Като човек, който открито демонстрира християнските си убеждения, Джей Ди Ванс без съмнение ясно съзнава думите на Исус Христос от Проповедта на планината, че „блажени са миротворците“.
Но американският вицепрезидент, приел католицизма и наскоро влязъл в разногласие с папа Лъв XIV, открива колко трудно е да живее според този стандарт, докато служи на непредсказуем политически лидер, който води война, срещу която самият Ванс някога предупреждаваше.
„Исус Христос не подкрепя геноцид“, извика протестиращ, докато Ванс говореше по време на среща на дясната организация Turning Point USA в Университета на Джорджия този месец.
Епизодът илюстрира затрудненото положение на вицепрезидента, който се опитва да задържи по-младите избиратели, противопоставящи се на задгранични военни авантюри, като същевременно обмисля кандидатура за президентските избори през 2028 г.
Предизвикателството за Ванс става още по-тежко,
тъй като той поема потенциалната роля на водещ посредник в усилията за бързо прекратяване на войната с Иран — конфликт, за който години наред предупреждаваше, че САЩ трябва да избегнат.
Макар бойните действия да са преустановени, а зараждащите се мирни преговори да са в застой, ролята на вицепрезидента може да се окаже решаваща, след като източници от иранския режим са посочили именно него като човека в администрацията на Тръмп, с когото трябва да се разговаря за постигане на договорено споразумение.
Миналата седмица Ванс — заклет противник на „безкрайните войни“ — е бил на път да започне втората си дипломатическа мисия до Исламабад, където да се изправи срещу иранските преговарящи.
Пътуването е било планирано първо за понеделник, после за вторник, преди изцяло да бъде отменено. То е трябвало да последва 21-часова сесия в пакистанската столица през предходната седмица с високопоставения преговорен екип на ислямския режим, при която според информации е бил постигнат значителен напредък, преди иранската страна да се отдръпне и отново да затвори Ормузкия проток — очевидно засегната от декларацията на Тръмп за победа в серия триумфални публикации в социалните мрежи.
На фона на опасенията, че сраженията ще бъдат подновени след двуседмична пауза, Тръмп изненада почти всички, като обяви безсрочно удължаване на примирието и заяви, че дава време на „сериозно разединеното“ ръководство в Техеран да излезе с „единно предложение“.
Централната роля на Ванс в бъдещото развитие на ситуацията изглежда бе допълнително подчертана през уикенда, след като Белият дом обяви, че
нов кръг преговори ще се проведе без него.
Вместо това личният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и зетя на президента Джаред Къшнър трябваше да бъдат изпратени да се срещнат с по-нископоставен ирански екип, различен от широката делегация, участвала в предишната среща. И това пътуване впоследствие бе отменено, като Тръмп го нарече „загуба на време“.
Така завръщането на Ванс на дипломатическата сцена — макар и временно отложено — може да е само въпрос на време.
Срещите му на 17 и 18 април с Мохамад Багер Галибаф, председател на иранския парламент и бивш командир от Революционната гвардия, който се очерта като главен преговарящ на режима, вече влязоха в историята като най-високото равнище на контакт между САЩ и Иран от времето, когато Джими Картър вдигна тост за последния шах Мохамад Реза Пахлави при злополучно посещение в Техеран в новогодишната нощ на 1977 г.
Галибаф, който след избухването на войната се превърна в една от най-влиятелните фигури в режима, не е трябвало да участва в провалените съботни разговори, което частично може да обясни защо те не са се състояли.
Междувременно стана ясно, че Ванс е изразил опасения в администрацията относно начина, по който Пентагонът представя войната, и е поставил въпроса дали точно е описано
изчерпването на американските ракетни запаси.
Ванс — който публично подкрепи военните усилия, въпреки че е съветвал конфликтът изобщо да не започва — е широко възприеман като поставен в неблагоприятна позиция от Тръмп. Това впечатление бе подсилено от думи на самия президент, който за мирната мисия каза:
Ако не стане, обвинявам Джей Ди Ванс. Ако стане, аз ще си припиша цялата заслуга.“
Често се пренебрегва обаче фактът, че именно иранците са поискали Ванс да ръководи американската страна, виждайки в него по-перспективен събеседник от Уиткоф и Къшнър — двама магнати в сферата на недвижимите имоти, водили два предишни кръга преговори в дните преди САЩ и Израел да атакуват Иран миналия юни и отново на 28 февруари.
„В Техеран Уиткоф и Къшнър се възприемат като силно обвързани с Израел и Нетаняху“, казва Алекс Ватанка, ръководител на програмата за Иран в Middle East Institute. „Защо да преговаряш с тези двама, които не изглеждат най-сериозните фигури, които Вашингтон може да изпрати, и при положение че два пъти, веднага след среща с тях, последваха бомбардировки? Не само че Уиткоф и Къшнър не изградиха доверие в момент, когато доверието е жизненоважно, а постигнаха обратното.“
„Сравнете това с чистия лист, който е Джей Ди Ванс — младият американски вицепрезидент, 41-годишен, сравнително нова фигура, известен с позицията си срещу тези безкрайни войни в Близкия изток и изглеждащ критично настроен към Израел.“
Ако сте Иран, този човек може да бъде следващият президент. Той няма да разруши постигнатото“, добавя Ватанка, намеквайки за решението на Тръмп да изостави ядреното споразумение, подписано по времето на Барак Обама.
Това не е първият случай, в който Техеран настоява конкретен човек да оглави американския екип.
По-рано иранците са поискали присъствието на Уиткоф в преговорите през 2025 г., водени от иранска страна от външния министър Абас Арагчи по въпроса за програмата за обогатяване на уран, според Нейт Суонсън — бивш член на американския преговорен екип при Тръмп, Обама и Джо Байдън.
Иранската логика тогава, казва Суонсън, сега анализатор в Atlantic Council, е била, че Уиткоф е личен представител на Тръмп и точен измерител на мисленето на президента.
„Те смятаха, че Уиткоф ще бъде полезен и го харесваха“, казва Суонсън. „В крайна сметка останаха много разочаровани, но първоначално имаха големи надежди.“
Готовността на Белия дом да включи Ванс
може да отразява спешността на Тръмп да прекрати войната, тъй като продължаващото затваряне на Ормузкия проток нанася тежки щети на американската и световната икономика.
Възприех присъствието на Ванс като знак за нарасналото желание на администрацията на Тръмп да постигне сделка“, казва Суонсън. „Не знам дали точно така се развива ситуацията.“
Ако Ванс иска да постигне напредък в бъдеще, той ще трябва да изгради отношения с Галибаф — 64-годишен бивш кандидат за президент, който като кмет на Техеран си спечели репутация на ефективен политик, способен да подобрява обществените услуги.
Далеч от описанието на Тръмп за „разединено“ ръководство, Галибаф е лице на система, обединена в недоверието си към Тръмп, според Вали Наср, професор по международни отношения в университета „Джонс Хопкинс“.
След обявеното миналата седмица удължаване на примирието личният съветник на Галибаф написа в социалните мрежи, че това е „ход за печелене на време за изненадващ удар“, като добави, че Иран се готви „да поеме инициативата“.
„Не е като Галибаф да действа самостоятелно. Всеки туит, всяка позиция е позиция на режима“, казва Наср. „Той отиде в Исламабад с голяма делегация, защото целта е да представлява системата.“
Тръмп допълнително засили подозренията с поредица публикации
в Truth Social миналия петък, в които заяви, че Иран се е съгласил да отвори протока и да предаде обогатения си уран без финансови стимули. За иранските преговарящи, убедени че са попречили на САЩ да постигнат военните си цели, това е разрушило доверието — ако не и направо е провалило сделката.
„В Иран няма разделение по въпроса за войната или ядрената тема“, казва Наср. „Разделението е относно поведението на Тръмп. В Техеран има истински спор — сериозен ли е за сделка? Просто твърд преговарящ ли е, хаотичен шоумен за пазара на петрол, или си губим времето и трябва да се готвим за трети рунд на войната?“
„Надделява мнението, че той лъже.“
Предизвикателството пред Ванс, ако и когато преговорите бъдат подновени, ще бъде да убеди Галибаф и широкия му екип преговарящи, че неговият шеф е човек, на когото може да се има доверие.
След 47 години отчуждение и два предишни кръга преговори, последвани от разрушителни атаки, това няма да бъде лесна задача.
Анализът е публикуван в The Guardian. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
