Европейската комисия отправи нов силен сигнал към държавите членки на Европейския съюз с призив възможно най-скоро да бъде взето политическо решение за начало на преговорите с Украйна за присъединяване към ЕС. Повод за изявлението стана въпрос, свързан с очакванията на украинския президент Володимир Зеленски първите реални стъпки в преговорния процес да започнат още през юни.
Говорител на Европейска комисия заяви на официална пресконференция, че Украйна е изпълнила необходимите условия за начало на процедурата и е постигнала значителен напредък по редица ключови реформи.
„Украйна направи всичко необходимо за начало на преговорите, напредна по ключови реформи, отчитаме огромен напредък“, посочи говорителят.
Според Брюксел техническата работа вече е завършена, а следващата стъпка зависи изцяло от държавите членки, които трябва да постигнат единодушие в рамките на Съвет на Европейския съюз.
Решението вече е политическо, не техническо
Посланието на Комисията е ясно: спорът вече не е дали Украйна е подготвена, а дали има достатъчна политическа воля сред всички 27 държави членки.
През последните месеци представители на ЕК нееднократно заявяват, че разширяването на ЕС трябва да остане процес, основан на заслуги, критерии и реален напредък, а не на геополитически блокажи.
В същото време Брюксел признава, че войната с Русия е ускорила историческата необходимост Украйна да бъде по-тясно обвързана със съюза.
Най-категорични привърженици на бърз старт на преговорите са Полша, Литва, Латвия, Естония, Чехия и Румъния. Тези страни разглеждат членството на Украйна като стратегически въпрос за сигурността на Европа.
Германия и Франция принципно подкрепят преговорите, но настояват процесът да остане строго обвързан с реформи, върховенство на закона, борба с корупцията и институционална готовност на самия ЕС за бъдещо разширяване.
Основната пречка – Унгария
Най-сериозната съпротива до момента идваше от Унгария и бившия премиер Виктор Орбан. Будапеща неколкократно блокира или забавя решения, свързани с Украйна, аргументирайки се с правата на унгарското малцинство в Закарпатието, финансовите последици за ЕС и необходимостта от по-задълбочен дебат.
Тъй като решенията за разширяване изискват единодушие, всяка държава членка може да забави процеса.
България традиционно подкрепя европейската перспектива на Украйна и официално стои зад разширяването на ЕС към Източна Европа и Западните Балкани. Към момента обаче не е ясна категоричната позиция на „Прогресивна България“ по тази тема.
Очакванията за решение през юни са свързани с предстоящите заседания на европейските лидери и с желанието темата да напредне преди новия политически цикъл в ЕС след европейските избори и институционалните промени в Брюксел.
Ако бъде постигнато съгласие, през юни може да се даде зелена светлина за откриване на първите преговорни клъстери с Украйна. Това няма да означава незабавно членство, а начало на дълъг процес по хармонизиране на законодателството и реформите.
Какво следва
Преговорите за членство обичайно продължават години. В случая с Украйна те ще бъдат допълнително усложнени от войната, нуждата от следвоенно възстановяване, борбата с корупцията и огромните финансови и институционални последици за самия ЕС.
Въпреки това политическият сигнал е важен: за Брюксел интеграцията на Украйна вече не е абстрактна перспектива, а реален стратегически процес.
Призивът на Европейската комисия показва, че според институциите в Брюксел Украйна е изпълнила необходимото за следващата стъпка. Топката вече е в полето на държавите членки. Ако през юни бъде постигнат консенсус, това ще бъде едно от най-значимите решения за бъдещето на Европа след началото на войната.
