Реалната картина на доходите и потреблението в Европейския съюз в края на 2025 г. показва умерено, но неравномерно възстановяване, при което България остава сред страните с най-слаба динамика и структурно изоставане спрямо средноевропейските нива. Данните на Евростат за четвъртото тримесечие на 2025 г. очертават тенденция на бавен ръст на реалните доходи и потребление в ЕС, но същевременно подчертават разлики между държавите членки, включително в рамките на Източна Европа.
В еврозоната реалното потребление на домакинствата на човек от населението се е увеличило с 0,5% след ръст от 0,4% през предходното тримесечие. В целия Европейски съюз увеличението е още малко по-високо – 0,6%.
В същото време реалният доход на човек от населението в еврозоната нараства минимално – с 0,1%, докато в ЕС като цяло ръстът достига 0,2%. Това показва, че потреблението в момента се поддържа не толкова от доходите, колкото от използване на спестявания и други финансови буфери.
За България, макар в конкретните данни на Евростат да няма детайлна тримесечна разбивка в този извадков текст, последните седмични икономически анализи на европейски и български институции очертават ясно позициониране на страната в долната част на класациите по реално потребление и покупателна способност.
България остава последна или сред последните в ЕС по реален индивидуален стандарт на потребление, като според предходни обобщени данни на Евростат нивото ѝ достига малко над половината от средното за ЕС.
Основният структурен проблем е разривът между номиналния ръст на доходите и реалната покупателна способност. Въпреки че номиналните заплати в България продължават да растат с двуцифрени темпове през последните години, инфлационният натиск – особено при услуги, жилищни разходи и храни – изяжда голяма част от реалния ефект върху домакинствата. Това поставя страната в ситуация, в която номиналният растеж не се трансформира ефективно в по-високо потребление.
В по-широк европейски контекст, Евростат отчита, че реалният доход на домакинствата в ЕС се увеличава основно благодарение на възнагражденията на заетите лица, докато данъците и социалните вноски остават най-силният отрицателен фактор.
Това е особено важно за страни като България, където делът на доходите от труд е доминиращ, а социалните трансфери имат по-ограничен компенсаторен ефект в сравнение със западноевропейските икономики.
Допълнително напрежение идва от факта, че нормата на спестяване в ЕС намалява – с 0,4 процентни пункта в еврозоната и с 0,5 пункта в целия съюз. Това означава, че домакинствата все по-често финансират потреблението си чрез спестявания или кредитиране.
В страни с по-ниски доходи, включително България, този буфер е значително по-ограничен, което прави домакинствата по-уязвими към ценови шокове.
Инвестиционната активност на домакинствата в ЕС леко се повишава с 0,1 процентни пункта, но и тук България традиционно остава под средното ниво, особено по отношение на инвестиции в жилища и финансови активи. Това допълнително ограничава дългосрочното натрупване на благосъстояние.
Инфлационната среда през 2025 г. в ЕС като цяло се стабилизира спрямо предходните кризисни години, но ценовото ниво остава трайно по-високо. В България инфлацията след пиковете от 2022–2023 г. се успокоява, но структурните ефекти върху цените на услуги, храни и жилища продължават да поддържат усещане за по-слаба реална покупателна способност.
Обобщено, България остава в периферията на европейското възстановяване: доходите нарастват, но бавно конвертират в реално потребление, инфлационният натиск не е напълно неутрализиран, а разликата със средното европейско равнище по жизнен стандарт продължава да бъде съществена. В този контекст дори умереният растеж на ЕС подчертава по-скоро структурното изоставане на българската икономика, отколкото реално догонване.
