Европейският съюз е възложил на експерти да разработят конкретен план за това как на практика да се задейства клаузата за взаимопомощ между държавите членки – т.нар. член 42.7 от Договора за ЕС. Причината е, че в момента липсва яснота как точно би функционирал този механизъм в реална криза.
Инициативата идва от дискусии на фона на нарастващи съмнения относно ангажимента на САЩ към НАТО и по-широката европейска сигурност, съобщава Ройтерс.
В Кипър, който в момента председателства Съвета на ЕС, темата бе поставена на най-високо политическо ниво.
Президентът на Кипър Никос Христодулидис заяви, че европейските лидери са се съгласили да се пристъпи към изработване на практическа рамка за действие при активиране на член 42.7.
Снощи се съгласихме, че (Европейската) комисия ще подготви план за това как да реагираме, в случай че държава членка задейства член 42.7“, каза той.
По думите му основният проблем е, че редица ключови въпроси остават без отговор – включително кой координира действията, как се разпределят военните ресурси и какво означава реална „взаимопомощ“ извън политическа декларация.
Клаузата, която съществува на хартия, но не и в практика
Член 42.7 от Договора за ЕС предвижда, че ако държава членка стане жертва на въоръжена агресия, останалите са длъжни да ѝ окажат „всички възможни средства за помощ и подкрепа“.
За разлика от член 5 на НАТО, който се базира на военна структура, оперативни планове и интегрирани командни механизми, европейската клауза за взаимопомощ няма ясно дефинирана изпълнителна рамка.
До момента тя е активирана само веднъж – от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г., при които загинаха 130 души. Тогава помощта се изразява основно в пренасочване на европейски военни ангажименти, за да се освободи френски капацитет за други операции.
Кипърският фактор: войната с Иран и ударът по британска база
Интересът на Кипър към конкретизиране на механизма не е само теоретичен. Островът се оказа в периферията на последните регионални военни напрежения, след като по време на конфликта с Иран дрон удари британска военна база на негова територия.
Кипър, който не е член на НАТО, но е част от ЕС, се намира в особено уязвима стратегическа позиция в Източното Средиземноморие. Това засилва интереса му към европейски механизми за взаимна защита, които не зависят изцяло от алианса.
Някои държави членки на ЕС обаче подхождат предпазливо към идеята за по-активиране на член 42.7. Основната им тревога е, че засилването на европейската отбранителна клауза може да се тълкува като отдалечаване от НАТО и неговия член 5 – основата на трансатлантическата сигурност.
Зад този дебат стои по-дълбоко напрежение: нарастващото усещане, че ангажиментите на САЩ в Европа вече не са автоматично гарантирани.
Критиките на президента Доналд Тръмп към НАТО, както и негови изявления, възприети като съмнения към съюзническите ангажименти, допълнително подхранват дебата в ЕС за стратегическа автономия.
От „политическа солидарност“ към реална отбранителна структура
Досегашната практика показва, че член 42.7 е по-скоро политически, отколкото военен инструмент. Липсата на ясни механизми за командване, разполагане на сили и координация между държавите членки го прави трудно приложим при реална военна криза.
Именно това е в основата на текущата инициатива – превръщането на декларативната солидарност в оперативно работещ механизъм.
Дебатът за европейската сигурност неизбежно има и вътрешнополитически измерения в отделните държави членки. Особено е мястото на България в този дебат след промяната на властта след предсрочните парламентарни избори. Лидерът на „Прогресивна България“ Румен Радев е заявявал проевропейски позиции, но в редица отношения изказванията са му насочени към независимост от решенията на Брюксел, което беше причина някои вече да го определят като „новия Обран“.
Засега не е ясно каква външна политика ще води новото правителство под ръководството на експрезидента. Основният въпрос е дали ще бъде търсен баланс между Европа и САЩ, след очевидния разрив в мандата на американския президент Доналд Тръмп.
В този контекст новите европейски инициативи могат да се превърнат в допълнителен фактор за пренареждане на политическите позиции в рамките на ЕС.
Към нова европейска сигурност или паралелна система?
Дискусиите в Кипър очертават по-дълбок процес: опит за изграждане на европейска отбранителна архитектура, която да съществува паралелно с НАТО, но и да може да функционира самостоятелно при нужда.
Въпросът вече не е само юридически или институционален, а стратегически – дали Европа ще остане зависима от външен гарант за сигурност, или ще започне да изгражда собствена оперативна способност за защита.
Засега отговорът остава отворен, но политическият сигнал е ясен: ЕС започва да търси механизми за действие в свят, в който автоматичните гаранции вече не се приемат за даденост.
