На европейските фондови пазари търговията в сряда приключи с неподредено движение, основно поради конфликта в Иран и повишената доходност на държавните облигации, които оказаха влияние на инвеститорските настроения. Временен позитив дойде от решението на американското Министерство на финансите да увеличи обратно изкупуването на дългосрочни облигации, което доведе до понижение на доходността, съобщава DPA.
Основният индекс на еврозоната EuroStoxx 50 завърши с намаление от 0,37 процента до 6444,46 пункта, което е най-ниската стойност за деня.
Франкфуртският индекс DAX се сви с 0,14 на сто до 26 091,33 пункта, а индексът за средно капитализирани компании MDAX се понижи с 0,05 на сто до 31 822,47 пункта.
Извън еврозоната индексите бяха по-положителни. Британският FTSE 100 нарасна с 0,14 на сто до 10 743,35 пункта, а швейцарският SMI увеличи стойността си с 0,46 процента до 14 386,58 пункта.
На фондовата борса във Виена основният индекс ATX затвори с понижение от 0,74 на сто до 6592,91 пункта, а по-широкият индикатор ATX Prime падна с 0,72 на сто до 3245,27 пункта.
Пазарите показаха чувствителност спрямо измененията на облигационния пазар. Увеличението на обратно изкупуване на дългосрочен дълг от страна на американските власти доведе до видимо намаление на доходността при 30-годишните облигации. Предходния ден обаче внезапното покачване на доходността увеличи натиска над акциите.
Инвеститорите продължават да анализират рисковете от повишена инфлация, предизвикани от войната в Иран, растящата публична задлъжнялост и необходимостта от финансиране на големите технологични компании, които влагат значителни средства в AI инфраструктура.
Секторът на полупроводниците бе особено засегнат, като акциите на „Инфинеон“ (Infineon) загубиха 4 процента и бяха най-слабо представилите се в DAX. Според „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“ (LBBW) растящата доходност на облигации поставя под съмнение дали инвестициите в AI ще останат стабилни пред лицето на увеличаващите се разходи за финансиране.
Натискът върху сектора също е свързан с тревоги относно финансовото състояние на японската „Софтбанк“ (SoftBank), която, по сведения на медиите, планира нова емисия облигации за финансиране на амбициите си в AI.
Съюзът между „Гугъл“ (Google) и американската „Марвел Технолъджи“ (Marvell Technology) също опровергава напрежението в сектора, като акциите на „Марвел“ поскъпнаха, докато основният партньор на „Гугъл“ – „Броудком“ (Broadcom), понесе загуби.
Падает на германския технологичен сектор беше компенсиран до известна степен от САП (SAP), чиято стойност на акциите се увеличи с 1,9 на сто, достигайки най-високата си стойност от януари насам.
Положителните новини за успеха на персонализирана иРНК ваксина срещу меланом на „Модерна“ (Moderna) и „Мерк енд Ко“ (Merck & Co) подкрепиха акциите в фармацевтичния сектор. Във Франкфурт акциите на германската „Мерк“ (Merck KGaA), която не участва в клиничните изпитания, се повишиха с 1,2 на сто.
В Цюрих акциите на компании като „Рош“ (Roche) и „Новартис“ (Novartis) поскъпнаха с 1,6 и 1,1 процента, докато „Лонца“ (Lonza) добави 2,4 на сто.
Най-добре представилата се компания на SMI бе производителят на санитарни системи „Геберит“ (Geberit), чиито акции увеличиха стойността си с 7,4 на сто след силни отчетени резултати за първата половина на годината.
Швейцарските застрахователи обаче имаха растеж. Акциите на „Суис Ре“ (Swiss Re), „Цюрих Иншурънс“ (Zurich Insurance) и „Суис Лайф“ (Swiss Life) паднаха с между 0,9 и 1,4 на сто. Според анализатори, това е продиктувано от загубите заради горещите вълни и притеснения относно оценките на облигационните им портфейли.
Акциите на „Щрауман“ (Straumann) паднаха с 2,5 на сто, въпреки положителните тримесечни доклади, след съобщения, че главният изпълнителен директор Гийом Даниело ще напусне поста си през тази година.
В Лондон златодобивните компании се оказаха сред най-големите печеливши, благодарение на увеличаване на цените на златото. „Фреснильо“ (Fresnillo) и „Индевър Майнинг“ (Endeavour Mining) поскъпнаха с 7,8 и 7,5 на сто.
Акциите на „Л’Ореал“ (L’Oréal) увеличиха стойността си с 1,9 на сто след по-добрите от прогнози резултати на американския конкурент „Есте Лаудер“ (Estée Lauder). Акциите на „Карлсберг“ (Carlsberg) пък паднаха с 2,1 на сто, след като анализаторите от „Роял Банк ъв Канада“ (RBC) определиха отчетените резултати на датския производител за първата половина на годината като разочароващи.
В Цюрих акциите на „ДокМорис“ (DocMorris) поскъпнаха с 3,8 на сто, след като компанията увеличи целевите си диапазони за приходи и печалба. В Германия, конкурентните акции на „Редкеър Фармаси“ (Redcare Pharmacy) паднаха с 1,3 на сто.
На виенската фондова борса акциите на „Флугхафен Виен“ (Flughafen Wien) поскъпнаха с 4 на сто, което го направи най-добре представящият се в ATX Prime. Операторът на летището отчете увеличение на нетната печалба за половината на годината, благодарение на контрола на разходите и успешно представяне на международните му участия и повиши прогнозите си за годината.
Книжата на доставчика за авиационната индустрия Еф Ей Си Си (FACC) спаднаха с 4,5 на сто, въпреки увеличението на приходите и оперативната печалба, в допълнение към повишените годишни прогнози.
Акциите на „Щайер Мотърс“ (Steyr Motors) се увеличиха с 1,8 на сто, след като в началото на седмицата бяха загубили около една четвърт от стойността си заради предупреждение за по-слаба печалба.
Сред компаниите от ATX, О Ем Ви (OMV) водеше с ръст от 1,5 на сто, подкрепен от поскъпването на нефта. Акциите на „Райфайзен Банк Интернешънъл“ (Raiffeisen Bank International – RBI) и „Виена Иншурънс Груп“ (Vienna Insurance Group – VIG) губиха съответно 3,7 и 2,4 на сто.
Данните, обявени днес за инфлацията в еврозоната съвпаднаха с прогнозите и не оказаха значително влияние на пазарите. Инвеститорите очакват също и протокола от последната среща на Федералния резерв на САЩ, който би могъл да даде допълнителни индикации относно дискусиите за лихвената политика.
