Държавният архив в Търговище представи спомени, документи и изображения, отразяващи последствията от наводнението в Ески Джумая (днес Търговище) на 6 юли 1914 г. На 10 юли е обявен Ден на отворените врати. Инициативата е част от празничните събития по случай 75-годишнината на Държавните архиви в България, сподели директорът Диана Петрова пред репортер на БТА.
Наводнението през 1914 г. е унищожило две трети от Ески Джумая. Обществената сграда е разрушена, а значителна част от архивните документи е била наводнена или загубена, разказа Петрова.
Спомен от Драгомир Трухчев, съхранен в архива, разкрива не само мащабите на трагедията за местното население, но и това как с времето колективната памет избледнява, превръщайки спомените в „размити“ наративи.
„Стотици години минаха, откакто река Враня наводни Ески Джумая, причинявайки огромни щети, както материални, така и човешки. В пресата се говореше за това бедствие, но с времето съвременниците, които бяха свидетели, почти изчезнаха, а младите, останали тук, знаят само смътни разкази от възрастни роднини. Затова е важно да се информира новото поколение за това трагично събитие…“, пише Трухчев.
Наводнението остава в историята като едно от най-разрушителните природни явления, удряли града. Река Врана значително приижда и за кратко време излиза от коритото си, заливайки града с вълни, високи на места с метри. Природната стихия унищожава всичко по пътя си. Десетки домове, работилници, градини и стопански сгради са пострадали. Вестниците упоменаваха за удавени хора и животни, а градът остава покрит с вода и тиня, като възстановяването започва бавно.
Друг спомен разказва за отнесена къща. „Всички бяхме там… Старците настояваха: „Толкова вода не сме виждали“. Дядо спомена: „Баща ми е чувал от прадядо си, че водата е достигала до техния праг.“ А те били на 10 метра от реката. Изведнъж чухме силен трясък. Отпред се вдигна облак прах, през който нищо не се виждаше. След като къщата изчезна, видяхме само на няколко греди, плаващи по водата. Всички бяхме уплашени, че никой не беше вътре. Стопаните бяха на гости няколко дни преди това…“, разказва учителят Черню Ненков Чендов.
Специалистите от архива съхраняват ценни документи, които показват, че след катастрофата започват нови записки – протоколната книга с дата 9 юли 1914 г., а заповедната – от 7 юли 1914 г.
На 9 август 1914 г. Общинският съвет взема решение да се съставят нови данъчни и семейни регистри, за което се наемат допълнителни служители, казва Дияна Петрова пред репортер на БТА.
Съгласно документите, първото нареждане задължава „собствениците на хотели, кръчми и заведения да предлагат само преварена вода на клиентите“. Това е в интерес на общественото здраве и превенция на епидемии.
На 14 юли 1914 г. е назначена комисия за оценка на щетите от наводнението. Забраняват се всякакви ремонти на полусрутени сгради. Нови постройки са разрешени само с разрешение и на разстояние от 30 метра от коритото на реката.
Интересно е, че жителите не могат да събират отнети от наводнението вещи, скъпоценности или пари, нито да изхвърлят мокри храни и тиня по улиците. За да подобрят връзките между различни квартали, Общинският съвет решава да построи четири временни дървени моста и да поправи водопровода с помощта на наемни работници и военни.
Директорът на архива сподели, че на 22 юли 1914 г. е създаден „особен благотворителен комитет“ за събиране и разпределение на помощи за гражданите, пострадали от наводнението на 6 юли 1914 г. Помощи постъпват от града, селата и цялата страна – тогава Царство България.
На същото заседание Общинският съвет взема важно решение да заеме 500 000 лв. за срок от 50 години, с гаранция от общинските приходи. “Сумата взета на заем се предназначава само за водоснабдяване с чиста питейна вода, строителство на нова скотобойна, мостове и ремонти на общинската сграда и непълната гимназия”, съобщават документите.
На 9 август 1914 г. е формирана още една комисия, която да определи цените на основните стоки, поради появилата се спекула след наводнението и обстановката в Европа, свързана с началото на Първата световна война, обяснява специалистът.
По време на заседание на Общинския съвет на 18 декември 1914 г. отново се разглеждат въпроси, свързани с възстановяването след наводнението. Общинският съвет взема решение за кредит от Българската земеделска банка в размер на 200 000 лѝва за 25 години, предназначен за строителство и ремонт на съборените и повредени сгради от наводнението: градски дом, постройки към гимназията, училищни сгради и нова скотобойна.
Тази необходимост от нов заем произтича от отказа на Българската народна банка да предостави поискания от градската община кредит от 500 000 лв. за справяне с последствията от наводнението, отбелязват от културната институция.
„Час ЛИК“ на БТА е пространство за срещи с личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в нашата интернет страница и в YouTube канала на БТА.
