Германският канцлер Фридрих Мерц приветства в петък в Берлин лидерите на трите балтийски държави – президентите на Литва и Латвия, Гитанас Науседа и Едгарс Ринкевичс, както и премиера на Естония, Кристен Михал. На срещата беше обсъдено как да се определи обща стратегия преди предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара, съобщиха агенциите ДПА, Ройтерс и телевизия „Евронюз“.
Водещата среща в Берлин, проведена в формата „Б3+1“, предшестваше официалното посещение на латвийския президент Ринкевичс в Талин по покана на неговия естонски колега Аларс Карис. На форума в Германия беше разгледан въпросът за възможното премахване на конституционната забрана за разполагане на ядрени оръжия в Литва.
На съвместната пресконференция в Берлин, по време на която присъстваха Науседа, Ринкевичс и Михал, мерките за НАТО предизвикаха коментар от страна на Мерц, който отхвърли критиките на президента Тръмп, който нарече разходите на европейските страни за отбрана „недостатъчни“, предадоха ДПА и Ройтерс.
В Берлин Мерц отбеляза, че Германия работи за удвояване на разходите за армията си в четиригодишен период. „Това е най-абсолютното усилие за укрепване на нашите отбранителни мощности. Няма за какво да се срамуваме в това отношение“, добави той, цитиран от ДПА.
Канцлерът изрази намерението си да подчертае тези усилия в Анкара пред Тръмп. „Всеки, който се запознае с фактите, трябва да признае, че страните от Европейския съюз са ангажирани да играят важна роля в защитата на НАТО“, заяви Мерц, лидер на консервативния блок ХДС и ХСС, цитиран от ДПА.
Агенцията припомня, че под натиск от Тръмп на миналогодишната среща на върха в Хага, както и предвид увеличаващата се заплаха от Русия, НАТО пое ангажимент да повиши разходите за отбрана от 2 на 3.5 процента от БВП до 2035 г., добавяйки 1.5 процента за свързваща инфраструктура.
Въпреки това, американският президент продължава да критикува европейските съюзници в своята социална платформа Трут Соушъл, припомня ДПА. „САЩ харчат много повече за НАТО, отколкото която и да е друга страна, без да получават подобаваща полза“, написа той, посочвайки, че САЩ изразходват 999 милиарда долара, докато Обединеното кралство, Франция, Италия и Полша разходват значително по-малко. Тръмп твърди, че подобна информация съвпада с данните, публикувани в доклад за разходите на алианса.
Германия планира да увеличи разходите за отбрана до 3.5% от БВП до 2029 г., което е шест години по-рано от зададения график, отбелязва ДПА. “Няма нищо срамно в декларацията на нашите разходи за отбрана“, подчерта Мерц в петък на форума „Б3+1“, цитиран от Ройтерс. „Сериозно се подготвяме на фона на руската заплаха“, добави той.
По-късно, на посещението на генералния секретар на НАТО, Марк Рюте потвърди активната и лидерска роля на Германия в Алианса, според ДПА.
Взаимодействието между Мерц и балтийските лидери
В навечерието на срещата на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли, канцлер Мерц и балтийните лидери се споразумяха да укрепят отбраната срещу Русия и да предоставят повече помощ за Украйна, отбелязва сайтът на „Евронюз“.
„Сигурността на балтийските страни е също и сигурността на Германия“, подчерта канцлерът Мерц в Берлин, докато посрещаше своите естонски, латвийски и литовски колеги. Той цитира мото от кметството на Вилнюс: „Сигурността на Литва е и наша сигурност. Защитата на Вилнюс е защитата на Берлин“. Цитатът произлиза от реч, произнесена при удряне на 45-а бригада на Бундесвера в Литва миналата година, според „Евронюз“.
Подготовката за срещата на НАТО в Анкара следващата седмица беше основна тема на дискусия в Берлин. На пресконференцията Мерц уточни, че Германия активно работи с Естония, Латвия и Литва и „този ангажимент ще продължи дълго след срещата на върха“. Той добави, че форумът „трябва да бъде успешен“ и да засили европейските аспекти на трансатлантическия алианс, а естонският премиер Михал заяви, че желаният резултат на срещата е ключов.
По време на форума, Германия, Литва, Латвия и Естония очертаха трите си основни приоритета, според „Евронюз“.
„Първо: миналата година на срещата в Хага бяхме съгласни, че 5% от разходите за отбрана ще бъдат увеличени, но важното е всичко това да се преобразува в реални възможности. Понякога е не достатъчно да имаме пари, нужно е и правилното оборудване, и адекватно въоръжение, а поведението на индустриите на всяка страна от НАТО също трябва да се засили“, каза латвийският президент Ринкевичс.
„Второ: е важно, независимо от всякакви дискусии, да покажем единство зад Член 5 на договора за НАТО, който обявява, че нападението срещу един от нас е нападение срещу всички“, акцентира Ринкевичс.
Той подчерта, че всяко нападение срещу балтийските държави би довело до „директен конфликт“ с НАТО. „Важно е да се запомни, че когато говорим за сигурността на един съюзник, всъщност говорим за сигурността на целия алианс“, добави той. Третият приоритет, дебатиран в Берлин, е осигуряване на стабилна подкрепа за Украйна. „Надявам се на единодушие по отношение на справяне с хибридната заплаха от Русия и Беларус“, добави той.
„Германия се учи от опита на своите балтийски съюзници. Те осъзнават, че изключително важно е да се защитават собствената свобода, сигурност и просперитет. Заплахата от Русия е реален риск; тя засяга източния фланг на НАТО“, заключи Мерц, цитиран от „Евронюз“.
Той добави, че руските сили са систематично нарушавали въздушното пространство на НАТО, провеждат хибридни атаки в кибер света и повреждат подводни кабели в Балтийско море.
„Москва пробва колко единен е НАТО. Ясно е какво е довело до руския ревизионизъм в Украйна през последните четири години“, коментира германският лидер, обяснявайки, че балтийските страни вече решително превишават установената цел от 3.5% за разходи за отбрана от предишната среща на верха на НАТО в Хага.
Латвийският президент Ринкевичс предупреди, че ако алиансът не постигне целите си, балтийските държави ще „платят цената“ при бъдеща руска атака. „Разходите за отбрана трябва да се възприемат и като средство за възпиране, и именно в това отношение е необходима спешна помощ“, подчерта той.
Естонският премиер Михал също обърна внимание на важността да се превърнат ангажиментите в конкретни способности. „Съгласихме се да увеличим разходите за отбрана, сега нека превърнем тези средства в реални способности. Естония вече инвестира над 5% от БВП в базова отбрана, а Полша и другите балтийски държави правят същото. Нужно е също така по-тясно сътрудничество в отбранителната индустрия и повече съвместни поръчки, за да запълним пропуските в ресурсите по-бързо“, заяви той.
Михал отбеляза, че сигурността на балтийските държави е „сигурността и на НАТО“, добавяйки, че регионът „по-добре познава своите съседи“ и „разбира заплахите“. Той подчерта, че Германия е „един от най-близките ни съюзници и ключов участник в нашата сигурност на Балтийско море“, акцентирайки на ролята на Германско-нидерландския корпус, който командва съвместните сухопътни сили в Естония и Латвия, и ангажимента на Германия в НАТО за въздушно патрулиране на Балтийско море.
Той добави, че ЕС трябва да „засили тези усилия“, чрез увеличаване на военната мобилност, отбранителната инфраструктура и стратегическите ресурси по източната граница на ЕС, което е от общ интерес за целия съюз.
Литовският президент Науседа определи постоянството на 45-а бронетанкова бригада от Германия като „укрепване на нашите отбранителни средства“.
„Ако питате литовците за германските войници в Вилнюс или другаде, мнозинството ще ги приветстват. Това е доказателство и символ на нашето приятелство“, посочи Науседа, добавяйки, че „Европа трябва да носи по-голяма отговорност за собствената си сигурност“, съобщава „Евронюз“.
Мерц също спомена процеса на присъединяване на Украйна към ЕС, подчертавайки идеята за „асоциирано членство“. „Това е предложение с много дълбок обхват, каквото не е имало за никоя друга страна кандидат досега. По този начин можем да приближим Украйна до Европейския съюз незабавно“, каза Мерц.
Канцлерът уточни, че такъв статус няма да замести пълното членство в ЕС, а ще бъде стъпка към него, признавайки, че присъединяването „ще отнеме известно време“.
Естонският министър-председател Михал акцентира на европейските стремежи на Украйна. „Справедливият и устойчив мир изисква ясна пътна карта към ЕС“, изтъкна той. „Украйна отдавна е готова“ и добави, че ЕС трябва да отвори входа за присъединяване на Киев. Това ще е не просто услугa за Украйна, а стратегическо и икономическо предимство за самия ЕС.
Ядрената политика на Литва
На пресконференцията в Берлин в петък Мерц заяви, че уважава намерението на Литва да търси ядренно възпиране, съобщи ДПА. „Преди всичко, това е политическо решение на Литва. Но то показва колко сериозно се възприема заплахата от Русия в тази страна и че тя е готова да защитава своята територия и съответно територията на НАТО“, подчерта германският канцлер.
„Ние не само че трябва да се въздържаме от критики, но и да уважаваме факта, че Литва е готова да предприеме нужните стъпки за защита“, добави Мерц.
Президентът Науседа потвърди намерението на страната да участва в ядрено възпиране, оповестявайки, че е предложил промяна на конституцията, която да отмени забраната за разполагане на ядрени средства. „Искаме да се присъединим към западната ядрена структура, за да можем да увеличим нашата сигурност пред Русия“, каза Науседа.
Според неофициални източници, в момента американски ядрени оръжия са разположени в пет страни от НАТО: Германия, Белгия, Нидерландия, Италия и Турция, подчертава ДПА. Освен това, Великобритания и Франция разполагат със собствени ядрени арсенали. За разлика от Литва, нито една от тези държави не има граници с Русия.
През март тази година, правителството на Финландия обяви, че планира да отмени дългосрочната забрана на ядрените оръжия на територията си. Финландският парламент взе решение в полза на отмяната през миналия месец.
Също така, Полша, друга страна от НАТО в Балтийско море, наскоро изрази интерес към участието в американската програма за „споделяне на ядрени оръжия“ и „проактивно възпиране“, предложена от френския президент Еманюел Макрон, отбелязва ЛСМ.
Латвия и Естония запазват по-предпазлива позиция относно евентуални двустранни ядрени споразумения, вярвайки, че условията на Северноатлантическия договор осигуряват достатъчна защита.
Сътрудничество между Латвия и Естония
Латвия и Естония сключиха споразумение за сътрудничество в стратегическите резерви, подписвайки меморандум по време на тридневното работно посещение на латвийския президент Ринкевичс. Форумът „Латвия – Естония: по-силни заедно“ се фокусира на отбраната, техно-иновациите и високотехнологичните индустрии, информира „Балтик таймс“.
Меморандумът, подписан от министрите на икономиката на двете страни, цели укрепване на координацията между Латвия и Естония в стратегическите резерви на страните в случай на извънредна ситуация.
„Подписаният меморандум е важен напредък за повишаване на нашата устойчивост в условия на криза. Тясното ни сътрудничество ще ни позволи да разчитаме един на друг при най-критичните мигове, и представлява инвестиция в сигурността и стабилността на икономиката ни“, коментира латвийският министър Валайнис.
На пресконференцията Ринкевичс отправи специално обръщение към Карис. „Ние преминахме през цели учения. Стремим се да защитим свободата, идентичността и езика си. Украйна е преживяла същите трудности. Знаем каква е цената да се бориш за страната си и за правото си да определяш бъдещето си. Такова настояване към всяка нация, за правото ѝ да съществува“, заяви латвийският президент.
„Латвия и Естония организират силен стълб, който поддържа източния фланг на НАТО и ЕС. Успяхме да се отделим от руската и беларуската енергийна инфраструктура. Продължаваме да работим, за да направим Балтийския регион по-безопасен, по-силен и конкурентоспособен“, заключи Ринкевичс.
