Проблемите с водата в България не са свързани единствено с климатичните промени, а произтичат от неадекватно управление, остаряла система и лоша координация, подчерта инж. Пламен Никифоров, председател на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по водно дело. Той направи това изявление на форума „Качество на водите и съвременни решения в интерес на хората и общините“, проведен в сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи в България.
Никифоров отбеляза, че водните проблеми в България се проявяват по различен начин в различни населени места, но корените им са общи. Те включват климатичните промени, остарели и недоизградени инфраструктури, недостатъчно финансиране и неефективно управление. По неговите думи, за решаването на тези проблеми е необходимо компетентните организационни структури да поемат отговорност и да осигурят ресурсите, нужни за модернизация и адекватно управление на водоснабдяването в населените места.
Той подчерта, че през последното десетилетие сме свидетели на нарастваща честота на екстремни явления, свързани с водата, като дългосрочни засушавания и краткотрайни интензивни валежи, които предизвикват внезапни наводнения. Тези събития нанасят значителни щети на инфраструктурите и сградния фонд, а понякога водят и до загуба на човешки животи, добави Никифоров.
Специалистът отбеляза, че са създадени различни програми и стратегии за оценка на риска от наводнения и превантивни мерки, но, въпреки значителните инвестиции, тези решения често остават неизползвани или дават слаб резултат. На множество места в страната ежегодно се случват наводнения с различна степен на щети, допълни той.
Като примери за наводнения той изброи събитията във Варна и Мизия (2014 г.), Карлово и околността (2022 г.), Южното Черноморие (Царево, Приморско) – 2023 г., и Свети Влас (2025 г.). Никифоров припомни, че наскоро много населени места в централна Северна България бяха потопени. Причините за наводненията включват интензивни валежи, обезлесяване на важни територии, свлачища, задръствания в деретата и строителство, често незаконно, в речни корита.
Никифоров посочи, че превантивната дейност срещу наводнения е недостатъчна и отбеляза необходимостта от национални мерки за ограничаване на обезлесяването, особено в райони над населени места, и също така за засаждане на нови гори върху изоставени територии.
Експертът припомни, че България е сред страните с най-ниски водни ресурси в Европа, освен Дунав. Той сподели, че между 1950 и 1980 г. са изградени множество язовири, но много от тях остават незавършени и представляват риск от наводнения. Никифоров призова за експертна оценка на тези проекти, за да се вземе решение за тяхното доизграждане или разрушаване.
Системата за водоснабдяване в страната е силно износена, като в много населени места се използват тръби с над 50 години, което води до чести аварии и големи загуби. Никифоров акцентира, че загубите, споменавани в обществото – 60-70%, включват не само технически загуби, но и кражби и грешки в измерванията, а истинските загуби от течове са около 50-60% от общите.
Говорейки за качеството на водата, Никифоров определи питейната вода в големите градове за добро, но посочи проблеми в селата, свързани с наличие на нитрати и замърсяване, недостатъчна инфраструктура и липса на пречиствателни станции. Някои малки селища разчитат на септични ями, което замърсява подпочвените води, а в много случаи липсата на пречиствателни станции за отпадъчни води води до директно изливане на замърсители в реките.
Никифоров отбеляза, че управлението на водните ресурси е разпокъсано между прекалено много ведомства, което отслабва отговорността.
Водният сектор страда от недостатъчно финансиране, но основната причина е липсата на координация между различните източници на средства, като държавния бюджет и европейските програми. Някои проекти се предлагат по политически поводи, а не по реална необходимост, коментира експертът.
Никифоров предложи оптимизация на управленските структури и извършване на одит на вече вложените инвестиции, както и засилване на контрола върху операторите на водоснабдителните мрежи.
