Европейската комисия даде положителна оценка на България относно четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в резултат на което страната ни ще получи близо 1 млрд. евро. Това обяви вицепремиерът Атанас Пеканов на брифинг в сградата на Министерския съвет в София.
По думите му оценката на ЕК сочи, че страната ни е изпълнила 23 от общо 26 заложени цели и етапи, свързани с четвъртото плащане.
Пеканов заяви, че средствата ще са по сметката на Министерството на финансите до края на месец юли.
„Това е важна ключова стъпка за успех на плана, жизненоважна глътка въздух за бюджета на страната и ключова стъпка и за осигуряване и финализиране на всички тези инвестиции, които са важни за всички нас“, каза Пеканов.
По думите му днешният резултат показва, че когато има ясна политическа воля, добра координация и последователност България може да защитава своите интереси, като ключово за положителния резултат е било свършеното през последните няколко седмици по темите антикорупционна реформа и върховенство на закона.
Пеканов благодари на премиера Румен Радев за поетия и ясно заявен политически аганжимент, на министъра на правосъдието Николай Найденов и министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, както и на народните представители от „Прогресивна България“ и от всички други групи, гласували в полза на необходимите законодателни промени.
Пеканов посочи още, че България е получила от ЕК зелена светлина и за спиране на процедурите по задържане на пари, свързани с реформата за повишаването на отчетността и механизма за главния прокурор. В резултат на това страната ни ще получи още 150 млн. евро, който ще бъдат изплатени с петото плащане по ПВУ.
По отношение на трите неизпълнени мерки Пеканов заяви, че те са свързани със сферата на културата, реформата във ВиК сектора и интегрирания градски транспорт и единния билет, като правителството работи тези реформи да бъдат изпълнени.
Пеканов подчерта, че получаването на средствата по четвъртото плащане представлява свежа глътка въздух за бюджета на страната в критичен момент за публичните финанси.
„Трябва да призная, че за мен е непонятно как предишни ръководства в Министерството на финансите са позволили това безобразие да няма ликвидност, за да се разплаща на крайните бенефициенти, които в крайна сметка си вършат работата по Плана за възстановяване и устойчивост“, каза той, добавяйки, че средствата по четвъртото плащане ще осигурят ликвидност в Министерството на финансите, за да се разплатят разходите по вече извършените процеси.
Вицепремиерът заяви, че една от причините за увеличаване на тавана на дълга в условията на удължителен бюджет е именно за осигуряването на ликвидност в Министерството на финансите.
Атанас Пеканов обясни и какви проекти стоят зад този близо 1 млрд. евро.
„Това означава над 2000 STEM кабинета в цялата страна за българските ученици, които заслужават най-доброто, това означава модернизирани детски и oнкологични лечебни заведения, както и 23 специализирани центъра за лечение на инсулти. Това означава системата за помощ по въздух – седемте медицински хеликоптера. Това означава над 73 дома за възрастни в цялата страна, които да осигуряват по-достойни условия за живот и повече сигурност на най-възрастните членове на българското общество. Това означава и нови влакове, по-добра свързаност, по-добри инвестиции в развитието на регионите в България”, каза той.
Пеканов подчерта, че до 31 август тази година България трябва да изпълни и отчете мерките по петото и последно искане за плащане, което възлиза на близо 1,7 млрд. евро. Той заяви, че сроковете са изключително кратки и всеки ден има значение, поради което е организиран график, така че всяко едно министерство да знае ясно своята отговорност.
„България направи важна крачка напред. Сега трябва да завършим работата и аз съм уверен, че с нашите колеги това ще се случи успешно и ефективно. В крайна сметка хората няма да оценят плана за възстановяване по броя писма, които сме си разменили с Брюксел, а само по това да виждат ясни, конкретни резултати“, каза той.
И така, докато управляващите все повече застават срещу Брюксел и водят антиевропейска политика, европейските институции продължават да изпращат милиарди за български училища, болници, влакове, социални услуги и инфраструктура. Парадоксът е стар, но изглежда устойчив – колкото по-шумно някои политици демонстрират дистанция от Европа, толкова по-видимо страната разчита на европейската солидарност.
Затова и новият милиард евро идва като поредното напомняне за една неудобна истина: независимо от политическите послания и антиевропейски жестове на властта, Европа продължава да инвестира в България. Дори когато ние не изглеждаме особено влюбени в нея.
