
3. Тъй като, както и Божидар Божанов каза вчера, няма никакви предварителни договорки, нормално и уважително към избирателите е да вляза от избирателния район, където имам повече преференции.
Въпреки това, понеже става дума за двама кандидати на “Демократична България”, ако колегите от “Да България” и ДСБ се обединят около мнението, че е по-важно за тях да вляза от Хасково, ще се съобразя с тяхното мнение.
Винаги в “Продължаваме Промяната” сме били фокусирани върху привличането на повече избиратели, симпатизанти и членове, а не върху това как да спънем другарчето. Този тип апаратни игри и интриги не помагат на общата кауза. Имаме много по-големи и отговорни задачи. И те могат да бъдат решени само от истински отбор.“
Самият Манол Пейков запази дистанция и не отправи нападки. Той даде обещание да остане на поста си и да отстоява ценностите на ПП-ДБ „всеки ден. Всяка минута. И да се борим за свободата, европейското бъдеще и благоденствието на България“.
„И не, София и Пловдив не са България. Все о щ е не са. Да не говорим, че ПП-ДБ е единствената партия/коалиция, която не губи мандати – докато ГЕРБ и ДПС-Ново начало спихват наполовина, „Възраждане“ – на 1/3, а останалите участници в предишния парламент (БСП, Величие, МЕЧ, ИТН) са изхвърлени през борда“, пише Пейков.
Лена Бориславова обобщи ситуацията като пропусната възможност за елементарна комуникация:
„Напълно излишна драма, която можеше да бъде решена с едно телефонно обаждане, а не със сълзливи или нападателни фейсбук постове. Сега е време да се фокусираме върху истинските задачи, а не върху създаването на напрежение и разделение“, написа тя.
От една страна стои Манол Пейков – политик с отчетлива публична видимост, силно разпознаваем сред избирателите и способен да мобилизира симпатии отвъд твърдото ядро на коалицията.
От друга страна е Владислав Панев – икономист с дългогодишен политически и експертен опит, свързан с политики в областта на финансите и публичните ресурси. В една парламентарна група, която претендира за реформаторски дневен ред, именно подобен профил би донесъл тежест в законодателната работа.
Точно тук се разкрива и реалният конфликт – не между личности, а между два типа политическа логика: тази на разпознаваемостта и тази на експертизата. И двете имат цена, и двете имат принос.
Решението на Асен Василев да се откаже от пловдивската листа показа стремеж да се избегне допълнително напрежение в коалицията. Особено след казуса с отпадането на Явор Божанков от листите на ПП–ДБ за изборите, въпреки натиска от страна на „Демократична България“, което беше именно по вина на Василев.
Този път обаче не се стигна до ескалация, а до отстъпка. Това може да се тълкува като опит да се запази коалиционното единство и един вид реванш към ДБ, заради Божанков.
