Виждам възмущението на много хора, справедливо оценяващи международното поведение на Румен Радев като противоречащо на основни национални интереси на България. Отсъствието от работата на „Коалицията на желаещите“ в Париж, отсъствието от т.нар. „антиракетна коалиция“ – под претекст, че „въпросите, свързани с колективната сигурност на България, се решават в рамките на НАТО и Европейския съюз“… Това е казано на основата на пълното отсъствие на България от дебатите и решенията на индустриалния форум и другите инициативи на срещата на НАТО в Анкара. Това Радев квалифицира като „активно присъствие“…
В едно съм съгласен – при всеки подобен повод трябва да се бие камбаната – опасност за българския национален интерес! Публично, шумно, непрекъснато! Но без изненада и – още повече – без покруса. Радев бе избран за да изтегли България от партньорските формати за сигурност на Европа и атлантическата общност. Неговата роля е дефинирана като цел още през 2016 г., но особено днес, когато раполага с цялата изпълнителна власт: превръщане на България в „ничия зема“ – в „сива зона“ по линията на разделение между европейската и атлантическата отбранителна общност, и силите на авторитарната коалиция на Изток. Това е първата цел – неутрализация на България.
Политическите кръгове около Радев пропагандират неутрализация още от 90-те години, когато се бориха срещу членството на България в НАТО. След това бяха принудени да плащат данък в празни думи на атлантическата принадлежност на страната ни, но да саботират всяко действие, което може да доведе до нейната истинска интеграция в атлантическата общност – нови политики, ново оръжие, нови концепции за национална и регионална сигурност.
Избирането на Радев за премиер е по волята на 1.5 млн. българи – по каквито и да е причини. Затова днес тези, които се провалиха в „неутрализма“ си през 90-те години празнуват и ще празнуват победа след победа – Радев ще им ги осигури. Неутрализацията на България като сив блок „антиматерия“ на периферията на европейската сигурност е първата цел, зададена като стратегическа задача на „стратега Радев“. Втората цел ще дойде естествено малко по-късно – откъсване на България от европейската сигурност и атлантическата общност и вкарването й обратно в евразийската кошара, ако тази кошара все още съществува в що годе приличен вид дотогава. Има само един начин да предотвратим това – ежедневно да градим мощна гражданска и политическа опозиция на неоевразийския преврат в бъгарската политика.
Ние си го избрахме – ние ще трябва да го търпим. От нас зависи колко дълго и с какви поражения върху националния ни интерес и националното ни достойнство. За нас работи фактът, че поредния „сламен човек“, поставен на власт в София прави ежедневно гаф след гаф. Нито ден без гаф! Но не очаквайте да си отиде в резултат на тази тежка поредица от гафове – някой трябва да го изпрати до вратата… Няма кой друг – освен нас самите.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
