Омбудсманът Велислава Делчева отправи искане до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова, министрите на земеделието и храните Пламен Абровски и на правосъдието Николай Найденов, както и до председателя на управителния съвет на Националното сдружение на общините Даниел Панов, в което подчертава необходимостта от бързи законодателни и организационни мерки за опазване на признатите реституционни права на гражданите след премахването на ограниченията за разпореждане с земите от остатъчния поземлен фонд. Това стана ясно от прессъобщение на институцията на омбудсмана.
В становището на омбудсмана се посочва, че премахването на ограничителните правила за разпореждане с имоти по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) увеличава риска за намаляване на поземлените ресурси, предназначени за завършване на реституционните и обезщетителните процеси. Според Делчева, отмяната на ограниченията за разпореждане с въпросните земи ще намали вероятността гражданите да получат земя в резултат на признати от държавата права, както е подчертано в прессъобщението.
Омбудсманът напомня, че след отпадането на предишни ограничения през 2010 г. е настъпило масово разпродаване на имоти от остатъчния поземлен фонд, наложило е въвеждането на два последователни мораториума през 2015 г. и 2020 г. Тя изрази особена загриженост относно факта, че в регистрите все още като имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ се вписват терени с признато право на възстановяване в предишните граници, както и земи, които реално се притежават и обработват от собствениците си, но формално са актувани като общинска собственост. Това поставя под риск извършването на сделки с имоти, по отношение на които реституционните производства все още не са завършили, отбеляза тя.
Делчева изтъква и установената съдебна практика на Върховния касационен съд, която гласи, че имотите с признато право на възстановяване не попадат под действие на чл. 19 от ЗСПЗЗ и не могат да се считат за част от остатъчния поземлен фонд. При сделки от общините с имоти – частна собственост, неправилно включени в остатъчния поземлен фонд, нараства рискът от конфликти и съдебни спорове с привилегировани собственици, което подкопава правната сигурност и принципа на правовата държава, посочи Велислава Делчева.
В своето становище тя добавя, че забавянето на поземлената реституция вече е описано от Европейския съд по правата на човека (ЕПСЧ) като системен проблем с прекомерна намеса в правото на собственост. Освен това, решенията на ЕСПЧ по този въпрос са поставени под внимателно наблюдение от Комитета на министрите към Съвета на Европа, а предложените общи мерки за установяване на срокове и механизми за защита все още не са реализирани.
„Дългосрочното неизпълнение на решенията на органите по поземлената собственост и на съда е квалифицирано от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) като системно нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, вследствие на прекомерна намеса в правото на собственост“, се казва още в позицията.
Омбудсманът предлага да се възстановят ограниченията за разпореждане с имотите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, да се определи краен срок за приключване на поземлената реституция, да се преразгледат протоколите за остатъчния поземлен фонд и да се ускори процесът на изменения в законодателството.
Можете да намерите становището на омбудсмана Велислава Делчева тук.
Омбудсманът призова Народното събрание за незабавни законодателни решения по основни проблеми на гражданите преди седмица.
