Парламентът прие на първо четене проектобюджетите на ДОО и НЗОК за 2026 г.

Парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. със 131 гласа „за“, 70 „против“ и без „въздържал се“.

Подкрепиха го „Прогресивна България“ и ДПС, против гласуваха от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.

Според проекта на бюджет на ДОО през 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, като тези разходи са със 1,179 млрд. евро повече за пенсии спрямо 2025 г.

Средният брой на пенсионерите за тази година се очаква да нарасне до около 2 070 700 души.

Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО за 2026 г. е 15,265 млрд. евро, в т. ч. получени трансфери от централния бюджет в размер на 6,745 млрд. евро за покриване на недостига.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 август 2026 г. става 620,20 евро, колкото е и размерът на минималната работна заплата за 2026 година. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени се повишава на 2300 евро. Предвижда се още и увеличение на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.

Предвиденото повишаване на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август беше акцент в дискусията на първо четене по проектобюджета на ДОО за 2026 г. От опозицията критикуваха планираната мярка държавните служители да си плащат личните осигурителни вноски, както и липсата на увеличение на обезщетенията за майчинство и за безработица.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова каза, че най-важният ефект от проекта на бюджета е, че той гарантира в пълен обхват социалните права на хората и осигурява средства за редовно изплащане на всички социално-осигурителни плащания – пенсии, болнични, обезщетения за майчинство и за безработица. Тя посочи, че Министерството на труда и социалната политика би искало да има по-ускорено развитие на някои от политиките по разходите, например по отношение на майките и безработните лица, но това за тази година са финансовите възможности на бюджета.

Ако искаме веднага да увеличим пенсиите под линията на бедност, означава, че веднага трябва да вдигаме данъци. Никой в тази зала в мое ляво (дясната част на залата – б.а.) не е съгласен на такова движение и ние не сме заявявали, че ще вдигаме данъци. Ние изпълняваме закона и актуализираме минималните осигурителни прагове, за да достигнат в повечето случаи нивото на минималната работна заплата, обясни министър Ефремова. Никакво тежко затруднение за работещите и за бизнеса няма да има с това движение, допълни тя.

Депутатите намалиха срока за предложения по проектобюджета между първо и второ четене на пет дни.

Парламентът прие на първо четене и законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. със 131 гласа „за“, 58 „против“ и един „въздържал се“. Подкрепиха го „Прогресивна България“ и ДПС, а против гласуваха от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. Един депутат от ГЕРБ-СДС гласува „въздържал се“.

Проектът предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Заложено е здравноосигурителните приходи да са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Разходите според законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо бюджета на НЗОК за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%.

Предвижда се приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8% в съотношение 60:40, с изключение на държавните служители, за които съотношението е 80:20 работодател – служител.

За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична медицинска помощ – 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична медицинска помощ – 345,6 млн. евро.

По време на дебата от опозицията заявиха, че няма реформи в проектобюджета на НЗОК, а управляващите отговориха, че проблемите са наследени и промени ще има.