През следващата година може да се окаже, че половината от държавите от ЕС са с над 3% бюджетен дефицит. Това заяви пред БНР Румен Гълъбинов, бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор.
„България не е прецедент. Ние сме с още 10 държави – общо 11, които сме в такава ситуация на над 3% дефицит. Това, което следва за нас, е, че ние трябва да представим план от мерки до 15 октомври, с които да убедим ЕК и ЕЦБ, че в рамките на следващите 3 години ще свалим дефицита под 3%. А на всеки 6 месеца ще трябва да докладваме успехи, да докладваме нещо, което е свършило работа – първото ще бъде през април догодина, а второто – през октомври догодина“, обясни той.
Според него този процес е здравословен, защото ще имаме непрекъснато коректив.
„Очевидно, че сега заради процедурата по свръхдефицит коректив ще ни бъде и ЕК, и еврогрупата, и ЕЦБ“.
Гълъбинов бе категоричен обаче, че правителството трябва да съблюдава не само дефицита, но също и дълга и инфлацията:
„Взаимовръзката между тези 3 макроикономически показателя е фундаментална за промяна на посоката. В повечето случаи те се движат в една и съща посока. Сега, когато сме в ситуация на висок бюджетен дефицит, очевидно е, че ще трябва да го финансираме и с по-висок лимит на нов дълг, а вероятно това ще доведе до проблеми с намаляването на инфлацията, т.е. трудно ще намалим инфлацията. И обратното – когато влезем в ситуация на спадащ бюджетен дефицит, тогава ще са ни необходими по-малко нови заеми и имаме по-голям шанс да свалим инфлацията. Тогава се оформят и посоките – накъде трябва да работи правителството“.
За експерта първата належаща мярка е фискална консолидация, т.е. оптимизация на разходите:
„Правителството трябва да си защити политиката не само с бюджета за 2026 г., но и със следващите бюджети – за 2027-а, 2028-а, 2029-та – до 2030 г., защото до 2029 г. трябва да свали дефицита. Трябва да си защити политиките на съкращения, на оптимизация на разходите, на преструктуриране на разходите, което съставлява тази фискална консолидация. Това е първото основно нещо“.
Второто нещо е, че ние трябва да искаме повече да привличаме инвестиции, подчерта Гълъбинов.
„Не е добре да пропускаме инвестиции. Не е добре да отлагаме инвестиции“, каза той, визирайки „Райнметал“. Според него с този казус трябва да внимаваме.
„Не е хубаво да позволяваме инвеститори, които са били в България, да излязат от страната. Най-много трябва да работим за това да дойдат нови инвеститори“.
Третата мярка е сивата икономика, отбеляза Румен Гълъбинов и изказа мнение, че там страната ни има голям резерв.
„Тя е 1/3 от нашата икономика. Ако там посвием нещата наполовина, ще напълним от другата страна бюджета с приходи, пропуснати от неплатено ДДС например, от неплатени осигурителни вноски“.
Той допуска, че тези идеи или поне част от тях вероятно се приемат от правителство, но в оставащите 4-5 месеца от бюджета за 2026 г. няма смисъл да се започват. Според него смисълът е след октомври да се говори за бюджетите за следващите 3 години.
ЕК не може да стопира идеи, но при липса на напредък може да ни глоби, предупреди Румен Гълъбинов и уточни, че глобата ще бъде между 50 и 60 млн. евро годишно.
„Досега не се е случвало някой да е бил глобен. Дано и с нас не се случи. ЕК винаги дава препоръки какво да се направи“, отбеляза той и изказа мнението си, че от страна на ЕК и ЕЦБ има добра воля. По думите му е въпрос на адекватност на българското управление да възприема тези неща.
Държавата ще трябва да търси начини да финансира бюджетния дефицит, посочи експертът и изброи възможните варианти за това:
- промяна в данъчната политика на държавата,
- увеличаване на осигуровки,
- оптимизация на разходи,
- липса на резки увеличения на заплати,
- ограничаване на държавни разходи,
- съкращаване на броя хора в държавната администрация.
По думите му това не са лесни мерки, а и са непопулярни. Те могат да навредят на политическата популярност на политическата сила, която ги въвежда, отбеляза Гълъбинов и каза, че не очаква всички тези мерки да се случат, но по някои от тях може да се започне работа.
