Археолози от египетската мисия, работеща под египетския Върховен съвет по антиките, откриха нови части от храм, принадлежащ на Двадесет и шестата династия на Древен Египет, в района на Стария Касър в оазиса Бахария, обяви Министерството на туризма и културното наследство.
Изследователите са намерили останки от сграда, изградена от пясъчник, както и множество каменни блокове, на които са изписани имената и титлите на цар Псамтик Първи, смятан за инициатор на строителството на храма. Той е бил първият фараон на Двадесет и шестата династия, известна още като Саиска, тъй като столицата се е намирала в града Саис в западната делта на Нил.
Тези находки допълнително потвърждават значението на обекта както от историческа, така и от археологическа гледна точка, като подчертават ролята му като важен религиозен и административен ценър през различни исторически периоди. Те предоставят нови сведения за историята на оазиса и неговите връзки с древноегипетската цивилизация, коментира генералният секретар на съвета Хишам ал Лейти.
Сред основните открития е голямата зала на храма, с шестнадесет пясъчникови колони, както и свързани помещения и светилища. Изследователите са открили останки от релефни изображения и йероглифни текстове, съответстващи на имена на няколко древноегипетски божества, сред които невидимият творец Амон-Ра, Амунет и Хонсу.
Намери се и каменна плоча (стела), датираща от времето на цар Аменхотеп Втори от Двадесет и осма династия, която съдържа текстове, потвърдяващи връзките на оазиса Бахария с Египет в периода на Новото царство. Артефакти от времето на Рамзес Втори (Велики) показват, че местността е била религиозен център още преди Двадесет и шестата династия.
Предишни археологически сезони успяха да установят името на храма – „Иб-Сет“, което означава „Седалище на сърцето“, благодарение на метален печат, намерен вътре, каза ръководителят на Централната администрация за антиките на Кайро и Гиза Кутб Фаузи.
Други значими находки включват статуя на бога Тот, бронзова статуя на Озирис, бронзов амулет на бога Ра-Хорахти, както и глава на статуя на жрец или висш служител от оазиса Бахария, наред с светилище, принадлежащо на местния управител и жрец Па-ди-Иза – важна фигура от управлението на оазиса през Късния период.
Директорът на отдела за антиките в Бахария, Сабри Фараг, сподели, че са открити и доказателства за използването на обекта и през гръцкия и римския периоди, както и през IV и V век сл. Хр. Намерени са глинени плочки (остракони) с текстове на коптски и латински език, вани за производството на вино и масла, и складови помещения.
Старият Касър е сред най-значимите археологически места в оазиса Бахария, като през Късния период е бил столица на региона. Разположен на около 370 километра югозападно от Кайро, оазисът обхваща площ от около 2000 км. Освен с природните и археологическите си забележителности, той е известен и с добива на желязна руда, както и с производството на гуава, манго, фурми и маслини.
