Над 102 хил. граждани и представители на организации са потърсили съдействие от институцията на омбудсмана през 2025 г.

Омбудсманът Велислава Делчева отправи искане до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова, министрите на земеделието и храните Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов, както и до председателя на управителния съвет на Националното сдружение на общините Даниел Панов, в което подчертава необходимостта от бързи законодателни и организационни мерки за опазване на признатите реституционни права на гражданите след премахването на ограниченията за разпореждане с земите от остатъчния поземлен фонд. Това стана ясно от прессъобщение на институцията на омбудсмана.

В становището на омбудсмана се посочва, че премахването на ограничителните правила за разпореждане с имоти по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) увеличава риска за намаляване на поземлените ресурси, предназначени за завършване на реституционните и обезщетителните процеси. Според Делчева, отмяната на ограниченията за разпореждане с въпросните земи ще намали вероятността гражданите да получат земя в резултат на признати от държавата права, както е подчертано в прессъобщението.

Омбудсманът напомня, че след отпадането на предишни ограничения през 2010 г. е настъпило масово разпродаване на имоти от остатъчния поземлен фонд, наложило е въвеждането на два последователни мораториума през 2015 г. и 2020 г. Тя изрази особена загриженост относно факта, че в регистрите все още като имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ се вписват терени с признато право на възстановяване в предишните граници, както и земи, които реално се притежават и обработват от собствениците си, но формално са актувани като общинска собственост. Това поставя под риск извършването на сделки с имоти, по отношение на които реституционните производства все още не са завършили, отбеляза тя.

Делчева изтъква и установената съдебна практика на Върховния касационен съд, която гласи, че имотите с признато право на възстановяване не попадат под действие на чл. 19 от ЗСПЗЗ и не могат да се считат за част от остатъчния поземлен фонд. При сделки от общините с имоти – частна собственост, неправилно включени в остатъчния поземлен фонд, нараства рискът от конфликти и съдебни спорове с привилегировани собственици, което подкопава правната сигурност и принципа на правовата държава, посочи Велислава Делчева.

В своето становище тя добавя, че забавянето на поземлената реституция вече е описано от Европейския съд по правата на човека (ЕПСЧ) като системен проблем с прекомерна намеса в правото на собственост. Освен това, решенията на ЕСПЧ по този въпрос са поставени под внимателно наблюдение от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а предложените общи мерки за установяване на срокове и механизми за защита все още не са реализирани.

„Дългосрочното неизпълнение на решенията на органите по поземлената собственост и на съда е квалифицирано от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) като системно нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, вследствие на прекомерна намеса в правото на собственост“, се казва още в позицията.

Омбудсманът предлага да се възстановят ограниченията за разпореждане с имотите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, да се определи краен срок за приключване на поземлената реституция, да се преразгледат протоколите за остатъчния поземлен фонд и да се ускори процесът на изменения в законодателството.

Можете да намерите становището на омбудсмана Велислава Делчева тук.

Омбудсманът призова Народното събрание за незабавни законодателни решения по основни проблеми на гражданите преди седмица.

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук