Пиер Кофин, режисьор на филмите за миньоните през последните почти двадесет години, изразява тревога за положителните отзиви, съобщава „Ню Йорк Таймс“.
Споделя, че след успеха на „Аз, проклетникът“, последвалите филми, макар и приети с ентусиазъм, често са били критикувани като „продукти“, а не истински кино произведения. „Може би имаше твърде много шаблонност“, отбелязва Кофин.
Сега, обаче, след получените похвали от критиците, той се чуди дали филмът ще успее да достигне касовите успехи на предшествениците си.
„Страхувам се, че ще се получи обратното, тъй като получаваме действительно позитивни отзиви“, допълва той.
„Миньони & чудовища“ е седмият филм в поредицата, започнала през 2010 г. Лентата е режисирана от Кофин, който също озвучава миньоните и е съ-директор на четири предишни филма.
Кофин, на 59 години и основна част от франчайза, не планирал да създава още един пълнометражен филм с миньоните, пише „Ню Йорк Таймс“. Но идеята на Крис Меледандри, изпълнителният директор на Illumination Entertainment, за сюжет с миньон, който иска да заснеме филм за чудовища, го заинтригува.
Той бързо се вдъхновява от концепцията и я поставя в контекста на ранния Холивуд, когато бурлеската е на мода.
Сюжетът проследява приключенията на миньон на име Джеймс, обсебен от разказването на истории. Докато неговите другари, говорещи на неясен език, търсят нов господар, Джеймс се стреми към артистичен успех. След завладяващо преследване, те се озовават в Холивуд и стават звезди, точно в момента, когато ерата на мълчаливото кино приключва.
Подобно на Дъглас Феърбанкс и Харолд Лойд, миньоните са засегнати от преминаването към звук. Филмът изобилства от препратки към старото холивудско кино, като „Казабланка“ и „Гражданинът Кейн“.
Въпреки това, успехът на „Миньони & чудовища“ и цялата поредица (повечето от филмите са генерирали над един милиард долара в боксофиса) е вдъхновил създателите де да търсят оригинален подход, вместо да следват утвърдените формули, каквито често се прилагат при продължения, коментира „Ню Йорк Таймс“.
„Открихме, че когато си на шестия или седмия филм, е разумно да намериш начини да изненадаш зрителите, иначе екипът може да се отегчи дори преди публиката“, счита Меледандри, продуцентът, който избра по-гъвкав подход и остави Кофин да се прояви като автор, а не като част от голям екип, което е стандарт в анимация.
Музиката в лентата също напомня за времето на ранния Холивуд, с мелодии, които наподобяват анимация от 30-те и 40-те години, вместо съвременни звуци. За разлика от предишните филми, в този не присъства нито една от оригиналните теми на „Аз, проклетникът“. На някои места пък филмът дори преминава в черно-бяло.
„Нито едно от тези решения не е очевиден комерсиален избор“, коментира Меледандри, но, „знаейки, че имаме публика, която обожава тези герои, се почувствахме уверени да подкрепим Пиер“.
Първоначалните рецензии са похвални, като критикът на „Ню Йорк Таймс“ Брандън Ю го описва като „най-добър в поредицата“ и отбелязва, че филмът е „изненадващо не циничен и оставя пространство за по-искрени шеги и креативност“.
„Час ЛИК“ на БТА е платформата за среща с водещите личности на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде следен на официалния сайт и в YouTube канала на БTA.
