Съответната парламентарна Комисия по регионална политика, благоустройство и местно управление прие проектозакона за държавния бюджет за 2026 г. на първо четене. 14 депутати гласуваха „за“, 8 бяха „против“, а въздържали се нямаше.
Жени Начева, директор на Дирекция „Финанси на общините“ в Министерството на финансите, представи ключовите параметри и цели на проектозакона. Тя подчерта, че фискалната рамка отразява съществуващи макроикономически несъответствия и добави, че се търси баланс между въвеждането на краткосрочни мерки през 2026 г. и поддържане на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Начева посочи, че проектобюджетът е в съответствие с препоръките на Европейската комисия за действия по прекомерен бюджетен дефицит, с цел стабилизиране на публичните финанси в средносрочен план. В доклада на ЕК за България се отбелязва, че разходите нарастват последователно без подходящи компенсаторни мерки, което води до потенциални трудности в изпълнението на ангажиментите по средносрочния фискално-структурен план, обясни Начева.
Тя очерта планираните реформи за общинската инвестиционна програма и Приложение 3 за 2026 г. Начева информира, че за изпълнението ѝ през 2026 г. са предвидени общо 1,108 милиарда евро. Тези средства са разпределени в три основни категории – 48 милиона евро одобрени за разплащане през 2025 г. от Българската банка за развитие (ББР), които трябва да бъдат върнати, 460,2 милиона евро одобрен ресурс за разплащане през удължителния закон, и допълнителни 600 милиона евро, които са планирани в централния бюджет и ще бъдат предоставени според акт на Министерския съвет, както беше правено през 2024 г. и 2025 г., поясни Начева.
Тя предложи отпадане на Приложение 3 в досегашния му вид от проекта на Закона за бюджета и установяване на проектите за плащане с акт на Министерския съвет по предложение на регионалния министър.
Заради мащабността на програмата Начева подчерта, че разплащанията няма как да приключат в рамките на една година и ще продължат в средносрочен план. Според нашата оценка, това няма как да се случи еднократно през 2026 г. и ще се нуждае от допълнително време в 2027 и даже 2028 г., имайки предвид обхвата на проектите, коментира тя. Относно текущото състояние, тя уточни, че разплатените средства по общинската инвестиционна програма надхвърлят 1 милиард евро, докато общата остатъчна стойност на всички проекти е над 4 милиарда евро.
Начева заяви, че Министерството на финансите работи заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да идентифицира проекти, които могат да бъдат финансирани от европейски програми, което ще спести национални ресурси. Работим по идентификация на проекти, които могат да се осъществят с европейски средства и за тях няма да има финансиране от средства по Приложение 3, каза Начева.
Тя съобщи, че предлага спиране на практиката по финансиране през ББР и средствата да преминават директно през бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не смятаме, че продължаването на финансирането през ББР е ефективно, защото процедурата се забавя и условията за плащане са различни, подчерта Начева, добавяйки, че плащанията през ББР отразяват както начисления, така и касова основа за определяне на дефицита по бюджета. Тя също така отбеляза, че плащанията чрез ББР създават дългове за лихви и други разходи, които трябва да се покрият. Ние смятаме, че не трябва да се увеличава цената на ресурсите, затова предлагаме плащанията да са през държавния бюджет, заяви Начева.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков обяви основните параметри на бюджета на министерството за 2026 година, включително приходите, разходите и техните разпределения. Приходите се очакват да достигнат 722 062 300 евро, което е ръст от 123 474 000 евро в сравнение с 2025 г., според Шишков. Разходите са в размер на 1 058 603 600 евро, а трансферите – 355 039 600 евро, вкл. 18 498 300 евро за програми за трансгранично сътрудничество, добави той.
Министър Шишков сподели, че основната част от приходите произтичат от държавни такси – общо 719 138 200 евро. Приходите от винетки са 203 223 200 евро, което е увеличено с 44 521 800 евро спрямо миналата година. Приходите от тол такси възлизат на 375 199 400 евро, или с 11 438 200 евро повече от 2025 г. Останалите приходи са от пътни такси – 58 246 400 евро и кадастрални услуги – 12 782 300 евро.
Разходите на Министерството са планирани в 3 основни области и 7 бюджетни програми: за централна администрация – 69 575 500 евро, за Дирекцията по национален строителен контрол – 9 590 300 евро, за Агенцията по геодезия, картография и кадастър – 16 864 300 евро, за Агенцията „Пътна инфраструктура“ – 962 573 500 евро.
Министър Шишков съобщи, че за поддържане на пътищата от средствата за АПИ са предвидени 450 193 100 евро. За основни ремонти и изграждане на съоръжения, свързани с процедурата за отчуждаване, са предвидени 318 392 400 евро.
Средствата за подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода са определени на 15 853 600 евро, за геозащита – 5 546 300 евро, за капиталови трансфери към общините – 17 438 900 евро, за изготвяне на общи устройствени планове – 690 000 евро, за кадастрални и геодезически дейности – 4 336 600 евро, а за обследване на конструкции и управление на незаконни строежи – 594 100 евро.
Министърът информира, че за текущ ремонт и поддържане са разпределени 19 500 000 евро, а за капиталови разходи – 25 564 954 евро, за участъци от автомагистралите „Хемус“, Русе – Велико Търново, „Струма“ – лот 3.2, модернизация на пътя Видин – Ботевград и мост над река Дунав.
По общинската програма за 2026 г. са предвидени средства в размер на 600 000 000 евро по централния бюджет и до 460 000 000 евро чрез ББР, при условия определени от Министерския съвет, каза Шишков.
Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините, изрази „умерено удовлетворение“ от параметрите на бюджета, като отчита трудната финансова ситуация и процедурата по свръхдефицит. Сдружението приветства осигурените 600 милиона евро за общинската програма чрез централния бюджет, а не през ББР. Георгиева подчерта, че сдружението следи всички 264 общини и е запознато с детайлите на 3469-те проекти. НСОРБ настоява за корекции в текста на проектобюджета, за да се осигури изпълнението на вече започнати проекти, добави Георгиева.
Стела Николова от ПГ на „Демократична България“ изказа тревога по отношение на Общинската инвестиционна програма и сектора на образованието, като твърди, че държавата не подкрепя общините. Тя отбеляза, че през 2025 г. имаше прозрачност и публичен списък на проектите, докато сега липсва подобна предвидимост. Николова добави, че общините не получават планираните средства, въпреки започнатите процедури, а някои даже имат запори. Тя изрази загриженост относно недостатъчното финансиране за нови училища, което възпрепятства едносменния режим на обучение, казвайки, че всички партии обещават тази стратегическа цел, но няма такова посочване в бюджета. Тя подчерта необходимостта от ясни критерии за разплащане на общинските проекти и редовно актуализиране на информацията на сайта на МРРБ.
Заместник-председателят на Комисията Георги Чакъров от ПГ на „Прогресивна България“ отхвърли твърдението, че държавата пренебрегва общините. Той напомни, че първоначалните договори предвиждали плащания в едномесечен срок, но общините са чакали години. Чакъров каза, че сегашният кабинет осигурява значителни финансови средства.
Министър Шишков подчерта, че в миналото плащанията на общини са били селективни. Някои общини от 2024 г. не са получили плащания, а други от 2025 г. са били удовлетворени, отбеляза Шишков. Той добави, че информацията на сайта на МРРБ постоянно се обновява, включително основната стойност на договорените средства за всяка община.
Теменужка Петкова от ПГ на ГЕРБ-СДС изложи аргументите на групата, които посочват, че те няма да подкрепят проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Тя акцентира, че предложената рамка нарушава законовия лимит за бюджетен дефицит, като посочи, че внасянето на законопроект за бюджета става в противоречие на Закона за публичните финанси. Тя напомни, че дефицитът не може да е над 3 % от БВП, освен при извънредни обстоятелства, но в случая той е планиран на 5,7 %. Петкова предупреждава, че това създава правни несигурности.
По отношение на Приложение 3, Петкова заяви, че упоменатите 1,108 милиарда евро всъщност вече са изразходвани предварително за стари разплащания и остатъци от предходни години, преминали през ББР. Тя също така изрази недоверие относно условностите на новите 600 милиона евро, които зависят от спазването на общото бюджетно салдо.
Mилена Недева от ПГ на „Прогресивна България“ изрази положително становище относно финансовата рамка за общините. Тя се радва на предложената промяна за изплащане на средствата по инвестиционните проекти от Министерството на регионалното развитие, а не от ББР, обяснявайки, че старата схема е усложнявала процеса с двойна документация.
Тансер Бейти от ПГ на ДПС отбеляза редица недостатъци в закона, като липсата на структурни реформи, високия дефицит и неясни мерки, но заяви, че парламентарната група ще подкрепи законопроекта на първо четене, изтъквайки необходимостта от работещ бюджет. Той акцентира на нуждата от обективни и прозрачни критерии за разпределение на ресурсите за ВиК инфраструктура и благоустройство.
Коста Стоянов от ПГ на „Възраждане“ подкрепи исканията на общините относно Приложение 3 и заяви, че парламентарната група може да ги представи между първо и второ четене. Той изрази надежда, че при преминаването на програмата изцяло към МРРБ ще се повиши прозрачността и ще се избегнат сигнали от общини за субективно разпределение на ресурсите.
