Докато повечето европейски държави ускоряват отказа от въглищата и инвестират в нови енергийни технологии, България за пореден път се опитва да отложи неизбежното. Вместо реален план за енергиен преход, страната продължава да разчита на едни от най-замърсяващите въглищни централи в Европа, оправдавайки се с енергийна сигурност и социален риск. Така години наред държавата печели време чрез дерогации, политически компромиси и преговори с Брюксел, без обаче да предложи дългосрочна алтернатива за региона на „Марица-изток“.
Мини „Марица-изток“ и „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД ще продължат да функционират до 2038 г., а Европейската комисия е приела предложените от България реформи в енергийния сектор. Това заяви министър-председателят Румен Радев в началото на правителственото заседание.
По думите му правителството е успяло да убеди Европейската комисия в целесъобразността на реформите, така че да бъдат защитени интересите на работещите в сектора и да бъде гарантиран плавен процес на рекултивация и трансформация.
Казусът с комплекса „Марица-изток“ е една от най-големите битки между енергийната сигурност на България и климатичната политика на Европейския съюз. Става дума основно за държавната централа ТЕЦ Марица-изток 2 и частната КонтурГлобал Марица Изток 3, които работят с лигнитни въглища от Мини Марица-изток.
Проблемът е, че тези ТЕЦ-ове са сред най-замърсяващите в Европа. Те отделят огромни количества въглероден диоксид, серен диоксид, фини прахови частици, живак и други тежки метали.
ЕС въведе строги екологични правила чрез Зелената сделка, системата за въглеродни квоти ETS и новите норми за индустриални емисии. Това означава, че въглищните централи вече трябва да плащат много скъпо за CO₂ емисиите и да покриват строги лимити за замърсяване.
Защо България иска да ги запази?
Аргументите на българската страна са основно три. Първо, въглищните ТЕЦ-ове дават ток 24/7. За разлика от соларите и вятъра, те не зависят от времето. При студена зима или скок на потреблението държавата разчита именно на тях. Второ, комплексът храни десетки хиляди души в региона на Стара Загора и Гълъбово — миньори, енергетици, транспорт, подизпълнители. И трето, българските правителства от години настояват, че страната е по-бедна и няма достатъчно алтернативни мощности.
Истината е, че централите системно замърсяват, а България често е получавала изключения (т.нар. „дерогации“). Но според съдилищата тези изключения нарушават европейското право. Според европейските правила не може икономическият интерес автоматично да е над общественото здраве и околната среда.
Решението за удължаване живота на въглищните мощности може временно да успокои социалното напрежение, но не решава основния проблем — липсата на ясна стратегия как България ще излезе от зависимостта си от въглищата. Вместо да използва последното десетилетие за модернизация и подготовка на региона за нова индустрия, държавата отново избра по-лесния политически ход: отлагане. А цената на това отлагане вероятно ще бъде платена едновременно от данъкоплатците, от хората в засегнатите райони и от самата българска енергетика, която все по-трудно ще издържа икономически и екологично на европейските правила.
