Проблемите с енергийните ресурси и недостъпността на подходящи терени предизвикват преминаване на данъчни центрове в Европа от Западна част към Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В рамките на този процес България може да се утвърди като важен играч в секторите на данни и инфраструктура, ако съумее да използва своите конкурентни предимства, включващи наличието на ядрена енергия, хидроелектрически станции, свободни площи за строеж, благоприятен климат и ефективна данъчна система. Това се посочва в анализ на „ИУай“ (EY) за въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху енергетиката, информираха от компанията.
Към края на 2025 г. в Европа ще съществуват над 3000 действащи данъчни центрове, но те ще бъдат неравномерно разпределени. Германия, Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Ирландия заедно заемат около 55% от всички тези съоръжения в Европа. Градовете Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж и Дъблин доминират като основни хъбове. Общият инсталиран капацитет ще скочи от около 2 GW през 2020 г. до близо 4,6 GW в началото на 2025 г., представляващ над 60% от капацитета на данъчните центрове в Европа.
Въпреки това, европейската екосистема на данъчните центрове променя своя облик – традиционните хъбове са изправени пред ограничения, свързани с недостиг на земя и енергийни ресурси. Инвеститорите започват все по-често да се насочват към нови локации, които предлагат по-добри енергийни мрежи, налични терени, и по-ниски разходи. Тази тенденция е особено видима в центровете за данни, при които близостта до крайните потребители е по-малко значима, а икономичността става водещ фактор. Регионът на Централна Европа излиза на преден план като един от основните конкуренти, както е посочено в анализа.
Към края на 2025 г. в ЦИЕ ще се намират около 24% от всички данъчни центрове в Европа. Капацитетът в региона е основно концентриран в Полша, скандинавските страни, Турция, Чехия и Румъния, които заедно притежават около 63% от данъчните съоръжения в Централна Европа, според информацията от анализа.
Енергийният микс на региона вече включва около 65% надеждни нисковъглеродни източници, като възобновяеми, ядрени и хидроелектрически, което предоставя структурно предимство за растежа на енергоемките данъчни центрове.
Преместването на инвеститорите към ЦИЕ води до засилване на конкуренцията между страните. Всяка държава предлага свои уникални предимства за развитие на данъчни центрове.
Някои имат по-чист енергиен микс, докато други предлагат по-ниски оперативни разходи, благоприятен климат, който ограничава охлаждането, или големи свободни терени. В комбинация тези предимства правят региона все по-привлекателен за нови инвестиции в центрове за данни и ИИ инфраструктура, подчертават изследователите.
На фона на тези тенденции растат и очакванията за увеличаване на електрическото потребление от данъчните центрове.
С оглед на разширяващото се географско присъствие на данъчните центрове в Централна Европа, делът на потреблението им в националното търсене може да достигне между 2% и 14% до 2035 г., като най-високи проценти се очакват в скандинавските държави.
„Ако България има желание да привлече значими инвестиции в данъчни центрове и ИИ инфраструктура, трябва да се възползва от конкурентните си предимства, включително наличието на ядрени мощности, гъвкавите хидроелектрически източници, свободни земи, подходящ климат и благоприятна данъчна система“, казва Мартин Бочев, ръководител на „ИУай-Партенон България“ (EY-Parthenon Bulgaria).
Според него страната е естествена свръзка между мрежите на Централна Европа, Турция и Близкия Изток, което ѝ предоставя потенциал да се утвърди като регионален хъб за обмен и маршрутизиране на данни, извън традиционните северозападни пътища.
„Реализацията на мащабен проект от водещи международни инвеститори би имала последствия, отвъд конкретната инвестиция – би изпратила ясен сигнал на пазара за наличието на реален капацитет, предсказуема среда и способността на страната да осъществява сложни инфраструктурни проекти, което може да доведе до следваща вълна от инвестиции“, добавя той.
В момента данъчните центрове формират около 1,5% от глобалното електрическо потребление. Най-високата концентрация е в САЩ, където те представляват почти 4,5% от общото електрическо търсене, следвани от Обединеното кралство с около 2,5% и Европейския съюз с около 2,3%. В рамките на ЕС разпределението е неравномерно: Ирландия има около 22% от електрическото си потребление от данъчни центрове, докато Нидерландия, Германия и Франция отчитат около 5%, 4% и 2% съответно.
Според прогнозите в анализа данъчните центрове биха могли да формират около 7% от растежа на глобалното електрическо търсене за периода 2025-2030 г. и около 9%, ако погледнем по-дългосрочно в периода 2025-2035 г.
Съществуващите в края на 2025 г. в световен мащаб данъчни центрове са почти 12000, от които най-голям дял – около 45% – е концентриран в САЩ, а Европа заема 27%.
