Софийският градски съд върна на прокуратурата едно от най-шумно рекламираните политически дела от последните месеци – това срещу бившия премиер Кирил Петков и съпредседателя на Да България Божидар Божанов.
Причината не е дребна техническа грешка, а тежка съдебна оценка: съществени процесуални нарушения, неясноти, непълнота и бланкетни обвинения. С други думи – съдът не успя да разбере какво точно твърди прокуратурата, какво иска да докаже и срещу кого в каква част е насочено обвинението.
Това е пореден удар по държавното обвинение, защото делото беше представяно като тест за борбата с политическата корупция, а се оказа блокирано още преди същинския процес да започне.
Как започна всичко
Корените на казуса са в политическата криза около Министерството на електронното управление и твърденията на бившия министър Алексанър Йоловски от есента на 2023 г.
Тогава Йоловски публично заяви, че е бил подложен на натиск във връзка с обществени поръчки за милиони левове, свързани с информационни системи, киберсигурност и дигитални услуги. Според неговите твърдения върху него е оказвано политическо влияние да насочва процедури към определени фирми.
Случаят избухна в период на силно напрежение между „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ, когато управляващата тогава сглобка вече се разпадаше, а вътрешните конфликти излизаха наяве.
От самото начало беше ясно, че обвиненията са политически мотивирани, защото засягаха формации, които дойдоха на власт именно с обещание за нулева толерантност към корупцията.
Какви бяха обвиненията
Срещу Кирил Петков прокуратурата повдигна обвинение за принуда – твърдение, че е упражнил натиск върху Йоловски.
Срещу Божидар Божанов беше повдигнато обвинение за длъжностно престъпление, свързано с обществена поръчка.
Още при внасянето на делото защитата предупреди, че обвинителният акт е неясен, политически мотивиран и лишен от конкретика. Сега съдът практически потвърди именно това.
Софийският градски съд използва необичайно остър език.
Според съда конструкцията на обвинителния акт срещу Божанов е толкова сложна и хипотетична, че създава впечатление самата прокуратура да не е сигурна какво обвинение повдига.
Съдът отбелязва, че не може да се установи в полза на коя фирма са били извършени твърдените действия. В една част от обвинението се сочи едно дружество, в друга – друго. Не е посочена и сумата на поръчката. Липсва яснота и как точно е била застрашена киберсигурността на държавата.
По отношение на Кирил Петков съдът констатира, че не става ясно какво точно е казал на Йоловски, как е предизвикал страх у него, какво е поискал от него и защо това би било противозаконно.
Това са фундаментални въпроси. Ако обвинението не може ясно да формулира деянието, няма как да започне честен процес.
Защо това е толкова тежък удар за прокуратурата
Обвинителният акт е основният документ на държавното обвинение. Той трябва ясно, точно и последователно да описва кой какво е направил, кога, как и в чий интерес.
Особено показателно е, че обвинението е било поддържано от двама заместник-ръководители на Софийската градска прокуратура – тоест от високо ниво в системата.
Трудно е това дело да бъде отделено от политическия календар. То се развива в среда на постоянни предсрочни избори, битка за влияние в съдебната система и тежка поляризация между стария и новия политически елит.
За привържениците на Петков и Божанов случаят е доказателство за използване на прокуратурата като инструмент за натиск срещу реформаторски формации.
За техните опоненти казусът остава символ на съмненията около управлението на обществените ресурси по време на сглобката.
Съдебното развитие засега накланя везните към първата теза: шумни обвинения, които не издържат първия съдебен контрол.
Съдът отмени и наложените мерки за неотклонение – парични гаранции от по 10 000 лева за двамата обвиняеми.
Това допълнително подсказва, че съдът не вижда основание за поддържане на ограничителни мерки при сегашното състояние на делото.
Прокуратурата може да протестира определението или да пренапише обвинителния акт и да внесе делото отново.
Но тук възниква по-големият въпрос: може ли от един неясен и противоречив акт да се изгради стабилно дело, или първоначалната конструкция е била политически замислена, а не юридически издържана?
Този случай е пореден пример за хроничен проблем в българската наказателна система: гръмки обвинения, медийни акции, а след това процедурен срив в съда.
