На 13 юни се навършиха 91 години от раждането в България на авангардния и иновативен творец Христо Явашев – Кристо и на неговата житейска спътница и верен сътрудник в творческите му проекти, французойката Жан-Клод. Кристо почина преди шест години, а Жан-Клод през 2009 г. Въпреки че тази година няма нито кръгла годишнина от рождението на двамата творци, нито кръгла годишнина от смъртта им, от началото на юни се говори усилено за тях в Италия. Причината е, че след два дни, на 18 юни, се навършват 10 години от реализирането на проекта на Кристо „Плаващите кейове“.
„Плаващите кейове“ остават в историята като един от уникалните проекти на Кристо по редица причини, обобщават италиански издания, сред което „Еко ди Бергамо“, „Джорнале ди Бреша“, „Бреша нюз“ и „Бреша оджи“. Това е първият проект на Кристо, реализиран след кончината на съпругата му, допълват изданията.
„Плаващите кейове“ е базиран на предходни нереализирани планове на Кристо и Жан-Клод и представляваше ефимерна инсталация насред езерото Изео в северната италианска област Ломбардия. Там насред водата бяха проправени няколко пътеки с обща дължина 3 километра, изградени от около 220 000 полиетиленови кубове с висока плътност, които оформяха плавно люлеещи се кейове и свързваха крайбрежното градче Сулцано с големия езерен остров Монте Изола и с малкото островче Сан Паоло, което е частна собственост. Плаващите пътеки бяха широки 16 метра и с височина приблизително около 35 сантиметра. Върху кейовете бяха положени 100 000 квадратни метра жълто-оранжева тъкан, чийто цвят се променяше под слънчевата светлина. С този материал освен плаващите пътеки бяха застлани и 2,5 километра от улиците в град Сулцано и в град Пескиера Маргальо на остров Монте Изола.
Инсталацията се отличаваше по едно нещо от предходните мащабни проекти на Кристо и Жан-Клод. Тя позволяваше на зрителите не само да й се наслаждават, но и да станат участници в нея. Те имаха възможност да вървят по плаващите пътеки сякаш вървят по вода и именно това преди 10 години породи небивал интерес към „Плаващите кейове“.
Инсталацията беше открита официално на 18 юни 2016 г., което преди 10 години се падаше събота. Тя остана отворена за посещение до 3 юли 2016 г. Монтажът и демонтажът й отнеха месеци. От цяла Италия, а и от други кътчета на света в Сулцано с влакове, автобуси и автомобили дойдоха толкова много туристи, че зоната беше буквално обсадена и се налагаше и специална организация на движението. В повечето случаи отправната точка за разглеждане на „Плаващите кейове“ от хора без личен транспорт преди 10 години беше транспортният хъб Милано. От централната гара на мегаполиса посетителите взимаха регионален влак по линията, минаваща през град Бреша. На гарата в Бреша те се прекачваха на влак по провинциална линия, която минаваше през населени места край Изео. Този влак спираше и в Сулцано, откъдето тръгваха „Плаващите кейове“.
Трудностите обаче започваха още на гарата в Милано, когато се оказваше, че влаковете, минаващи през Бреша, са претъпкани от хора заради инсталацията на Кристо. Множеството се изсипваше на гарата в Бреша и там служители го насочваха към перона, от който тръгваше влакът, минаващ през Сулцано. Влакът обаче беше доста малък и в него не успяваше да се побере цялата тълпа, отиваща към „Плаващите кейове“, което налагаше изчакване на следваща и дори на по-следваща влакова композиция и много търпение. По линията, минаваща през Сулцано, в даден момент влаковете се движеха и по един коловоз, което налагаше и изчакване на насрещен влак, претъпкан с туристи, връщащи се от „Плаващите кейове“. Всичко това превръщаше едно пътуване, обичайно продължаващо около час и половина от Милано до Сулцано, в пътуване, отнемащо близо 4 часа в едната посока.
За хората, пристигащи със собствен транспорт, пък бяха обособени буферни паркинги в съседни населени места, откъдето те пак трябваше да се опитат да стигнат до Сулцано.
Тръгването от Сулцано след обиколка на „Плаващите кейове“ също отнемаше доста време, като в някои случаи посетители успяваха да се качат едва на третия влак по линията, водеща към Бреша. Понякога чакането на малката гара в Сулцано продължаваше час и половина навън, под жежкото слънце, тъй като гарата изобщо не беше пригодена за такова огромно множество. Поради тази причина местните власти бяха разпънали и огромни чадъри над опашката, чакаща за влака, а в района имаше разположени и линейки.
Всички тези трудности не спряха любопитните италианци и чужденци, които искаха да видят „Плаващите кейове“. Милион и половина души успяха да посетят инсталацията на Кристо в двете седмици, в които тя беше отворена за посещение.
Обичайно инсталациите на Кристо допреди „Плаващите кейове“ бяха по-често в отдалечени точки на света, като например Флорида, Ню Йорк, Калифорния, Япония, Австралия… Това ги превръщаше основно в атракция за по-тесен кръг от посетители. Останалите се наслаждаваха на тях чрез снимки и репортажи в медиите.
Сред по-достъпните откъм географско разположение мащабни инсталации на Кристо и Жан-Клод бяха опакованият мост „Пон Ньоф“ в Париж преди 41 години и опакованата сграда на Райхстага в Берлин преди 31 години. Но по времето на тези две инсталации масовият туризъм заради произведения на изкуството още не беше толкова популярен. Миналата година в двете столици бяха отбелязани юбилеите от тези две инсталации. Планираше се още миналата есен в Париж на „Пон Ньоф“ да се разгърне инсталацията на френския творец Жи Ар (JR) , наречена „Пещерата на Пон Ньоф“, отдаваща почит на оригиналната инсталация на Кристо и Жан-Клод, но в крайна сметка заради разнородни фактори, реализирането й беше осъществено едва тази пролет. Тя трябваше да бъде открита на 6 юни, но буря я повреди и се наложи ремонтирането й. В крайна сметка тя беше открита вчера и ще може да се разгледа до 28 юни. Очаква се тя да се превърне в една от атракциите на Париж за кратък период от време именно заради това, че е достъпна за обикновените туристи, които могат да минават през нея, също като на „Плаващите кейове“.
Именно това, че преди 10 години тези кейове насред Изео бяха достъпни за всеки, те се превърнаха в истински феномен, отбелязва „Джорнале ди Бреша“. Изданието припомня, че „Плаващите кейове“ са били най-разглежданата творба в света за 2016 г., а американското издание „Ню Йорк таймс“ я постави тогава сред творбите, белязали 2016 година.
В допълнение на инсталацията преди 10 години в експозиционен център в Бреша имаше и изложба на творби на Кристо и Жан-Клод, от чиято продажба обичайно те финансираха проектите си. Много от посетителите на „Плаващите кейове“ използваха повода и да разгледат самата Бреша, която обичайно оставаше до онзи момент извън туристическото полезрение. Така Бреша си спечели световна слава от положителна гледна точка, няколко години преди името й да започне да се свързва през пролетта на 2020 г. с коронавирусната пандемия. Тогава Бреша се превърна в един от градовете, засегнати най-тежко от Ковид-19 заедно с друг ломбардийски град – Бергамо. Впоследствие Италия реши да избере тези два града за италиански столици на културата за 2023 г.
„Плаващите кейове“ на Кристо и Жан-Клод превърнаха и град Сулцано, и остров Монте Изола насред езерото Изео също в туристическа атракция преди 10 години. По онова време в Сулцано живееха 1689 души, а на остров Монте Изола – 1772 души. От малко известни и слабо населени места, те се превърнаха за две седмици през 2016 г. в популярни обекти със славата на Милано, Рим, Неапол или Венеция, припомня изданието „Бреша оджи“.
Но за разлика от „Плаващите кейове“, чиято слава си остава и до днес, то славата на Сулцано и на Монте Изола и на други населени места от региона 10 години по-късно избледня, отбелязва екологичното движение „Еуропа Верде“. Според Дарио Балота, говорител на движението за региона на Бреша, в демографски план „Плаващите кейове“ са успели да преобърнат леко тенденцията само в Сулцано и в град Паратико, разположен в най-южния край на езерото Изео. Преди 10 години някои туристи отсядаха в Паратико и оттам се отправяха за посещение на „Плаващите кейове“. Сега в Сулцано населението се е увеличило за 10 години от 1689 души на 1961 души, което означава 16 процента, а в Паратико – от 3925 души на 5019 души, което е увеличение с 28 процента. Но населението в други селища в района на езерото, например Дзоне, Мароне и Пизоне, отчита спад, а в град Изео прирастът е едва от 2 процента. На остров Монте Изола, до който се стига днес единствено с корабчета, населението за 10 години е спаднало с 10 процента от 1772 души на 1587 души.
Според „Еуропа Верде“ тези данни показват, че славата на района на езерото Изео, оставало винаги в сянка на езерата Маджоре, Комо и Гарда, преди 10 години е нараснала заради „Плаващите кейове“, но ефектът не е бил значителен в демографски план, пише „Бреша оджи“. В допълнение когато става дума за Монте Изола се отчита също, че преди 10 години островът насред Изео беше основна атракция, защото всички пътища, проправени от Кристо насред езерото, водеха към него. Но това в крайна сметка не се изрази в трайно икономическо развитие в следващите десет години и Монте Изола отчита сега най-ниския среден доход в целия район на езерото, коментира изданието.
Целият регион всъщност 10 години след „Плаващите кейове“ привлича еднодневните туристи, които предпочитат да не нощуват в хотелите в градчетата на брега на Изео. Заради този ежедневен поток от туристи местните власти предвиждат подобрения на местно ниво, като например нови паркинги, но според еколозите това е в ущърб на зелени площи и води до екологичен дисбаланс, коментира изданието..
По повод десетата годишнина от инсталацията „Плаващите кейове“ в хотелския комплекс „Кастело Олдофреди“ на остров Монте Изола е открита изложба, озаглавена „Визията на Доменико Париджи за „Плаващите кейове“. Куратори на изложбата са Бепе и Мила Пирандели с подкрепата на творческата и фотографска асоциация „Групо Изео Имаджине“, съобщава „Радио Воче Комуна“. Доменико Париджи е италиански фотограф, а изложбата в „Кастело Олдофреди“ включва негови 60 творби, разказващи за дните преди откриването на „Плаващите кейове“ и за дните, през които инсталацията привлича туристи от цял свят.
В чест на юбилея на „Плаващите кейове“ също така на 8 юни в небето над остров Монте Изола и над Сулцано имаше шоу с дронове, припомнят „Еко ди Бергамо“, „Бреша оджи“ и „Бреша нюз“. В спектакъла, невиждан за региона, участваха 250 дрона, които излетяха от спортен терен на Монте Изола. Те изрисуваха в продължение на 20 минути разнородни картини в небето. Инициативата беше на община Монте Изола съвместно с компанията от Бергамо „Лейзърнавигейшън“, специализирана в подобни визуални спектакли. Дроновете бяха осигурени от компанията „Люминъс бийз“.
Допреди няколко години се говореше, че езерото Изео ще бъде епицентър на нова инсталация. Тя трябваше да е дело на твореца Лоренцо Куин, станал известен с инсталациите си с огромни ръце, подаващи се от вода или сключени във формата на мостове. Творбата на Лоренцо Куин трябваше да се нарича „Ти си светът“ и да представлява две огромни ръце, които се подават от водата на Изео и държат земно кълбо. Първоначално се говореше, че инсталацията ще е готова през 2022 г. в зоната на езерото между Сулцано и Монте Изола, точно където се простираха златистите „Плаващи кейове“ на Кристо през 2016 г. После проектът беше отложен за 2023 г., а накрая стана ясно, че се отлага за неопределено време и че Лоренцо Куин ще се фокусира върху други свои проекти, припомня изданието „Джорно“.
