В последните две седмици имаше две големи новини, свързани с президентските избори във Франция. Миналата седмица беше обявено, че първият тур на вота догодина ще бъде на 18 април, а вторият тур на 2 май, припомнят Франс прес, „Франс 24“ и „Фигаро“. Малко след втория тур официално Еманюел Макрон вече няма да бъде президент на Франция. Във френски медии дори се появиха точната дата и час на това събитие – 14 май 2027 г. в 10 часа.
Това беше първата голяма новина около предстоящия президентски вот. Вчера дойде и втората дългоочаквана голяма новина. Парижкият апелативен съд се произнесе по апелативното дело срещу крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, нейни съпартийци и крайнодясната партия „Национален сбор“ за злоупотреби с европейски средства. На първа инстанция на 31 март 2025 г. Марин Льо Пен беше осъдена на 4 години, от които 2 ефективни и 2 условни и на 5 години забрана за кандидатирате и заемане на изборна длъжност. Съдът й наложи и глоба от 100 000 евро. Марин Льо Пен веднага обжалва присъдата и така се стигна до вчерашното съдебно решение на апелативна инстанция. Льо Пен, която казва, че е невинна и че процесът срещу нея е политически, вчера беше осъдена от апелативния съд на 3 години, от които 2 условно и една с носене на електронна гривна. Тя получи и глоба от 100 000 евро. Съдът намали забраната срещу нея да се кандидатира на изборна длъжност от 5 години на общо 45 месеца, от които 30 условно и само 15 месеца ефективна забрана. Тъй като тази забрана влиза в сила още при произнасянето на съдебното решение на първа инстанция, това означава, че ефективната й част вече е била изпълнена и пътят на Марин Льо Пен към президентския вот е разчистен, отбелязаха веднага френски медии и световните агенции, като Асошиейтед прес, Ройтерс и ДПА. Проблемът възникна от решението да се наложи на крайнодясната лидерка едногодишно носене на електронна гривна. Седмица преди това съдебно решение самата Марин Льо Пен заяви в интервюта за Бе Еф Ем Те Ве и за Ел Се И, че не би водила кандидатпрезидентска кампания с електронна гривна, защото един кандидат за президент трябва да бъде свободен в действията си, а електронната гривна възпрепятства тази свобода. Така вчера имаше няколкочасов съспенс какво решение ще вземе тя относно предстоящите президентски избори.
В крайна сметка в интервю за телевизия Те Еф 1 снощи Льо Пен разсея всички съмнения и заяви, че тя ще е кандидатът на „Национален сбор“ за президент за изборите догодина и че кандидатпрезидентската й кампания стартира веднага. Льо Пен подчерта, че продължава да се смята за невинна по делото за неправомерно използване на европейски средства и припомни, че други видни политици, като крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон и бившият премиер центрист Франсоа Байру също са били обвинявани в подобно нещо, но в крайна сметка са се отървали без присъди, което показва, че не става дума за някаква незаконна практика.
Марин Льо Пен подчерта, че сега след като пътят й към изборите е бил разчистен, французите ще отсъдят чрез вота си догодина дали я смятат за виновна или невинна. Крайнодясната лидерка заяви, че ще обжалва вчерашното апелативно решение на по-висша инстанция – пред Касационния съд и докато тече този процес, тя няма да носи електронна гривна. Льо Пен изрази увереност, че Касационният съд ще я оневини, след като две различни съдебни инстанции са допуснали грешка спрямо нея, признавайки вината й.
Запитана дали решението й да се яви на изборите няма да породи разочарование у младия официален лидер на „Национален сбор“ Жордан Бардела, който е смятан за неин приемник и който беше сочен за неин заместник в кандидатпрезидентската надпревара, в случай че съдът й беше попречил да се кандидатира, Льо Пен изтъкна, че „Национален сбор“ няма нищо общо с останалите партии. Това означава, че в партийните редици никой не изпитва разочарование от това, че е лишен от възможността да се кандидатира за президент, защото „Национален сбор“ работи за доброто на Франция и тази висша кауза е водеща за всички партийни членове и стои над такива общочовешки чувства като разочарованието, разясни крайнодясната лидерка.
За Жордан Бардела Марин Льо Пен се изказа особено ласкаво и припомни, че двамата сформират един много добър тандем, в който има единомислие и хармония. Льо Пен подчерта, че ако бъде избрана за президент, то Бардела ще бъде премиер на Франция.
Що се касае до Франция тя я обрисува като гигант, окован във вериги, който трябва да бъде освободен и подчерта, че това ще бъде нейната мисия на кандидат за президент.
След това интервю нещата в кандидатпрезидентския пейзаж във Франция придобиха по-голяма яснота.
В дясното пространство, освен Льо Пен, кандидат е консерваторът и бивш вътрешен министър Брюно Рьотайо от „Републиканците“. В лявото пространство се откроява кандидатурата на радикално левия лидер Жан-Люк Меланшон, докато по-традиционно левите партии все още не могат да се обединят около един кандидат. Неотдавна заявка да бъде кандидат обединител на левите даде Сеголен Роаял, бивша житейска партньорка на бившия президент на Франция, левоцентриста Франсоа Оланд. В радиоинтервю Роаял, която е била министър на екологията, а сега е ръководител на асоциацията „Франция-Алжир“, заяви, че в последно време много хора й задават въпроса дали ще се кандидатира за президент. „Ако мога да бъда полезна, аз съм на разположение“, подчерта тя и допълни, че провежда консултации в тази насока с приятели, обобщава „Фигаро“. Френски медии припомнят, че Роаял в последните години на политическа криза във Франция често е изразявала готовност да бъде кандидат на левицата за отговорен пост, като например този на френски премиер.
Преди два дни Меланшон пък заяви, че няма никакво съмнение, че зад неговата кандидатура ще застанат френските комунисти и еколозите. С тази подкрепа той ще успее да достигне до втория тур на президентския вот и там да победи кандидата на „Национален сбор“. Пред „Франс 3“ Меланшон увери: „Ако си мислите, че ако стигна до втория тур, ще бъда победен от Жордан Бардела или от Марин Льо Пен, то значи не познавате Франция. Нашата страна не е расистка, не е супремасистка, не е ислямофобска“.
Във френския политически център вече има двама кандидати за президент – кметът на Хавър и бивш премиер Едуар Филип и бившият френски премиер Габриел Атал, чието правителство просъществува само девет месеца. Преди две години Атал беше най-младият премиер на Франция, а сега се надява да стане най-младият френски президент. В допълнение 37-годишният Атал не крие хомосексуалната си ориентация и казва, че Франция е готова да бъде оглавявана от президент хомосексуалист. Тук въпросът е зад чия кандидатура би застанал Макрон и дали подобна подкрепа ще е от полза за кандидата центрист или пък ще му навреди. Анализатори припомнят, че още през миналата година между Атал и Макрон възникнаха разногласия. В даден момент Атал, който е генерален секретар на партията на Макрон „Ренесанс“, дори призна, че не разбира някои от решенията на Макрон, отбелязва Франс прес.
Преди четири дни Нобеловият лауреат за икономика за 2025 г., френският икономист Филип Агион, който винаги е бил поддръжник на макронизма, се изказа ласкаво за премиера Себастиен Льокорню, намеквайки, че той е най-подходящ кандидат за президент от редиците на центристите, припомня „Фигаро“. Агион подчерта, че вижда у Льокорню един истински президент на републиката, който има голистка визия, способна да обедини страната не само в един социален диалог, но и в процеса на осъществяване на технологичен скок и на революция на изкуствения интелект. Засега обаче Льокорню остава в сянката на Макрон и в ролята на премиер, способен да устоява на превратностите на съдбата. Преди броени дни правителството му оцеля при пореден вот на недоверие. Само в началото на настоящата година кабинетът на Льокорню оцеля при осем последователни вота на недоверие.
Пак преди броени дни пред френското издание „Ле-з-еко“ ръководителката на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че обмисля да играе роля във френската кандидатпрезидентска кампания. Тя не поясни за каква роля става дума, но обясни, че не смята да се кандидатира лично за президент, а иска да оформи кандидатпрезидентския дебат и да направи така, че гласът на Европа да се чуе в него. Лагард намекна, че ако започне да играе подобна роля в кампанията, то тя ще се оттегли от настоящия си пост.
И докато във френски медии се говори за по-видните кандидати за президент, то на хоризонта се появи неочакван и непознат кандидат, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве. Това е 20-годишният Маноло Млекюз от Монтрьой. В интервю за сатиричното предаване „Големите усти“ по френската медия Ер Ем Се Маноло заяви неотдавна, че мечтае да стане президент, но в една страна, в която премиерът има по-големи правомощия да управлява, а президентът е само церемониална фигура. За целта той предлага да се внесат промени във френската конституция и да се разширят правомощията на министър-председателя, който да дефинира политиката на страната. Маноло е напълно убеден, че неговата идея ще получи подкрепа и вече обикаля с микробус из страната, за да я представи. Целта на тази обиколка е и да събере подкрепата на 500 политици, за да може да се кандидатира за президент и ако бъде избран, да инициира процес на промяна на конституцията. В отговор на въпрос дали не е прекалено млад за кандидат за президент, Маноло изтъква, че неговият ръководен принцип са думите на френския футболен национал Килиан Мбапе, че възрастта няма значение.
Маноло разказва, че се е захванал с политика още от 16-годишна възраст. Първоначално е бил част от социалистите, после е бил привлечен от идеите на радикалната левица, която в крайна сметка го е разочаровала. Сега казва, че „играе само за себе си“ и дори е основал своя собствена партия, наречена „Траектория“, което е заимствано от заглавие на песен на рапъра Непал.
Маноло, който се откроява с рижата си чуплива коса, със светлите си очи и с многото пръстени, които носи, е студент по история, припомня „Се Нюз“. Той признава, че ако кандидатпрезидентската му кампания не успее, той ще се откаже от политиката.
Още международни новини – четете тук
